ПРЕМИЕРЪТ ПОКАЗА /СРЕДЕН: ПРЪСТ НА ЖУРНАЛИСТИТЕ

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg/

По аналогия с надписа „На съветската армия освободителка – от признателния български народ”, гравиран под ботуша на съветския окупатор в София, българската журналистика трябва да си издълбае също толкова релефно в аналите следните думи на благодарност към премиера Бойко Борисов:

„На съветващия ни освободител – от признателната българска журналистика”.

Ще бъде също толкова основателно, както и изразяването на радостта от това да ни окупират, зомбират и скалпират червенокожите ни „освободители”. Ето и поводът за моето предложение:

„Вината за липсата на свобода на словото е в малодушието на журналистите, които се съгласяват да пишат гадости за пари.
Това каза в ефира на РАДИО К2 днес министър-председателят на страната Бойко Борисов. Медията чества днес 3 години.
Илиана Беновска попита Борисов какво трябва да прави работника, когато работодателят му каже, че няма да му плаща ако не напише или не отрази, това, което собственикът иска. Бойко Борисов отговори, че работникът може да напусне.
При този отговор Беновска предизвика премиера и го запита какво да прави после журналистът, да отиде при Бойко Борисов и да му каже: „Бойко уволниха ме, назначи ме на работа, аз съм много кадърен журналист“?
Премиерът предложи журналистите, които са недоволни да напуснат медиите, да си направят сдружение и да си изтеглят кредит, като си заложат апартаментите, за да си направят нова медия.” (actualno.com)

На изискан български език на това му се казва „гьон сурат” - може и „на гол сурат, чифте съвети”.

Съветите на Борисов към жертвата на властовия натиск са точно като да бутнеш българската журналистика по стълбите и да я питаш после защо е със счупени зъби, след което да я посъветваш да не фъфли, а да бъде по-смела.

Примерите за натиска на властта върху медиите в България са безброй, но да не се връщаме много назад. Понеже става дума за работодатели, да попитам съвсем конкретно: дали колегите от БНТ, на които работодател е Борисов, сами са се сетили да излъчат миналата седмица в най-гледаното телевизионно време фарса с церемонията по награждаването на банкера на властта Цветан Василев като „Мистър икономика”?

Сами ли са пожелали да се червят пред националната аудитория като конферансиета на Цветан Цветанов, който пък се изяви като конферансие на фаворита на властта сред банкерите, пожелал да напусне досегашната си анонимност и понеже си има държава със съответната държавната телевизия, си урежда награда и нейното демонстриране пред националната аудитория?

Униженията на журналистиката в България нямат чет, но най-голямото е, че за изнасилването й сега я обвиняват от най-високо място в стила на изнасилвача, който си закопчава дюкяна и подхвърля нахилен похотливо над употребеното й тяло, сломено първо с побой: „сама си го търсеше”. Което е вярно за някои представител(к)и на тази не толкова древна професия, служещи за виагра при набъбващото самочувствие и стимулирания рейтинг на „явлението Борисов”. Но това не означава, че всички изнасилени журналисти трябва да бъдат третирани като виновни за това.

Особено перверзно е журналистите да бъдат съветвани да си залагат апартаментите и да се сдружават с получените стотинки. Защото по нанадолнището над тях пуфти на пълна пара набралият скорост валяк от стотици милиони държавни пари, които предшествениците на сегашната власт са поверили на банката на олигарха Цветан Василев, легитимиран вече като пример за подражание в ролята му на медиен октопод, омотаващ все повече медии в пипалата на проправителствената пропаганда с участието на депутата от ДПС Делян Пеевски като негов таран срещу и без това разклатената крепост на медийната свобода.

Така в душенето на медийната свобода на практика солидарно са намесени по веригата на причинно-следствена връзка практически всички управляващи поне от 6 години насам – въпреки бутафорните им пререкания по второстепенни въпроси.

Овладяването на медиите им е приоритет и в това са солидарни както в никоя друга далавера – безцеремонната гавра на Борисов не оставя съмнение в убедеността на управляващите, че са постигнали съвършенството в това отношение и сега се наслаждават на възможността да се похвалят с успеха си с безпрецедентен цинизъм.

Предизвикателството към журналистите да се опълчат на работодателите си, да се сдружат и благодарение на това да си позволят лукса да упражняват конституционно гарантираното им право на свободно слово, чието потъпкване Борисов очевидно признава за факт, доказва нещо много важно: премиерът прелива от увереност, че нищо подобно не може да се случи и се подиграва на малодушието на онези, на които е успял да вземе страха с бухалката на властта, упражнявана от самия него на различни нива вече 10 години.

А на желаещите да оспорят тезата за триумфалната демонстрация на постигнатото с дългогодишен бой беззъбие на българската журналистика, предлагам критерий за сравнение. За далеч по-“безобидни обиди“ в предишни години, медиите групово и яростно бичуваха политиците, дръзнали да се произнесат неуважително с обобщения към журналистите.

Спомнете си кампаниите срещу Асен Агов заради „медиите вървят след победителите“ и срещу Надежда Михайлова за “нахранете журналистите“. Изядоха ги с депутатските им парцали, макар и двамата отчаяно да се мъчат да се оправдаят, че не казали точно това. Но напразно - бяха погнати и преследвани безмилостно години наред.

Явно тези години са отминали: днес Борисов се надсмива открито на журналистите, които с очакваното (от него) снишаване пред хвърлената по тях премиерска обувка само ще го поощрят да продължи да ги замеря с каквото му попадне. Докато не се изправят.

P.S. Цензурата настъпва със страшна сила

Напиши коментар