Поклонение в памет на най-младия Ботев четник - Александър х. Димитров Чендов (1860-1876 г.), загинал за Свободата на България едва на 16-годишна възраст, се състоя в последната събота на м. юни в м. „Люцка̀ поляна” в подножието на връх Ща̀димо в Ржа̀на планина. Организатор на възпоменанието, което се провежда за тринайста поредна година недалече от лобното му място в м. „Зелѐни камък”, беше Кметство Игнатица.
По повод 146-ата годишнина от гибелта на „Комитчето”, както е останал в народната памет роденият в сливенското село Аладаглий (дн. с. Гергевец) поборник, заупокойна молитва отслужи йеромонах Натанаил от Осеновлашкия манастир „Рождество Богородично“ („Седемте престола“). Признателни потомци запалиха по свещичка и поднесоха цветя пред паметната плоча, върху която, освен името на героя, са изписани имената на неговите родители Димитър и Елисавета Чендови-Аладаглиеви и на шестимата му братя и сестри Петър, Стефан, Тодорица, Спас, Захария и Господин.
По-сетне Негово всепреподобие извърши водосвет за здраве на присъстващите и на техните близки и благослови традиционния курбан, приготвен от игнатенченката Стефка Ангелова.
Възпоменателната проява уважиха кметът на с. Игнатица Иво Костов, 82-годишната родолюбка Иванка Войнова от с. Осеновлаг, по чиято инициатива от 2010 г. насам се организира поклонението в м. „Люцка̀ поляна“, началникът на Общинска служба „Земеделие“ - гр. Мездра Петьо Мазнев, представителите на Община Мездра Цанко Цанев и Евгени Кучков, кметският наместник на Типченица Георги Димитров, бизнесмените Мирослав Захариев и Иван Георгиев-Тениди, членове на местната организация на ВМРО и др.
Сведенията за Александър Чендов са оскъдни. Знае се само, че семейството му е било от близкото до Сливен село Аладаглий, затова в Града на 100-те войводи били известни като рода Аладаглиеви, четем в проучването на Мария Кирова и Росица Георгиева „Към биографията на сливенци, участници в Ботевата чета - 1876 г.”. Майка му Елисавета била от стар сливенски род, а нейните братя били чоко̀и (земевладелци) във Влашко.
Невръстният Александър напуска родното си място и отива при вуйчовците си в Браила. В четата на Христо Ботев го води Сава Катрафилов. Според друг Ботев четник - Никола Кючуков, причините са: „да отърве деда Желя войводата, понеже то (б. а. Александър Чендов) се заканило на последния и мерило го с куршум, загдето му отказал да го приеме в четата си”.
Спомените на четници от 1876 г. го описват като голобрадо момче, готово да участва в сраженията наред с опитните комити. След разгрома на Ботевата чета попада в групата на х. Петър Хаджиилие , а на 22 май се присъединява към групата на военния командир Никола Войновски. Изнемощял до краен предел, Чендов не е бил в състояние да продължи, затова другарите му го оставят в м. „Брезовица” в Ржа̀на планина.
Според преданието, останало в паметта на местните хора, Александър Чендов е погубен от овчаря Стоян Да̀шин от Осеновлаг. Именно при него раненият Ботев четник потърсил убежище. Известно време овчарят се грижел за момчето, което се било скрило в една пещера, но страхувайки се турците да не разберат, че помага на младия комита и да си отмъстят на семейството му, го убил и заповядал на ратая си да изгори трупа му.
Десетина години след Освобождението Стоян Да̀шин се самоубил, но извършеното от него престъпление и до ден-днешен тегне като зла прокоба над следващите поколения в рода му.
