*
Борба с вредителите

ПЪРВИЯТ В ЕВРОПА ВАЛЕНТИН ГЕНЧЕВ ПРЕД EFIRBET: ИСКАМ ДА УСПЕЯ В СПОРТА И ДА СЪМ ГОТОВ ЗА ЖИВОТА СЛЕД НЕГО

|
ПЪРВИЯТ В ЕВРОПА ВАЛЕНТИН ГЕНЧЕВ ПРЕД EFIRBET: ИСКАМ ДА УСПЕЯ В СПОРТА И ДА СЪМ ГОТОВ ЗА ЖИВОТА СЛЕД НЕГО

Щангистът Валентин Генчев сбъдна първата си мечта в спорта. 22-годишният заралия стана европейски шампион за мъже в категория до 67 кг в Албания и загатна, че може да се превърне в едно от следващите ни големи имена във вдигането на тежести.

В интервю за ЕфирБет Валентин Генчев се връща към щастливите мигове от първенството на Стария континент, разкрива какво още иска да постигне с щангата тази година и каква професионална промяна му предстои.

-       Г-н Генчев, каква беше нагласата Ви за това първенство?

 

-       Ако трябва да съм честен, бях доста уверен, тъй като с мен се занимава от две-три години Алан Цагаев. Той ме държи изкъсо, а особено през последните две-три седмици, тренировките бяха направени така, че да съм в оптимална форма в Тирана.

 

-       Какво си помислихте, когато след изхвърлянето изоставахте с три килограма от грузинеца?

 

-       Останах спокоен, защото следвах плана. Тактиката беше в първото движение да съм колкото може по-близо до опонентите ми, за да може да спечеля медал. Не бях сигурен обаче дали ще бъде златен или от друг метал.

 

-       Планът включваше ли да станете шампион още след първия опит в изтласкването?

 

-       Надявах се да бъда шампион, но не очаквах да е след първия опит. По-добре обаче, че стана така, тъй като после вдигах и за  удоволствие.

 

-       Доволен ли сте от постиженията, с които стигнахте до златото?

 

-       Доволен съм, тъй като това, което основно вдигах на тренировки, го направих и на състезание, а и се оказа достатъчно. Иначе в залата съм се справял и с малко по-големи тежести, но по-рядко.

 

-       Какво Ви казаха Вашите конкуренти след триумфа?

 

-       Поздравихме се и се прегърнахме като мъже и спортисти. Те са доста интелигентни момчета, приеха класирането нормално, нямаше ревност при тях. Даже се радваха на медалите си.

 

-       С кой от Вашите близки споделихте първо радостта си?

 

-       С никой в първия момент, тъй като там нямаше обхват, а и с интернета беше сложно. Чак, след като се завърнах в България, се радвахме заедно с майка ми, с брат ми, с леля ми.

 

-       Къде ще пазите медала?

 

-       Поставил съм го на такова място у дома, че да го виждам всеки ден, когато излизам и се връщам.

 

-       Осъзнахте ли вече какво постигнахте?

 

-       Все още не. Емоциите продължават да надделяват, защото аз винаги отивам за медал, но никога не съм казвал, че непременно ще съм първи. За мен е важно, когато изляза на подиума на такова първенство, да имам шанс за високо класиране.

 

-       На кого искате да благодарите?

 

-       Най-вече на първия ми треньор Стоян Добрев. Когато бях малък, той започна се занимава с мен, заедно продължихме и докато вляза в мъжете. Той винаги ми е помагал и продължава да го прави.

 

-       Как се посветихте на щангите?

 

-       Ние бяхме десет деца, които искаме да се запишем на фитнес, но понеже нямах 18 години, не ме пускаха в залата. Когато все пак успях да вляза, попитах Стоян Добрев дали мога да се запиша на фитнес, а той каза: Това е новият шампион. Тогава бях само на 14 години и не съм предполагал какво ми предстои. Започнах да изхвърлям и да тласкам, и повече не излязох от залата. Стоян Добрев идваше до вкъщи всеки ден да ме взема с колата си, а след тренировка ме прибираше.

 

-       Зная, че лагерите са целогодишни и свободното Ви време е малко. Какво правите, когато разполагате с него?

 

-       Обичам да се разхождам с приятели, да се наслаждавам на хубави гледки и да играя билярд и тенис на маса.

 

-       Как се справяте с килограмите?

 

-       Режимът не е измислен от мен, аз трябва само да го спазвам и смятам, че го правя. Поддържам постоянно тегло от 68-69 килограма и затова нямам проблем със свалянето преди състезание. Сега например в Тирана в последния ден трябваше да „олекна“ само с килограм, което е нищо.

 

-       Кое е следващото Ви предизвикателство?

 

-       Готов съм за всички предизвикателства, но може би световното през септември в Колумбия е най-близкото. На последния Шампионат на планетата ме ощетиха с един опит и се разминах с бронзов медал в изтласкването, така че сега целта ми ще бъде да се представя далеч по-добре и в двубоя, и в двете движения.

 

-       Планирате ли да се преместите в по-горната категория, която е олимпийска?

 

-       Да. Вероятно още на световното в Южна Америка ще вдигам до 73 кг, тъй като Олимпиадата е само след две години, а това първенство се явява и първа квалификация за Игрите в Париж.

 

-       Докъде се простират мечтите Ви в спорта и живота?

 

-       Аз съм скромен, бих искал да създам семейство един ден и да живея в моето село Еленово. Но преди това трябва да си разиграя умело картите в щангите, защото спортът е до време, и след това трябва да си подготвен за живота извън спорта.

https://efirbet.com/

 


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар