ПОЗНАТИ КАПАНИ ДЕБНАТ И В СЛЕДВАЩАТА ПРОГРАМА ЗА СЕЛАТА

Българското земеделие има нужда от хора, които да развият средната класа у нас.

Свилен Колев е завършил магистратура в УНСС, специалност аграрна икономика. Работил е в частния и неправителствен сектор, в държавната администрация постъпва през 2000 г..Бил е началник - сектор “Мляко”, началник отдел”Пазарни механизми” в Разплащателната агенция към ДФ “Земеделие”, съветник по земеделие на вицепремиера по усвояване на еврофондовете 2008/2009г. През 2011 г. е зам. - директор на РА към ДФ “Земеделие”, с ресор ПРСР (Програма за развитие на селските райони).

- Г-н Колев, аграрното министерство направи многобройни информационни кампании, в които бяха ангажирани всичките му структури, но въпреки това стопаните ежедневно се сблъскват с въпроси, на които не намират отговори. Къде се къса връзката между администрацията и фермерите?
- Основният проблем идва от информацията която земеделските производители получават. Тя не зависи от една кампания, а от ежедневния досег със съществуващите структури по места. Във всяка област има поне по пет отделени звена, обслужващи стопаните, чиито действия не са централно координирани. Имаме областни и общински служби „Земеделие и гори”, имаме областни дирекции на ДФ „Земеделие”, имаме регионални агенции по безопасност на храните, и не на последно място – местни служби за съвети в земеделието. Всички те извършват сродни дейности. Така на практика се получава, че като данъкоплатци плащаме на пет човека за едно и също нещо.
- Но експертите от всяка една от изброените структури вършат и специфични дейности. Как да се „смаже машината”, за да заработи ефективно?
- Специфичните дейнсти разбира се ще се запазят, но тези които се дублират ще могат да се извършват от повече хора с еднакво качество, компетентност и информираност. Затова агрозвената на местно равнище трябва да се обединят под една шапка, така че целият информационен поток да тече в синхрон. А не както се случва сега - един земеделски производител да обикаля от служба на служба и на всяко място да получава различни напътствия и съвети. Причината е, че самите чиновници не разполагат с еднаква информация и несъзнателно дават непълна или неточна информация.
- Какво още е нужно, за да се пречупят порочните практики при усвояването на европейските средства?
- На първо място трябва да имаме ясни цели, върху които да изградим политиките, визията, а от там и стратегията за развитие на селското стопанство в страната през следващия период до 2020 г. Тези документи следва да бъдат с акцент върху дейностите, които формират добавена стойност. Сред тях най-важните са създаване на условия за развитие на средния бизнес даване на по широка свобода за работа на полупазарните стопанства в агросектора и икономическата му стабилност. Крайно време е да се създадат благоприятни условия за създаване на средна земеделска класа у нас. В момента селските ни райони се характеризират с дуалистична структура, в която работят само дребни и едри земеделски производители. Нужно е да се разработи и внедри система за обслужване „на едно гише” или интернет базирани услуги, което ще доведе до намаляване на административните тежести. Точно тук стои и проблемът с качеството на информационния поток, необходим за дейността на хората. Това е изключително важно, предвид разширяване на набора от консултантски услуги за земеделските производители, като част от политиката за съживяване на българското земеделие.
- Трябва ли промяна в работата с консултантските фирми?
- Крайно време е европейските фондовете в България да заработят в прозрачна среда и при строг контрол на субсидиране. За целта е редно консултантите да бъдат вкарани в публичен регистър, подобен на този за обществените поръчки(чл.19, ал.2, т.8 от Закона за обществените поръчки). Всеки, който се докаже като коректен и добър консултант - влиза в официалния списък. След това се препоръчва на кандидатите за даден район в който работи. Например, даден земеделски производител има нужда от нов трактор. Отива до „Единното гише” на областната земеделска служба и казва от каква машина има нужда. Чиновниците му дават ваучер, срещу който консултантът изготвя документите за кандидатстване. Ако проекта бъде одобрен, от фонд „Земеделие” превеждат по банков път 5% от проекта на консултиращата фирма, а фермерът след шест месеца получава техниката направо в двора си. Без да губи време в бумащина, да проверява цените на земеделската техника, да сравнява оферти и да обикаляйки различните земеделски структури. Така всички са доволни, а системата работи.
- Докъде стигна разработването на единен кадастър? Само тази година над 40% от стопаните бяха санкционирани за неправилно очертани площи?
