ПОЛИТИКАТА ВЕЧЕ НЕ Е КАУЗА, ТЯ Е СПАЛНЯ

След като електоратът е воайор, какво пречи на политиците да се разголят напълно?

Диян Божидаров
Сега

Джонатан Алън обича чалга. Той е новият английски посланик. Джонатан Алън каза, че ще отиде на чалга бар. Поради това получи пет минути медийна слава, до която никога нямаше да се добере, ако беше рекъл например, че чете Вазов в оригинал.

На Джонатан Алън не му трябва да ходи на бар. Чалгата сама ще го връхлети. Българската политика е чалга. В чалгата става дума за секс, пари, мутри и гърли. В политиката е същото.

Напоследък свикнахме да говорим за простотия, агресивност, цинизъм в политиката. Но последните дни отварят стара тема, свързана пак с принизяването й - превръщането й в битова драма. Големи уж политически събития

се мотивират от елементарни лични подбуди

Политиците се държат като съседи, които се карат кой да прилапа по-голяма част от общите площи в мазето, където да сложи зелето.

Поне половината от "споровете" между Георги Първанов и Бойко Борисов в последните години бяха официално мотивирани от лични нападки. Премиерът погваше президента, вторият отвръщаше с "принципна" критика, като не криеше, че е породена от първоначалната атака - "ти започна, сега ще си го получиш". И Ахмед Доган не е криел, че схваща правата и свободите като бащиния. "Аз те направих човек", казва той на всеки "предател", дръзнал да поеме по свой път или вдигнал ръка срещу него. За Борисов няма да говорим,

при него всичко е чалга и лично

След Нова година се случи нещо умопомрачаващо, което мина-замина като обикновена нормалност. А не е. Става дума за прострените пред очите на всички чаршафи на семейство Сидерови. Направи го жената на рейтинговия до вчера националистически лидер, негов съидейник и партньор в организирането на политическата сила, която увлече доста хора и се смяташе за алтернатива на статуквото.

"Атака" тръгна към своя крах, но не това е важно в случая. Важно е, че в излиянията на Капка Сидерова видяхме цялата същност на "идейния и организационен феномен". Когато Волен е с Капка, всичко с национализма, борбата с олигархията, чуждите врагове и т.н. е наред. Когато не е, Волен вече е слаб лидер.

Той трябва да си подаде оставката, изневерил е на каузата и т.н. Всичко това бе разказано без грам притеснения от Капка Сидерова. И не е просто мнение, това е описание за причините на един разпад, който наистина се случва. Деница Гаджева би трябвало да е горда.

Хубавата Елена погуби Троя, хубавата Деница

събори политическо явление, събрало емоциите на половин милион българи.

Парадоксът не е, че някакво семейство се разделило. Нито пък, че политиците са склонни на влюбване и разлюбване. А че целият "политически феномен" се оказа една интимност. А щом Сидерова я разказа и никой не се възмути, значи е легитимирана.

Би трябвало да попитаме симпатизантите на "Атака" къде бяха, когато съпруг, съпруга, син и негова приятелка си разпределяха пред очите им кариери? Вярваха ли си някога, че това е нормална партия? Но въпросът е по-голям - ако политиците продуцират чалга и битови нрави, то не е ли, защото ние им свикнахме? А и ги желаем.

Последните дни дават още един пример в тази посока. Той е по-различен, но отново става дума за принизяването на политиката до битова драма.

Чалгата потече от долу на горе

Народът бе обзет от масови вълнения къде се крие новата първата дама, защо не придружава президента. Темата е интересна, гъделичкаща, но е важно дотолкова, доколкото, ако има разрив в отношенията им, то Росен Плевнелиев е градил лъжовен предизборен имидж на безупречен съпруг. Нищо друго ценно няма в този казус.

Огромни вълнения обаче предизвикаха и статусите на Юлияна Плевнелиева в социалните мрежи. Те са още по-голяма пикантерия, жълтория, нещо маловажно и странично, което не касае нито президентската институция, нито действията на държавния глава. Но сравнете интереса към особата на г-жа Плевнелиева с декларацията на парламента срещу "възродителния" процес. Едното е чалга, другото не е.

Няма никакво извинение, че френското общество например също се вълнува приоритетно от личния живот на президента Саркози. Тече

всеобща масовизация в производството на символи

и образи. Политиката е част от този процес. Хората винаги са желаели зрелища, затова масовизацията в политиката протича с принизяване към жълтото. В ерата на масмедиите тези удоволствия се доставят ежеминутно. Те са евтини и безопасни.

В морето от бракове, разводи, чаршафи, каносани коси и надути бицепси политиците излязат от полето на преднамерено търсения безопасен скандал и превръщат изцяло политиката в битова примитивност. Щом хората се завират в техния гардероб, защо цялата политика да не се превърне в спалня?

Всички ние непрекъснато търсим новите Чърчил, Дьо Гол, Стамболов. Тази среда няма как да ги роди. Ще имаме чалга в баровете и телевизора.

Напиши коментар