*
Борба с вредителите

ПЕТИЯТ ФАКТОР НА ИКОНОМИКАТА - РАЦИОНАЛНОТО ЗНАНИЕ

|
ПЕТИЯТ ФАКТОР НА ИКОНОМИКАТА - РАЦИОНАЛНОТО ЗНАНИЕ

До края на 70-те години на 20-и век икономическата наука твърдо развиваше своите теории, изхождайки от това, че считаше, а и признаваше само 3 класически фактора, без които икономика не може да има, или най-малкото не може да се развива - ЗЕМЯ, ТРУД, КАПИТАЛ. С бурното навлизане на информационните технологии и навлизането на Интернет в бита и бизнеса икономическата наука призна, че съществува, макар и неосъзнаван дотогава, четвърти фактор - ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО - човешко качество, съществувало от времената на Адам Смит и Дейвид Рикардо /разбира се, твърдо не осъзнаван в страните от СССР и подопечния му източен блок, които притежаваха и трите фактора, но нямаха икономики/. Горе-долу за около 250 години се убедихме, че освен количествените фактори /земя, труд, капитал/, които сами по себе си са емпирично измерими, за да съществува икономика на възпроизводство е необходимо и наличие на качествени фактори, които са трудно измерими, но се явяват неизбежна съставка на човешкото действие по пътя към добавянето на стойност. Отговаряхме си в бързо развиващият се свят на въпроса - "Какво от това, че имаме количествените фактори и дали са достатъчни, за да просперира даден бизнес в турболентното конкурентно развитие на пазарната икономика“? И отговорът категорично беше "Не! Само те не са достатъчни"! - примери колкото щеш и то и в най-развитите световни икономики. Тези примери се описваха, изследваха, анализираха и доказваха от светилата - Джон Кенет Гълбрайт, Питър Дракър, Алвин Тофлър, Теохиро Коно, Теодор Левит, Хенри Минцберг, Филип Котлър, Робърт Каплан, Гари Бекер, Маршъл Голдсмит, Розабет Мос Кантър, Майкъл Хамър, Кеничи Омае, У . Чан Ким и Рьоне Моборн, Едгар Шейн, Стивън Кови, Дейв Улрих, Томас Дейвънпорт, Джим Колинс, Джон Котър, Дениз Кенион - Рувине и още цяла плеяда теоретици. И аз, като част от последните мохикани на поколението "бейби бумърс", попивах и попивам с огромен интерес конвенционалната икономика, осъзнавайки значението и на количествените, и качествените фактори на икономиката.

Но светът не спеше, не беше статичен – напротив, развиваше се със скоростта на "HI - TECH" и външната среда на икономиката се развиваше бясно, многоаспектно и агресивно, което пък показа, че факторите ТРУД и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО не са достатъчни, за да съществува какъвто и да е бизнес, защото се оказа, че ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ НЕ ВИНАГИ Е РАЦИОНАЛНО. И Ооо.. чудо! В началото на 21-и век един революционер на мисълта - Пол Зак открива, че хормонът ОКСИТОЦИН мотивира човешкото поведение към рационализъм и на база на комбинираните си знания по икономика, неврология, психология, дескриптивна геометрия създава науката НЕВРОИКОНОМИКС, а фокусът е изучаването на ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК и по-точно как той отдава командите си към поведението на човека при вземане на решение. Рисково поведение - много грешки, рационално поведение - повече успехи! Така вече РАЗУМЪТ, основан на адекватната човешка мисъл, постига ТРИ ОСНОВНИ НЕЩА - РАЗБИРАНЕ, ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ. Така учените и предприемаческия бизнес, последващи Пол Зак /най-вече в САЩ/, откриха най-новия качествен фактор /Пети подред/ в икономиката - РАЦИОНАЛНОТО ЗНАНИЕ. За предвиждане на рационално човешко поведение, носещо преди всичко успехи и в бизнеса и в "нон-профит" дейностите.

