ПОДМЕНЕНАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ИЗПЪЛНЯВА ЗАРЪКИТЕ ОТ 1947

Даниела Горчева
списание Диалог, Холандия

Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие.
Марк 4:22. Библия, съвременен превод 2004

На 11 март 1943 г. много преди да съмне пловдивският митрополит Кирил е събуден с тревожното съобщение, че улиците на града са блокирани от полицейски и военни части и че отвеждат от домовете им пловдивските евреи.

Митрополит Кирил не се колебае нито минутка. Изпраща светкавична телеграма до цар Борис с думите: „В Божие име усърдно моля Ваше Величество за милост към евреите” и се запътва към двора на училището, където са събрани отчаяните евреи.

„Не може да влезете, Ваше Високопреосвещенство” – казва му офицерът с уважение, но въпреки това му препречва пътя. „Аз ли не мога да вляза? – извиква митрополитът. – Опитайте се да ме спрете!” И пред смаяните погледи на събраното множество, светиня му запретва расото си, покатерва се чевръсто на оградата и се прехвърля в училищния двор, където изплашените до смърт хора го наобикалят.

„Където отивате вие, там идвам и аз!” – заявява им пловдивският митрополит, бъдещият патриарх Кирил Български.

Не само пловдивският митрополит Кирил и софийският митрополит Стефан – една от най-колоритните личности в Българската църква, изключително интелигентен, ерудиран и необуздано независим, както го описва д-р Михаел Бар-Зоар, – но цялата Българска православна църква се противопоставя решително – и не само на опита да бъдат депортирани българските евреи, но и на опита те да бъдат унижавани и да им бъдат отнемани правата.

Стефан, който е главен инициатор на декларацията на Българската Църква срещу т.нар. „Закон за защита на нацията” заявява: „Ако Църквата ни не се намеси, за да защити тия нещастни люде, ние може да очакваме още по-големи издевателства и жестокости, за които един ден добродушният ни народ ще изпитва срам...”.

Паисий Врачански подчертава, че поставянето на едно малцинство извън закона не отговаря на християнското учение и нравственост. Йосиф Варненски, който първоначално подкрепя Закона за защита на нацията, признава грешката си и казва: „Ние трябва да кажем на българското правителство, че вместо с този закон да защити нацията, излага се името на българския народ като веротърпим и справедлив.”

Старозагорският митрополит Климент обвинява правителството, че има тенденция на преден план да се извади един нов „морал” – тоя на омразата и гонението”. Останалите архиереи говорят в същия дух. Един след друг българските митрополити се изказват и осъждат действията на властта срещу едно малцинство, а софийският митрополит Стефан обобщава дискусията: „Когато питаме държавната власт с какво се провиниха евреите в страната ни, те не могат да ни кажат. Вземаха им всичко, но когато посегнаха да им вземат и живота, тогава евреите потърсиха защитата на Църквата. Ние не можем да им я откажем!”.

Заседанието завършва с написването на писмо до министър-председателя Богдан Филов и копие до цар Борис. Ето откъс от това писмо, което е изпратено веднага:

„Българската православна църква не може да споделя принципи, какъвто е например, расисткият, чрез които могат да се създават омрази и да се вършат насилия и жестокости.”

(вж. Михаел Бар-Зоар. Извън хватката на Хитлер: Героичното спасяване на българските евреи. София, 1999г.)

Каква разлика между Българската православна църква преди 9 септември 1944 и днешната! И не само защото БПЦ не защити и не помогна на преследваните от комунистическия режим етнически и религиозни малцинства.

Достатъчно е само човек да види лимузините, в които се возят днес и варненският митрополит Кирил, и пловдивският митрополит Николай, за да си направи изводите колко богоугодни са делата на тия облечени в раса служители.

Да не говорим, че преди да бъде убит небезизвестният „бизнесмен” Илия Павлов бе член на настоятелството на „Св. Александър Невски” или че български свещеници бяха замесени в жестокото убийство на отец Стефан Камберов от Банско, както и в позорни мафиотски игри (един такъв „божи” служител се намери под масата по време на една престрелка между сътрапезниците му и конкуренцията им).

*
“АЕЦ "Белене" е троянският кон на Русия в Европа”, изтърси навремето, току при приемането на България в ЕС руският посланик в Брюксел Владимир Чижов.

Сигурно.

Или ако не сме троянският кон на Русия в ЕС, както се е изтървал да каже руският посланик, то със сигурност сме копие, даже клонинг на Русия.

Пак тогава, през 2007 г. (на 7 януари) телевизионни камери запечатиха Путин в руската църква. Кръсти се, пали свещица, а операторът се грижи да заснеме благочестивия набожен вид на президента кагебист.

На 19 януари 2007 пък българските камери запечатаха как „президентът на всички българи” Георги Първанов и вицепрезидентът генерал Марин положиха клетва за втория си мандат... целувайки ръка на патриарх Максим.

Набожни хората, какво толкова – кълнат се в Конституцията, целуват десницата максимова, целуват Библията, кръстят се в парламента...

Какво толкова наистина?

Да не би да ни е за първи път български държавници публично да нарушават Конституцията, още докато се кълнат в нея!?

И на нито един български народен представител не му хрумна да се изправи и да прочете на участниците в безобразния кич, състоял се в парламента на 19 януари 2007 член 13 (2) от Българската Конституция:

„Религиозните институции са отделени от държавата.”

Няма. Протестни реакции нямаше. Имаше аплодисменти. За погазване на основния български закон – бурни ръкопляскания!

*
Така и не видяхме патриарх Максим при бедните, угнетените, болните и умиращите в самота, при онези, които не успяха да се справят в този престъпен преход и останаха без работа, без средства, дори без дом и близки.

Но на тържествени церемонии с властимащите – да, там сме го виждали. В едно взаимно легитимиране: той – някогашните войнстващи атеисти като днешни ревностни християни и мъже на държавно-православната традиция, те него – като български патриарх, върху когото сякаш не лежи петното на Тодор Живковското назначение и административното му налагане с полицейско насилие през 2004.

Такива православни църкви в Източна Европа – лишени от духовен авторитет и социална роля , безпрекословно подчинени на комунистическата власт, с пречупени духовни лидери в деловите президиуми на комунистическите конгреси, е проектирал и създал чрез репресиите си Сталин в края на 40-те години на миналия век.

След като комунистическата власт отнела на Църквата правото на благотворителност и социални грижи, правото да възпитава младежи, след като отнела имотите й и подменила владиците й, оставила й една основна задача.

Тя е записана в един правителствен документ от 1947: ”да укрепва връзките с Руската православна църква, да съдейства ежедневно и активно, щото чрез Българската православна църква България да остане постоянно и завинаги в антиимпериалистическия и демократичен лагер начело със СССР.”

*
Затова сегашното посещение на руския патриарх, който нарече управлението на подполковника от КГБ „божие чудо” не бива да ни изненадва, както не беше изненада, когато неотдавна Комисията за досиетата разкри, че 11 от 15-те днешни митрополити са служили не на Бога, а на ... комунистическата Държавна сигурност.

Впоследствие благодарение на журналистическото разследване на Горан Благоев от БНТ предаването „Вяра и общество” се разбра, че кой знае защо Комисията е спестила името на патриарх Максим, който се оказа не просто сътрудник на Държавна сигурност (ДС), а особено доверено нейно лице.

Така служилите на петолъчката се оказаха 12 от 15. Позорен рекорд!

Истината е горчива и тя трябва да се каже.

Днешният „Свети Синод” не просто се оглавява от хора, които са се примирили безропотно с отредената им роля на марионетки на комунистическата власт.

Той се състои от цинични доносници, престъпили многократно и божиите, и човешките закони заради собственото си охолство.

И именно този кадесарски Синод от ченгета бе повторно наложен с цялата мощ на държавната власт през 2004 година по времето на министър-председателстването на Симеон Сакскобургготски, когато българската полиция по нареждане на българската прокуратура (начело с печално известния главен прокурор Никола Филчев) нахлу в стотици български храмове и изгони оттам свещенослужителите и миряните, които не желаеха (и както се вижда – с право не желаеха!) да са под духовното опекунство на облечени в раса доносници на Държавна сигурност начело с лъжепатриарха Максим.

Тази груба злоупотреба с власт от страна на прокуратурата и полицията бе предшествана от позорния Закон за вероизповеданията, приет от НДСВ през 2002 – закон, очевидно правен по поръчка и в угода на верния на БКП/БСП патриарх Максим.

Сега, когато Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България за насилието, упражнено от българската полиция и прокуратура, не виновниците за този позор: премиерът Симеон Сакскобургготски, президентът Георги Първанов– Гоце, главният прокурор Никола Филчев и патриарх Максим ще плащат десетките хиляди евро обезщетение.

Ще ги плащат българските граждани.

Забраната за всяка държавна намеса в работата на религиозните общности е установено и с чл. 18, т. 4 от Международния пакт за граждански и политически права на ООН от 16 декември 1966 г., ратифициран от България (ДВ, бр. 43, 1976 г.) и в чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека.

P.S. Цинизмът на Държавна сигурност стига дотам, че докато хвърля отец Благой Топузлиев в затвора заради отказа му да предава списъците с покръстените деца, тя прави брат му – видинския митрополит Дометиан свой секретен сътрудник и доносник.

Напиши коментар