ПРЕВЕНЦИЯ НА ТРУДОВИЯ ТРАВМАТИЗЪМ
Трудовият травматизъм причинява големи вреди и загуби по света. Инцидентите, които са свързани с работното място или с работата като цяло, все още остават невидими за света, в сравнение с индустриалните инциденти. Доказан факт е, че злополуките на работното място убиват шест пъти повече хора на година. Природата на трудовия травматизъм се променя много бързо: технологичните и социални промени, заедно с глобалните икономически условия отежняват съществуващите рискове за здравето и създават опасност от нови заплахи. Добре познатото професионално заболяване като пневмокониоза остава широко разпространено, докато относително новите болести като умствени и скелетно-мускулни травми (СКТ) продължават да увеличават броя си. Големият прогрес, който беше направен по отношение на предизвикателствата пред трудовия травматизъм, се нуждае от спешна необходимост да укрепи своя капацитет в националната система по здравословни и безопасни условия на труд. Със съвместните усилия на правителството, организациите на работодатели и работници на битката срещу тази скрита епидемия ще трябва да й бъде отредена главна роля в новите глобални и национални планове за здраве и безопасност. I. Скрита епидемия: глобална картина Всяка година 2.4 милиона хора умират от инциденти, които са свързани с тяхната работа. По-голямата част 2.02 милиона умират от широко разпространени професионални болести. От изчислени 6,300 смъртни случаи на работното място – 5, 500 са причинени от различни видове болести, които са свързани с трудовата им дейност. МОТ също така изчисли, че 160 милиона случаи на нефатални трудови болести се появяват годишно. Пневмокониоза Милиони работници продължават да бъдат в риск от пневмокониоза (най-вече работниците на силикоза, въглища и азбест) поради постоянното подлагане на праха от силиций, въглища, азбест и други видове минерален прах в мините, кариерите, строителството и други производствени процеси. Пневмокониоза има дълги периоди на латентност и често може да не бъде диагностицирана и забелязана. Свързаните с пневмокониозата, болести (хронична обструктивна белодробна болест, силико туберколоза и видовете рак, свързан със силиций и азбест) често причиняват постоянна инвалидност или преждевременна смърт. Епидимиологичните проучвания в развитите страни показват, че между 30% и 50% от работниците в първичното производтсво и секторите с висок риск могат да страдат от силико пневмокониози и други. Но трябва да се отчетат и някои положителни фактори като по-добра система за отчитане и записване, подобрено здравно наблюдение, разпознаване на болестта и компенсаторен механизъм, промени в работния процес и организация, повишената осведоменост на работодатели и работници за професионалните заболявания, разширяване на дефиницията за трудовия травматизъм. Нововъзникващи рискове и нови предизвикателства Технологичните, социални и организационни промени на работното място доведоха до бързата глобализация, която е съпътствана от нововъзникващите рискове и новите предизвикателства. Някои от традиционните рискове намалиха своя брой поради подобрена безопасност, технологичния напредък и по-доброто регулиране, като продължиха да оказват влияние върху здравето на работниците. Новите форми на трудовите злополуки се повишават без адекватни мерки за превенция и контрол; например новите технологии като нанотехнологиите и определените биотехнологии поставят нови и неизвестни рискове на работното място. Мускулно-скелетни и психически травми Сред 27 страни-членки на ЕС мускулно-скелетните (МСТ) и ментални травми представят най-честите здравословни нарушения, които са свързани с работното място. МСТ включват синдрома на карпалния тунел, който представя 59% от всички познати болести, обхванати от Европейската статистика за трудовия травматизъм през 2005 г. През 2009 г. Световната организация за здраве (СОЗ) съобщи, че МСТ представлява повече от 10% от всички случаи на неправоспособност. Стресът, свързан с работното място и неговите последствия за здравето се постави като въпрос, на който трябва да се обърне специално внимание. Предприятията все по-често се сблъскват с психологическото безпокойство, сбиванията, тормоза, сексуалното безпокойство и други форми на насилие. Работниците могат да преминат към нездравословно поведение, като злоупотреба с алкохол и наркотици, с цел да се справят със стреса. Открита е връзка между стреса и мускулно-скелетните травми, сърдечните и храносмилателни състояния. Разходи на трудовия травматизъм Трудовият травматизъм също налага огромни разходи. Те могат да доведат до обедняване на работниците и техните семейства, намаляване на производителността и капацитета на работа, и драматично да повишат разходите за здраве. Разходите за болестите, свързани с работното място за година възлизат на € 145 млрд. Например разходите на френското правителство за 2001-2020 г. ще бъдат между €27 и 37 млрд, което е екввалентно на €1.3 и €1.9 млрд за година. II. Оценяване на необходимостта за по-добри данни Добрите данни осигуряват база за проектиране на ефективна стратегия за превенция. Данните са главно получени чрез три канала: съобщени от работодателите на министрите по труда в съответствие със законните изисквания, искания, приети от работното място, компенсаторни схеми при наранявания и информация от практикуващите лекари. Редовният мониторинг на работната среда и наблюдението на здравето на работниците позволява на работодателите да предпазят и да докладват за трудовия травматизъм. Погледнато в глобален аспект повече от половината от всички страни все още нямат адекватни статистики за професионалните заболявания. Наличните данни се съсредоточават главно върху наранявания и смъртни случаи. Официалните национални статистики се базират на докладваните данни за трудовите инциденти и трудовия травматизъм. Много страни по света имат социална осигурителна система, която включва схеми, които представят нараняванията на работното място. Определен брой трудови инциденти са докладвани, третирани и компенсирани. Ситуацията при този тип инциденти е дори по-сложна, всъщност само част от действителните случаи са покрити, което рефлектира върху определянето на предизивкателствата, тяхното разпознаване и докладването им. Голяма част от трудовия травматизъм като видовете рак, които са свързани с работната дейност се характеризират с дълги периоди на латентност и са трудни за разпознаване, докато клинично не се проявят техните симптоми. Някои работниците могат да се разболеят поради постоянното боравене с вещества, които не се идентифицирани като опасни. Поставяне на диагноза на трудовия травматизъм изисква специално знание и опит, които все още не са налични в много от развиващите се страни. Освен това, в някои държави, отговорността за безопасност и здраве на работното място може да се раздели между министерствата на труда, здравеопазването и социално-осигурителните институции, но оказването на събраните данни е трудно. Като алтернатива за получаване на данни за трудовия травматизъм, някои държави използват проучвания. Например според проучване на работната сила, направено през 2007 г. в 27 държави в Европа, 8,6% от лицата на възраст между 15-64 год., които работят или са работили преди този момент, посочват, че са имали здравословни проблеми през изминалите 12 месеца. III. Стъпки за предпазване от трудов травматизъм Много правителства, организации на работодатели и работници поставят сега по-голям акцент върху превенцията на трудовия травматизъм. Необходими са съгласувани усилия на международно и национално ниво за справяне с неотчитането на този вид травматизъм и коригиране на дефицита на достойните условия на труд. Ефективната превенция на трудовите заболявания изисква продължително подобряване на националната система по БЗР, на проверките, на превантивните програми и компенсаторните системи на всички държави-членки на МОТ. Голямо внимание трябва да се обърне на усилията за сътрудничество между правителствата и организациите на работодателите и работниците. Осведомеността и програмите за защита трябва да включват глобални и национални кампании за подобряване на разбирането на значението на този проблем и необходимостта от спешни действия на заинтересованите страни, като включва взетите решения, високопоставени служители на държавните власти, инспектори по труда и професионалисти по БЗР. Ефективната превенция изисква сътрудничество на национално ниво между институциите по БЗР и компенсаторни схеми на заетите от социалната осигурителна система. Там, където превантивният капацитет е неразвит, най-вече в развитите страни, МОТ има средствата и опита да помогнат в подготовката на отговора. Добрата система по БЗР е важна за ефективното изпълнение на националните политики и програми за укрепване на превенцията на трудовия травматизъм, това трябва да включва: закони и наредби, където е възможно колективни споразумения, които включват превенция на професионалните заболявания; спазване на законни механизми, включително ефективна система за проверки по БЗР; сътрудничество между мениджмънт и работници, и техните представители по изпълнението на мерките по БЗР; осигуряване на служби по трудова медицина; адекватни механизми за събиране и анализиране на данните за трудовия травматизъм; информация и обучение по БЗР и сътрудничество между министерствата на труда, здравеопазването и социално-осигурителните схеми, които покриват нараняванията и заболяванията на работното място. Включването на наблюдението на здравето към мониторинга на работната среда помога на работниците да определят на какъв риск е изложено здравето им и дали особени заболявания са свързани с дейността, която работникът изпълнява. Според Конвенция No 161 за службите по трудова медицина от 1985 г. добрата национална система на службите по трудова медицина е от решаващо значение за подпомагането на работодателите да организират подходящо наблюдение на здравето на своите работниците. Държави като Аржентина, Китай, Финландия, Тайланд, Великобритания и Виетнам създадоха национални програми по БЗР, за да се предпазят от трудовия травматизъм в бъдеще. Укрепването на трудовите инспекции е също много важно в предпазването от професионални болести посредством спазване на законните изисквания. Редица държави осъществиха прогрес в превенцията от психологически рискове. Например през април 2008 г. Италия представи законодателство си по БЗР като стресът, свързан с работното място трябва да се включи при всяко оценяване на риска. Роля на работодателите и работниците Активното участие на организациите на работодателите и работниците е много важно за развитието на националната политики и програми за превенция на трудов травматизъм. Работодателите имат задължението да предпазят работниците от трудови злополуки чрез предприемането на превантивни мерки посредством оценка и контрол на риска на работното място. Мениджъри, супервайзори, професионалисти по БЗР, работници и представители по безопасност и здраве, както и професионалните съюзи играят важна роля в ефективния социален диалог. Включването на клаузите по БЗР в колективните трудови договори е достатъчно добър начин да се подобрят условията на труд. Работниците и техните организации имат правото да бъдат включени във всички нива на формулиране, оказване на контрол и осъществяване на политиката и програмите за превенция. Организациите на работодателите и на работниците имат активна роля в обучението. Редица организации на работодатели организират обучения за техните филиали за превенция на трудовия травматизъм. Някои организации на работниците подготвят и разнасят материали по БЗР. IV. Действия на МОТ Ръководство за интегриране на превенцията в национални програми и стратегии по БЗР могат да бъдат открити в Конвенцията за здравословни и безопасни условия на труд No 155 от 1981 г., Конвенция за службите по трудова медицина No 161 от 1985 г., Конвенция за изграждане на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа No 187 от 2006 г. През 2009 г. общият преглед на МОТ на Конвенция No 155 показа, че значителен брой държави, особено в развиващия се свят са актуализирали националните си политики по БЗР, освен това са подобрили регулаторната и правоприлагаща система, които са ключ към превенцията на трудовия травматизъм. От 2000 г. 13 държави (Белгия, България, Колумбия, Люксембург, Черна гора, Нигерия, Полша, Сърбия, Турция, Украйна и Зимбабве) са ратифицирали Конвенция No 161 това представя повече от една трета от всички ратификации, от както е приета през 1985 г. Откакто МОТ прие План за действие с цел да насърчи ефективното изпълнение и ратифициране на инструментите по БЗР през 2010 г., допълнително 17 държави ратифицираха Конвенция No 155, както и Протокола от 2002 г., 25 държави ратифицираха Конвенция No 187, а 18 други държави ратифицираха други актуализирани Конвенции на МОТ. Повечето от държавите-членки на МОТ подписаха План за достойни условия на труд и изпълниха своите национални програми за достойни условия на труд, по-голямата част, от които подчертаха нуждата от повишаване на нивото на безопасни и здравословни условия на труд. В желанието си да ги подкрепи в тази област МОТ е разработил много технически средства, за да укрепи националните системи за наблюдение на здравето, да подобри критериите за диагностициране на докладваните и записани професионални заболявания, както и условията на труд посредством превантивни и контролни мерки. Обучение на МОТ за Класификацията на радиография на пневмокониоза бе проведено в Бразилия, Чили, Индия, Индонезия, Малайзия, Перу, Тайланд, Турция и Виетнам, за да повиши знанията и уменията на специалистите в ранното откриване и разпознаване на заболяването. Проведеният тренинг представя част от усилията на МОТ за изпълнението на глобална програма за отстраняване на силикозата. Национален списък на трудовия травматизъм заедно с набор от добре изградени критерии за диагностика могат да улеснят разпознаването и предоставянето на обезщетението в случай на трудов травматизъм. МОТ периодично разглежда списъка на трудовите заболявания. По този начин се улеснява определянето на очакваните заболявания и се подпомагат държавите в превенцията, докладването, записването и компенсирането на засегнатите работници. През 2010 г. списъкът съдържа психически и поведенчески нарушения, както и последствията от посттравматичния стрес. На първо време това дава възможност подобни заболявания да бъдат разпознати като професионални. МОТ предоставя помощ в оформянето и актуализирането на националните списъци за трудовия травматизъм на правителствата, организациите на работодателите и работниците в Белгия, Канада, Китай, Египет, Германия, Италия, Великобритания и др. За да подкрепи държавите-членки в новите предизвикателства на променящия се свят, МОТ проектира тренинг пакет “SOLVE” за превенция на психологическите рискове и насърчаване на здравето, и доброто съществуване на работното място с цел да интегрира политиката по БЗР за осигуряване на здравословни условия на труд. “SOLVE” препоръчва подробна система на управление по БЗР, която осигурява оценка и контрол на психологическите рискове, като част от управлението на тези заплахи. С цел да се справи с дефицита на достойни условия на труд МОТ ще продължи да: - насърчава ратифицирането и изпълнението на своите Конвенции, които са свързани с трудовия травматизъм; - укрепва международните съюзи за превенция на професионалните заболявания с други институции като Световната организация на здравето, Международната комисия по безопасност и здраве, Международна асоциация на инспекцията по труда и Международна асоциация по социално осигуряване; - подкрепя усилията на държавите-членки, да укрепят техния капацитет в превенцията и разпознаването на трудовите болести и да - окуражава обмяната на добри практики за превенция на национално и международни ниво. V. Посоката напред Битката срещу трудовия травматизъм достигна своята критична точка. Въпреки че, важни стъпки бяха направени на национално и международно ниво по отношение на професионалните болести, нови рискове все още се появяват, ръководени от технологичните и социални промени, както и от изострената глобална икономическа криза. В допълнение на съществуващите рискове, днес светът на професионалната дейност е изпълнен с нови заплахи като повишаващите се психически и здравословни нарушения, и мускулно-скелетните травми. Необходими са концентрирани усилия на национално и международно ниво, за да се повиши осведомеността за трудовия травматизъм, за да се преборим веднъж завинаги с дефицита за достойни условия на труд. Създаването на превантивна култура по здраве и безопасност изисква социален диалог между правителствата, организациите на работодателите и работниците, трябва да се повиши споделянето на знания и адекватни ресурси. С цел да се укрепи капацитетът на националните системи по БЗР по въпросите на превенцията, трябва: - да се подобри сътрудничеството по БЗР на социално-осигурителните институции в справянето с превенцията, ранното откриване, третиране и компенсиране на трудовия травматизъм; - интегриране на превенцията по професионални заболявания в програмите на инспекциите по труда, най-вече в рисковите сектори, като минния, строителния и селкското стопанство; - да се подобри капацитетът на службите по трудова медицина за наблюдение на здравето, мониторинг на работната среда и изпълнение на превантивните мерки; - да се актуализират списъците на трудовите заболявания, като се отчита списъкът на МОТ; - да се засили социалният диалог на национално, секторно и работно ниво сред правителствата, работодателите, работниците и техните организации по въпросите на БЗР. Сега е времето да стартира основната глобална подкрепа и да се засили националният и международен отговор за трудовия травматизъм, така че здравето и животът на работниците да бъде защитен.
Напиши коментар