Вече все повече хора с елементарна икономическа култура би трябвало да са наясно защо много икономически дейности нямат видимо особена връзка с реалността. Например в България някои синдикалисти и псевдоикономисти говорят за „евтина работна ръка“ и „нисък стандарт на живот“ в страната ни, умишлено правейки грешката да опростяват сложния процес на взимане на решение в една голяма компания /независимо дали е българска или чужда/ до само един-единствен /при това не особено важен/ фактор. За да реши дали да изнесе тази или онази дейност, мениджмънтът на корпорацията наистина се интересува от разходите за нея, обаче те далеч не включват единствено разходите за труд, ами най-малкото и:

1. данъчните разходи /високите данъци на много места по света без съмнение ги правят адски непривлекателни за икономически дейности, независимо от крайно ниското заплащане на труда/;

2. регулаторните тежести /колкото по-строго регулирана е една икономика, толкова по-скъпо е да се работи в нея, без значение от всичко останало/;

3. нивата на корупция;

4. степента на интегрираност в световните вериги на доставки;

5. достъпността на ресурси като питейна вода и електричество.

За да бъде още по-усложнен процесът по вземане на рационално решение дали една дейност да бъде изнесена в чужбина или не, горните 5 под-фактори се допълват и с такива като - ниво на развитие на инфраструктурата, наличие на достатъчно образована работна ръка и познания по чужди езици в съответната държава. Или иначе казано, дали аутсорсването на определена операция ще бъде рентабилно за една корпорация зависи от комбинацията от приблизително десетина по-важни под-фактора /и вероятно още толкова с по-малка тежест/, а заплащането на труда – при все че има своята роля – рядко е от огромно значение. Простичък пример за това ни дава класацията за атрактивни аутсорсинг дестинации на Cushman&Wakefield /в която България заемаше трето място през 2015 г./. Близо половината държави в топ 30 в нея са с много по-висок стандарт на живот, отколкото страната ни, а някои – като Германия, Великобритания, Австралия и Канада – са сред най-богатите места на планетата. Е средностатистическият зле образован синдикалист - икономист - коментатор отляво – може би няма да му е неудобно да си признае знанията и да признае пред аудиторията си, че "там доходите са толкова ниски", че мениджърите на световни компании изнасят дейността си, за да трупат космически бонуси. Не е трудно да се види и, че аргументът "за ниския стандарт на живот" изобщо не отговаря на емпиричните данни, що се отнася до България. Когато нашата страна удари дъното по отношение на доходите през 1997 г., тя на практика не съществуваше на картата на места за аутсорсинг по света. Оттогава до днес доходите растат без прекъсване и при все че към 2016 те са над 2 пъти по-високи, отколкото през втората половина на 90-те, България вече е измежду най-атрактивните държави за аутсорсинг на планетата. В допълнение, макар да е несъмнено, че стандарът ни на живот отстъпва на този в ЕС и Северна Америка, в световен план страната ни е част от клуба на богатите, а не на бедните. Така, АКО БЕШЕ реална строгата зависимост между доходи и привлекателност за изнасяне на бизнес, България нямаше да може да влезе дори в топ 100. Именно РАЦИОНАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ ни задължава да пренебрегнем откровено идеологически мотивираните спекулации, че България е водеща аутсорсинг дестинация не заради ниските доходи, а благодарение на комбинация от фактори, като минимум включващи:

  1. Плоско данъчно облагане
  2. Голяма степен на интегрираност в световната икономика
  3. Относително добре образована работна ръка с познания по чужди езици на прилично ниво
  4. Постепено подробряваща се инфраструктура и прочее.

В тази връзка, това, че стандартът ни на живот ще продължи да се вдига, само по себе си ще е фактор с маргинална тежест, що се отнася до мястото ни на глобалната карта на изнесени услуги, ако България запази и развие другите си стратегически предимства.

Разбира се, както в България, така и в много други държави, популисти - икономисти не анализираха в последните 27 години след падането на Желязната завеса "451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри. Мислехме, че човечеството се е вслушало в посланията на антиутопистите. Уви, дори и в най-цивилизованите части на планетата - не!