- Необходима е спешна промяна на съществуващия модел и програмата на национално ниво. Трябва да се дава възможност при очертаването на парцели за получаване на субсидии на самото място или от самия ползвател на дадения парцел да се отстраняват грешките при застъпвания, за да се елиминират глобите в следствие от това. Чиновниците трябва точно и ясно да обясняват на фермерите защо са санкционирани, за да не повтарят грешките. В повечето случаи те не са умишлени. В процеса на работа изключително важно е разработване на единен кадастър и изчистване на припокриванията в граничните зони, заради които стопаните търпят парични санкции. Нужно е да се определят селскостопанските приоритети за всеки район, които да са съобразени с неговата специфика – животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство и пр.
- Къде виждате мястото на Службите за съвети в земеделието, които работят и помагат на най-малките стопани?
- Това е една много интересна гъвкава структура. Към момента техните експерти не тежат на бюджета, защото се самоиздържат чрез проектите, които консултират по ПРСР. Службата има много важна роля, защото тя е натоварена да провежда обучението не само на фермерите, но и на администрацията. Те са хората, които днес са свързващото звено между науката и бизнеса. Агрочиновниците също следва да преминават периодично през образователни курсове. Всяка централа, ако иска да работи добре, е длъжна да се грижи за повишаване професионалния капацитет на служители си. Изключително важно е създаване на предварително училище за нови ръководители, където да бъдат обучени кадрите на държавната администрация. Това ще спести около милиард лева годишно от грешки поради липса на опит.
- Реалистично ли е да се надяваме, че до края на септември 2013 г. България ще договори над 2,3 млрд. лева по ПРСР - средства които надхвърлят над два пъти бюджета на програма САПАРД?
- Определено не съм оптимист. При наличния административния капацитет на фонд “Земеделие” и съществуващия метод на работа, това чудо няма как да се случи за четири - пет месеца. За съжаление възможностите ни са да договорим не повече от 1 млрд лева, а останалите над 1,3 млрд. лева ще останат в бюджета на ЕК. Вече е ясно, че новата Обща селскостопанска политика ще закъснее с една година. Вместо през 2014 година, когато стартира следващият програмен период, земеделците от общността ще получават финансиране по нови правила през 2015 година
- Предвид очакванията, че новата ПРСР ще тръгне най-малко година по-късно – през 2015, смятате ли, че ЕК може да разреши действието на настоящата Програма в България да се удължи до края на 2014 г.
- Възможно е Програмата да се удължи с една година, но всичко е в сферата на хипотезите. В нея има натрупване на грешки от САПАРД, чието отваряне беше забавено с 12-14 месеца. ПРСР също се забави с 14-16 месеца и вместо през януари 2007 г., част от мерките стартираха през април 2008 г. Ако тенденцията се запази, най-вероятно мерките на следващата ПРСР ще се забавят поне с 18 месеца.
- Какви са причините?
- От една страна преговорите за новата финансовата рамка в Брюксел, на ниво Еврокомисия зациклиха. От друга, няма ясни сигнали, че сме подготвени за новия програмен период. Към момента очакванията са, че бюджетът на ЕК няма да бъде приет до края на този юни. Ако правилно успеем да използваме това време, може и да постигнем съгласие с ЕК. Това ще ни позволи да договорим още около половин милиард. лева от сегашната програма за селата. Но всичко за което говорим е въпрос на бъдещи преговори. Решенията се взимат на политическо ниво, за което са нужни силни позиции в Европейската мисия.
- Страната ни има ли лоби в ЕК?
- България няма нито лоби, нито силни позиции в Комисията за съжаление. Това е подход, които се изгражда с години. Проблемът идва от там, че българските експерти, които работят в Брюксел са назначени като еврочиновници. Техният работодател е Европа, не е България. Затова е логично да защитават не българските, а европейски интереси. Друг основен проблем е, че през последните 23 години никой български политик не смее да погледне извън България и да се опитва да участва в реалната общоевропейска политика.
- До края на май следващата програма за развитие на селските райони трябва да е съгласувана на национално ниво. Знаете ли дали е огледана качествено, за да се избегнат грешките на изтичащата?
- Не мога да разбера защо бяха съкратени сроковете за одобряването й. До 29 май документът трябва да бъде приет от Правителството и да се предаде на ЕК. Това е в разрез с логиката. Причината е, че още нямаме резултати от изпълнението на настоящата програма, които се чакат да излязат в средата на юни. За мен е недопустимо да правим нова програма, без да знаем недостатъците на настоящата. Така на практика влизаме в риск да дублираме грешките от едната в другата програма.
- Фермерите Дойде ли времето реалните фермери да направят собствена партия?
- Въпроса е много щекотлив. Щом земеделските производители са готови на подобни стъпки считайте до къде са доведени. Това дава ясен сигнал за ситуацията в българското земеделие. Ако фермерите влязат в политиката, те няма да са вече фермери а политици, защото ще сменят основната си дейност. Разбира се ако някой фермер е готов да тръгне по този път това е негово право.
В Българското земеделие трябва да се създадат такива условия, да се направи такава рамка, че парите и ресурсите да достигат до хората, да има широка средна класа чрез която да се развива модерното земеделие.

Напиши коментар