ПЪЛЕН ДЕСЕН

Борисов натиска съединителя, но за да има реформи трябва и да включи на скорост

Капитал

За последните почти три години, т.е. от момента, в който през 2009 г. Бойко Борисов започна реално да сеготви да заеме премиерския пост, в "Капитал" сме публикували над 250 материала с ключовите думи ГЕРБ и реформа. Форумците дори ни обвиниха,че твърде много сме повярвали на Борисов и неговия модернизаторски устрем. Не сме, просто надеждата ни, че нещо смислено ще се случи в България, емалко повече от скепсиса ни.

След това ентусиазмът ни поувяхна, особено след като през миналата година Борисов каза, че реформите са свършили, защото не било време за тях. В реч пред академичния състав на Техническия университет д-р Борисов убедено заяви: "Аз питам приятели - кога правиш ремонт у къщи? Когато имаш пари и даваш на жена ти да прави ремонта или когато нямаш пари? Когато имаш дългове и дефицит или когато имаш излишък?"

Думата реформа съвсем заприлича на мръсна, а образованието, здравеопазването и държавната администрация продължаваха да западат.

Сега, месец след изборите, ключовите думи са

"Растеж и не на популизма"

Това бяха основните послания на кабинета по време на срещата между правителството и бизнеса, организирана от "Капитал" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. В устата на премиера това звучеше като "2011 беше годината на Дянков, сиреч на финансовата стабилност, 2012 ще е на Трайков".

Бойко Борисов изнесе и 15-минутна лекция за теорията и практиката на популизма (най-виновен в България, разбира се, е Георги Първанов, този път за Ахмед Доган не се чу нищо), която с няколко думи може да се обобщи: "Това, което правим, яде от доверието в ГЕРБ." Симеон Дянков натърти, че финансовата стабилност е важна за бъдещия растеж, който трябва да се появи през 2012 г.

Всичко това сме го чували вече. Миналата година самият Бойко Борисов се похвали, че е извършил пенсионната реформа преди френския президент Никола Саркози. Тази година се оказа, че тя не е започвала.

Категоричните думи обаче идват седмица след като кабинетът успя да повиши умерено пенсионната възраст (макар и без да отнеме и част от привилегиите на полицаите), стачката в БДЖ започна да залинява, а фермерите запалиха тракторите си и се изнесоха от София.

Случва ли се нещо?

Тази седмица всички министри начело с премиера изглеждаха обладани от реформаторски плам. Миналата година Бойко Борисов репликираше българския еврокомисар Кристалина Георгиева, която призоваваше за реформи, с фразата, че когато вали, не си поправяш покрива.

"Ние явно осъзнаваме нуждата на реформи. Когато те се правят навреме, ползите от тях са много явни. Това го осъзнаваме ние, това го осъзнава и ЕС", обясни сега финансовият министър.

Нещо повече, правителството си направи списък с всички предложения и критики. Сега остава да отговори на тях. В предишни случаи (с предложенията на Германско-българската индустриално-търговска камара например) също се правиха подобни списъци и даже работни групи, но резултатът по-скоро отсъстваше.

Въпросът е доколко патосът е искрен и управляващите са разбрали, че така или иначе трупат негативи от кризата, по-добре да спечелят и позитиви от реформата.

Доколкото има реформи, те се дължат повече на факта, че вече няма накъде – БДЖ трябваше да започне да връща новите си влакове, за да се разбере, че нещо трябва да се направи. Визия за нещо по-сериозно няма. Запазването на финансовата стабилност е важна предпоставка за икономически растеж, но вече втора година правителството се хвали основно с това си постижение и магистралите.

Стабилността обаче не кара икономиката да се раздвижи, което се вижда по нарастващата безработица. Нещо повече, ден след като премиерът Борисов се похвали с положителната оценка за страната на рейтинговата агенция Moody's, конкурентната Fitch (на която българското правителство спря да плаща) понижи оценката си за инвестиционните перспективи на България от положителна на стабилна.

Пак през тази седмица, след като поздрави България с подобряване на усвояемостта на средствата по еврофондовете, председателят на европейската комисия Жозе Мануел Барозу писа в писмо до правителството, че все още има да се извърви дълъг път.

Стратегическо преориентиране

Завоят към реформите е прагматичен и от политическа гледна точка. В последните няколко месеца управляващите започнаха да узряват за идеята, че опитът да завладеят цялото политическо пространство е не само неуспешен, но и контрапродуктивен. Президентските избори преди месец и половина показаха докъде се простира лимита на ГЕРБ. Разликата от само 150 хил. гласа между Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин всъщност е опасно малка за управляващите.

Загубата на БСП с толкова малка дистанция например се разглежда като успех за социалистите в Европа (това е една от причината за избирането на Сергей Станишев за председател на Партията на европейските социалисти). Представянето на Меглена Кунева, която почти без организация и солидни средства успя да събере близо половин милион гласа, пък показа, че ерозия в подкрепата за ГЕРБ може да се очаква и отдясно.

Според хора, близки до мозъчния тръст на Бойко Борисов, наистина има стратегическа преориентация. След президентските избори ГЕРБ видимо започна да заляга на десни послания. На Бойко Борисов особено му импонира аргументът, че по време на криза левите в Европа губят изборите (в момента само три страни в ЕС са управлявани от социалисти). Премиерът вече от няколко месеца не престава да се хвали в лични срещи с този факт.

Друга причина за по-дясната реторика е и разбирането, че поляризацията работи добре за ГЕРБ. По-ясната политическа идентификация ще даде възможност на Бойко Борисов да обвинява БСП за реални и мними грехове. От друга страна, ще направи невъзможна либералната критика за липсата на радикални реформи.

Политическото оцеляване на ГЕРБ – лост за реформи

В правителството се е отворил рядък прозорец за възможността да бъдат прокарани смислени промени в България, който трябва да бъде използван.

За кардинални реформи няма време. За сметка на това има много области, в които могат да бъдат постигнати бързи подобрения. Например ГЕРБ даде заявка за ускорено въвеждане на електронно управление. Проблемът е, че голяма част от министрите нямат много ясна представа какво означава това.

Сега хвалбата е, че ведомствата могат да си разменят документи по електронен път (т.е. открили са съществуването на имейла и електронния подпис). За да се ускори и насочи в правилния коридор, трябва да има натиск за въвеждане на конкретни електронни услуги, които да мобилизират администрацията и кабинета. Например изцяло електронни данъчни декларации (които да са попълнени с информацията, която данъчните така или иначе имат за всеки данъкоплатец) или пък електронна здравна карта.

Важно е ГЕРБ да чуе и съветите на Кристалина Георгиева. Комисарят е изключително деликатна с правителството, което я е изпратило в Брюксел, но тя не скри, че вече втора година повтаря едно и също - трябва да има политики, които да насърчават растежа.

"Защо някои растат, а други не?", запита се тя. "Там където има по-сериозен растеж, страните са правили сериозни инвестиции в човешки капитал и са правили по-смели структурни реформи." Според нея това правителство го разбирало много добре. Но някой трябва да го направи.

В момента предизвикателството пред реформаторските усилия е, че правителството няма изчистена визия. Основният публичен двигател на реформите е Симеон Дянков, но той има ограничена власт да ги прокара. Неговият метод – орязване на пари като принуда за промени, очевидно не е достатъчен. А и няма как.

Този подход единствено предизвиква желание в държавните ведомства за отбрана на това, което е останало. За да има раздвижване, някой трябва да казва кой и какво печели, и то със сигурност, за да бъдат оправдани сегашните трудности. Досега това се опитваше да прави министърът на регионалното развитие и бъдещ президент Росен Плевнелиев, но гласът му потъваше някъде сред поредната първа копка.

Така че нов импулс има. Борисов очевидно натиска съединителя, но трябва и да включи на скорост. Досегашната практика показваше, че при всеки опит за движение кабинетът забуксуваше.

Има ли бързи и изискващи малко средства мерки, които правителството може да приложи сега, и то така, че да гарантира растеж на икономиката през следващите години? Според компаниите, членуващи в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) – да.

Нейният председател Огнян Донев представи дълъг списък от идеи пред правителството. А това, което целят, е да бъдат насърчени добросъвестните работодатели и да се наложат по-строги санкции за фирмите, които нарушават правилата. Като цяло инициативността на бизнеса е похвална – мениджърите на компаниите виждат проблемите с друго, по-прагматично и политически необременено око.

Част от идеите са точно такива – те биха премахнали трудности в средата за правене на бизнес, а не изискват допълнителен ресурс от държавата. Други, като ревизиите по аналог или пък свързването на касовите апарати с НАП например, вече са приложени или са в процес на изпълнение от администрацията. Има и такива обаче, зад които прозират интересите на определени компании. А трети, като искането за еднократно узаконяване на незаконно строителство срещу такса в размер на10% от стойността на сградата, бяха отхвърлени още от премиера.

"Това означава, че пред "Шератон" някой може да си направи сграда, плаща 10 на сто и го узаконяваме", аргументира се Борисов. Подобна е и идеята за амнистия на лихвите по бюджетните задължения – тя се обсъжда отдавна, но ползите от нея са спорни. Еднократният приход за държавния бюджет от подобни мерки трябва да се сравни с чувството за безнаказаност, което може да внуши едно такова решение.

От КРИБ обясняват, че техните предложения ще бъдат преразгледани, а към някои от тях ще бъдат приложени и секторни анализи. Ако има нещо, което обеднява и бизнес, и власт, това е мнението, че е нужна промяна. За да се случи тя обаче, освен дребните и бързи поправки е нужна и цялостна визия за това къде е България сега и къде искаме да бъде след 20 години. А за такава е нужен по-дълбок анализ.

Напиши коментар