ПО ПЪТЯ КЪМ ТРУДНОТО ОБЕДИНЕНИЕ

Кои са допирните и конфликтните точки в политическите програми на БСП, ДПС и Атака Парламентарните избори на 12-ти май не родиха ясен победител. Сега БСП, АТАКА, ГЕРБ и ДПС са принудени да работят заедно за съставянето на ново правителство. Но четирите парламентарни сили са единодушни само в едно: че не са единодушни.

ГЕРБ се оказа в изолация заради поредицата от скандали в хода на кампанията, а и след изборите. И категорично отказват да си сътрудничат с БСП за съставянето на правителство. Лидерът на социалистическата партия Сергей Станишев предложи програмно политико-експертно правителство. И за да поеме властта, левицата ще преговаря с уж непримиримите противници ДПС и Атака. Но различията в партийните програми и идеи (макар и рядко някоя политическа сила да следва плътно предизборната си платформа след като поеме властта) на трите политически сили може да усложнят и забавят преговорите. Кои са потенциалните конфликтни зони?

"Да" или "Не" на плоския данък

Първа пречка може да се окаже плоският данък. БСП и Атака са за прогресивно облагане на доходите. В своята програма социалистите предлагат доходи до размера на минималната работна заплата да не се облагат, а върху суми над 4 500 лв. на месец се дължи не 10%, а 20% данък общ доход. Третата сила в парламента ДПС пък е категорично против отмяната на плоския данък. Този вид облагане беше въведено през 2008 г. именно по време на управлението на Тройната коалиция. ДПС е и против въвеждането на данък "богатство", за разлика от БСП и Атака.

Друга спорна тема между партиите е разбиването на държавно установените монополи в сферата на енергетиката и здравеопазването, чиито поддръжници са ДПС и Атака. "БСП са декларирали "неутралитет", но е добре известно, че идеологически те се чувстват много по-уютно с държавни монополи, отколкото с пазарна конкуренция", казва икономистът Георги Ганев. Той е и инициатор на сайта "Гласоводител", който помагаше на избирателите да се ориентират в политическите програми на партиите преди изборите. Тази година онлайн инструмента са използвали 17 хил. души, а във въпросника му бяха засегнати теми като ядрена енергетика, данъчни регламенти и други, които доминираха предизборните програми на повечето партии.

Противоречия между трите партии има и по въпроса за отмяната на забраната за тютюнопушене на закрити места и проекта "АЕЦ Белене". Докато левицата и националистите са привърженици на двете мерки, ДПС е по-скоро против. Според Ганев е спорно доколко тези теми са популярни сред избирателите: "Резултатите от "Гласоводител", макар и непредставителни, ясно индикират, че и двете мерки са непопулярни - от попълнилите онлайн инструмента съотношението на противници към привърженици на възобновяването на АЕЦ Белене е близо 3 към 1, а съотношението на противници към привърженици на отмяната на забраната за тютюнопушене е над 2 към 1."

Най-дълбока изглежда пропастта между Атака и ДПС. Те едва ли ще постигнат консенсус за политическия подход към етническите малцинства и тяхната интеграция.

Как борим безработицата

Въпреки различията в партийните програми, има няколко точки, по които БСП, АТАКА и ДПС са единодушни. Всички те обещават усилени мерки в борбата срещу безработицата. БСП обеща 250 хил. нови работни места и минималната работна заплата 450 лева месечно. Атака иска да я вдигне дори на 1 000 лева. Как точно и с какви средства могат да бъдат постигнати тези цели, не става ясно от партийните им програми.

Обединява ги и идеята за забрана на едностранна промяна на лихвите по потребителски и жилищни кредити и спиране на покачването на пенсионната възраст.

В етап на създаване на правителство обаче е трудно да се каже доколко партиите ще успеят да изпълнят предизборните си обещания и колко от исканията им ще намерят реализация в плана за действие на правителството. "Истината е по-средата, според мен с преобладаване на желанието на политиците да запазват възможност за усмотрение и да не се обвързват предварително" казва Ганев.

Въпреки редицата належащи реформи, икономистът препоръчва на новото правителство да се заеме с най-неотложната и належащата според него тема – заетостта. "Тя има своите краткосрочни и дългосрочни аспекти, и мерките за нея засягат и всякакви други обществени сфери, като се тръгне от образование и интеграция на малцинства и имигранти и се стигне до пенсии, здравеопазване и правораздавателна система", казва той. През първите три месеца на годината безработицата в страната достигна 13,8 %. Тя не е била толкова висока от 2003 година насам.

Вижте разликите и приликите в някой от партийните обещания на БСП, ДПС и Атака:
Допирни точки:


Трите партии са единодушни, че трябва да се предприемат незабавни мерки за намаляване на безработицата.

Обявяват се "За" забрана на едностранна промяна на лихвите по потребителски и ипотечни жилищни кредити.

Стремят се към ограничаване на монополите в енергийния сектор, но не непременно към тяхното тотално премахване.

Конфликтни моменти:

Плоският данък: БСП и АТАКА са за въвеждане на необлагаем минимум и за 20% ставка за високи доходи, ДПС са за запазването му.

АЕЦ Белене: Само ДПС е против реализацията на проекта.

Забраната за тютюнопушене: Цигареният дим разделя потенциалните коалиционни партньори.

Външна политика: Докато ДПС и БСП виждат България като силен партньор на ЕС и НАТО и преследват влизането на страната в еврозоната, АТАКА е против еврозоната и за по-малко чуждестранно влияние в България.

Интеграция на малцинствата: Националистите не споделят идеите на ДПС за повече права на етническите малцинства.

Напиши коментар