"Когато училищата вместо изследователи, критици, учени и творци с въображение започнаха да произвеждат все повече и повече бегачи, скачачи, автомобилни състезатели, механици любители, играчи на бейзбол и ръгби, летци и плувци, прозвището „интелектуалец“ съвсем естествено и заслужено стана обидно. Човек винаги изпитва страх от необичайното. Не може да не си спомниш онова особено надарено момче от твоя клас, което най-често са вдигали да декламира и да отговаря на въпроси, докато всички останали са седели като мумии и са го ненавиждали. Нима след училище най-често не биехме и не малтретирахме именно това момче? Разбира се, че е било тъй. Ние всички трябва да бъдем еднакви. Не всеки да бъде по рождение свободен и равен, както се казва в Конституцията, а всеки да бъде направен равен на другия. Всеки да бъде копие на другия; тогава всички са щастливи, защото няма изключителни личности, които да ги карат да треперят от страх и с които да трябва да се мерят. И така! Книгата е заредена пушка в къщата на съседа ти. Изгори я! Извади патроните. Сломи желанието на човека да мисли!"

Няма как хора нетърсещи рационалното знание, а и не желаещи рационално поведение да разбират защо България е в световния топ 4 на износителите на около 5-6 продукта, макар и с предимно ниска добавена стойност. Оптимистичната новина е, че расте дела на продуктите с висока добавена стойност, основно заради атрактивността на България за стратегически инвеститори в авточасти и компоненти и софтуерни продукти. Важен извод от анализа на чуждите инвестиции в България, който РАЦИОНАЛИСТИТЕ трябва да популяризират е обратната корелация между зависимостта на инвестицията от държавата и нейния размер, тоест, българската икономика е интересна за стратегически инвеститори, които инвестират в производство и след това изнасят своята продукция. Тя е интересна за разходно-ориентирани бизнеси, свързани с производствения сектор. Е, вече на много хора става ясно защо трябва час по-скоро да въведем и развием дуалното обучение най-вече за подготовка на човешкия ресурс в условия на бизнеси, носещи средна и висока добавена стойност.

Светът на РАЦИОНАЛНОТО ЗНАНИЕ И ПОВЕДЕНИЕ осъзна и анализира как Ирландската икономика се увеличи с повече от една четвърт 2015 година. Това се дължи отчасти на многото компании, които са преместили адреса си на островната държава. БВП на Ирландия нарасна с 26,3% спрямо по-ранно оповестените 7,8%. Ревизията се дължи отчасти на фирмите, които местят седалището си в Ирландия. Ръстът на икономиката се забави до 2,3% през първото тримесечие 2016. Експертите откриха, че когато при много малка икономика се получи голямо увеличение на активите се случва ”промяна на нивото“. Тоест, данъчните инверсии изкуствено инфлират размера на ирландската икономика и всички глобални печалби могат да се броят, като част от БВП на Изумрудения остров, когато група от фирми си преместят централата там. От 2008 насам корпоративните премествания са увеличили брутните национални инвестиции в Ирландия с около €7 млрд., показват прогнозни данни на финансовото министерство.

Петият икономически фактор - РАЦИОНАЛНОТО ЗНАНИЕ - има и политическо ограничение в приложението му. Споменавайки „спасяването“ на „демокрацията“, превратът в Турция извади наяве и един важен проблем в мисленето на онези западни лидери и висши администратори, които се обявиха в подкрепа на „демократичния“ избор на турския народ. Този проблем вероятно е следствие от това, че в Европа и САЩ рядко се прави разграничение между „либерализъм“ и „демокрация“, и всяка демокрация се приема за либерална по дефиниция. Либерализмът обаче е сбор от ценности, които не подлежат на суспендиране, независимо от желанията на мнозинството, а демокрацията – преди всичко метод за вземане на решения. Една демокрация би могла да работи в полза на всички в либерална рамка, но извън нея – а в Турция от години насам рамката ерозира – лесно може да се превърне в диктатура дори не на мнозинството, а на всяко достатъчно гласовито малцинство. Дали трябва да се защитава демокрацията на всяка цена, дори когато резултатът е някой като Ердоган, е въпрос, който вероятно ще вълнува световния икономически и политически елит за в бъдеще, но за икономистите и политиците начинът, по който демократично избраният турски Президент започна да се разправя с реалните /дори с Европейския съюз и НАТО/ или мнимите си опоненти веднага след (не)успелия преврат, ни дава съвсем ясен отговор за липса на РАЦИОНАЛНО ЗНАНИЕ И РАЦИОНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ.

РАЦИОНАЛНОТО ЗНАНИЕ, начеващо в българската икономическа и предприемаческа практика доказва, че в огромната си част развитието ни от последното десетилетие /2006 - 2016/ се случва въпреки, а не благодарение на държавната политика, а в основата му е онази /бавничко/ растяща школа от млади, модерно мислещи и предприемчиви жители на по-големите градове, на които казионните медии се подиграваха, че се смятат за „умни и красиви“ по време на протестите срещу правителството на Орешарски. Този факт сам по себе си е достатъчен, за да ни подскаже от какво се нуждае страната ни, за да започне да забогатява много по-бързо отсега. Краткият отговор е: политика на изваждане на различни сфери от обществения живот от контрола на политиците и техните приятели, и прехвърляне на отговорността за тях в ръцете на обикновените хора в условия на сътрудничество и конкуренция, създадени от доброволните им усилия. Ключови за това са процесите по децентрализация, деинституционализация и приватизация. Под децентрализация трябва да се разбира прехвърлянето на правомощия, които понастоящем са концентрирани в Министерския съвет и централната администрация, към общините, където гражданите биха могли да упражняват по-непосредствен контрол върху своите избраници /било то и гласувайки с краката си и местейки се от онези общини, които се управляват лошо, към тези, в които управлението е по-добро/.

Деинституционализацията от своя страна е процесът по изваждане на обществени отношения от властта на държавните институции, закриване на многобройни ненужни или направо вредни администрации и облекчаване на безсмислени административни режими, който би позволил на всички ни да дишаме по-свободно, би ограничил корупцията и би спестил огромни суми на данъкоплатците.

От приватизация имаме нужда, защото дори днес немалко компании – като БДЖ, Българските пощи и Топлофикация София – функционират скъпо и некачествено под държавен и общински контрол, непрекъснато са застрашени от това да се превърнат в разменна монета в мръсните игри на политиците и са потенциален източник на корупционни практики в големи размери.

Днес, работейки по темата НЕВРОИКОНОМИКС, аз съм убеден, че РАЦИОНАЛНОТО ЗНАНИЕ, МИСЛЕНЕ И ПОВЕДЕНИЕ ще се стори пълно с радикални идеи на родния популист, който до голяма степен е свикнал политическият му кръгозор да стига от Карл Маркс, до Иван Костов (и в по-ново време да се лута в интелектуалните сблъсъци между титани на мисълта като Бисеров, Йордан Цонев, Доган, Станишев и Сидеров). Такава например е свободната икономическа истина, че „харченето от страна на държавния сектор на взети назаем пари не е панацея, както твърдят кейнсианците“ и че „държавните разходи и заеми не са решението, а проблемът“, "асфалтът не се яде". Или добре познатият на всеки, проучвал темата, факт, че държавната чуждестранна помощ „най-точно може да бъде описана като вземане на пари от бедните в една богата страна и предоставянето им на богатите и властимащите в друга бедна страна". Но както се казва "Блажени са вярващите, че битието определя съзнанието". Рационалното знание опроверга и този мит, употребил и повел към безнадежността милиони доверили се на историческия и диалектически материализъм хора по света и у нас, и чиито привърженици днес ще гонят ПОКЕМОНИ /или както се казваше "да гониш Михаля"/

Илиян НИСТОРОВ


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар