*
Борба с вредителите

ПОЗИЦИЯ НА ВРАЧАНСКИЯ ЕПАРХИЙСКИ СЪВЕТ И ДУХОВЕНСТВОТО НА ВРАЧАНСКА ЕПАРХИЯ

|
ПОЗИЦИЯ НА ВРАЧАНСКИЯ ЕПАРХИЙСКИ СЪВЕТ И ДУХОВЕНСТВОТО НА ВРАЧАНСКА ЕПАРХИЯ

На 17-ти януари т.г., със съгласието  на Св. Синод бяха разгласени имената на представителите на  висшия клир на БПЦ, които са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Сред  тях е и това на кириарха на Врачанска епархия – Негово Високопреосвещенство Врачанският Митрополит Калиник. Нито членовете на Епархийския съвет, нито свещенството, нито миряните са изненадани и огорчени от този факт, който отдавна е известен и който нашият архиерей не е крил. Ние добре знаем, че превратностите в историята ни неведнъж са принуждавали представителите на клира да действат по правилата на висшата църковна дипломация, за да запазят това, което е изградено преди тях, да продължат напред и да предоставят на поколенията и историята сами да преоценят  деянията им. Знайно е, че тоталитарната държава се е опитвала да  контролира духовността  на гражданите. В своя заблуда, че е постигнала това в цялост, тя /тоталитарната държава/ не разбра, че  тези, които искаха да запазят вярата и устоите си, са  се водили от огъня на любовта към ближния. Ние сме сигурни, че такава християнска любов е движила действията на митрополита ни в неговото т.н. „сътрудничество“. Сигурни сме също, че голяма част от това, което обичния ни архиерей е вършил в битието си на т.н. „сътрудничество“ е било в интерес на църквата и запазване на националните интереси, като един от ерудираните и изкусни дипломати на БПЦ през този период, а и до сега, като личност с безброй много контакти във вътрешен и  международен план, Митрополит Калиник е допринесъл за  изключително полезни църковно–народни инициативи. Представителната му визия, мъдростта му и  уникална тежест на висш духовник са привлекли към каузата на нашите национални  интереси и в лоното на вярата не малко видни личности. Популяризирането на българското културно-историческо наследство, както и това на Врачанска епархия, са една друга  линия на дейност, която може би е останала скрита от официалната хроника, както са останали скрити и други полезни за България дипломатически ходове. Освен грижата за паството, духовниците имат и нелеката задача да привличат непозналите ”пътя, истината и живота” души, чрез различни  културно-просветни и нравствено-поучителни инициативи. От встъпването си на Врачанския архиерейски  престол до днес, вече  близо четири десетилетия, уважавания ни кириарх  посвети служението си в ремонти  и строежи на храмове във всяко населено място от епархията. С мъдростта  и отличните си комуникативни способности Митрополит Калиник успя с упоритост, борбеност, воля и използване на властта, дадена му съгласно канониката на църквата ни, да накара управниците ни по онова време и сега, да се допитват до него, да споделят плановете си, като същевременно се катехизират. Той не пропусна историческо събитие, което да не съпреживее с голямата си любов към родината и своите епархиоти. Той направи нещо повече: успя чрез “сделка” с властта да легализира църквата в ония сложни времена, да я направи достъпна и неподлежаща на репресии. Няма в неговото архиерействане хора от епархията ни, които да са преследвани за религиозни убеждения, след като са му се оплакали. Няма желаещи да учат в семинарията и Духовната академия (тогава), които да не са получили подкрепата му. Никога и никъде в своите официални речи, приветствия и написани трудове – митрополитът ни не е допуснал и намек за атеизъм и отклонение от църковния път. Нещо повече, той научи управляващите през тези десетилетия да зачитат Евангелските послания и истини, като по тази причина са правени не малко опити да се игнорира неговото влияние, да се пресече пътя и общуването му с вярващите, обществената му дейност, както и подронване на авторитета му. Апогей в неговата народополезна дейност бе честването на 250 годишнината от рождението на общобългарския просветител и книжовник св. Софроний еп. Врачански, покровител на епархията ни. Този форум се превърна в тържество на църковността и признанието на  нетленността на духовните ценности, завещани ни от нашите предци, с присъствието на светила на нашата наука, многоуважавани учени и духовници от страната и чужбина, като това е пример, че във времена на всеобщо  инкриминиране на религията един изключително издигнат дипломат успява да наложи  своите позиции. Врачани още си спомнят как високопоставените  комунистически политици са присъствали чинно на светата литургията и молебените по време на честванията; как  смирено са се отдали на службите и как от тях те са почерпили смелост  сетне да ходят в храмовете и да се черкуват. Архиереят ни създаде в смутните времена още едно оръжие за катехизация – представителният хор на Врачанска епархия в който хористи бяха и видни членове на тогавашната власт, като пеейки в църковно-епархийския хор намериха сили и надежда да се обърнат смело към Бога, да Го потърсят за утеха и вдъхновение и да разберат Неговата истина – дори тогава, когато това беше табу. Ние изразяваме позицията си не “в защита на нашия архиерей”, както обикновено се изразява традицията. Ние изказваме своето разбиране и това на вярващите епархиоти от Врачанска епархия, изтъквайки, че историята има много лица и нейни скрити тайни които ще излязат наяве и в пълнота едва в Деня на Страшния съд. Нямаме за цел да изброим всичко от неуморната, изпълнена с диалектическа динамика дейност на Врачанския Митрополит Калиник, но единогласно сме убедени, че той с нищо не е опозорил сана си и повелите на свещения канон. Православното духовенство е преживяло страшни сътресения и погроми в своята многовековна история, защото духовенството ни е трябвало да оцелее и в периоди на гонения и рестриктивни мерки на светската власт и обществото – за да се предаде каноничната връзка и архиерейския благослов на поколенията. Иначе казано, без висш православен клир, в създадения вакуум се настаняват други деноминации. Архиереите ни не допуснаха това. Историята отдавна е оценила техните компромиси с оглед на всичко, което БПЦ направи и се опита да направи след промените. Такъв български архиерей е Митрополит Калиник, който неведнъж е заставал пред своята съвест и е мерил делата си “на ползу роду своему болгарскому“. Прошката от свещенството и вярващия боголюбив народ, ако въобще има какво да се прости отдавна е дадена, затова врачанското епархийско свещенство категорично застава зад своя епархийски архиерей, като моли всеподателя Бога да му дарува здраве и още сили да служи “на ползу роду своему болгарскому“. А за всичко останалото – всеки да мери според съвестта си.   От Врачанския епархийски съвет  и епархийското духовенство  


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар