ОТКРИЙТЕ ПРИЛИКИТЕ: БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ

Какво не трябва да забравяме след доклада на Европейската комисия

Лаура Щефан*
Тодор Коларов*
Капитал

На 18 юли 2012 излязоха докладите към Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) на Европейската комисия за България и Румъния. Преди пет години, по време на присъединяването на двете страни към ЕС, към МСП бе включена предпазна клауза, която можеше да бъде приведена в сила три години след членството.

Първоначално се смяташе, че това ще бъде и краят на МСП. Бъркотията от 2012 г. обаче обезсмисли всички тези калкулации и тазгодишните доклади са най-тежките, излизали някога за двете страни.

Три са основните полета, които ще коментираме сред множеството слабости в сферата на правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния, посочени в докладите на ЕК - заплахата за демократичните принципи, незадоволителните успехи в борбата с корупцията и организираната престъпност и проблемната кадрова политика.

Демократичните принципи са в опасност

През последните два месеца, след окончателната присъда и изпращането в затвор на бившия премиер Настасе по обвинения в корупция, политическата обстановка в Румъния експлодира. В опит да отстрани от поста му президента на Румъния, който играе решителна роля при висшите назначения в съда (обсъдени по-долу), парламентът освободи председателя на сената, който временно заема президентския пост в случай на импийчмънт срещу действащия президент, председателя на Долната камера на парламента и омбудсмана, който е единственият орган с правомощия да оспорва актове на правителството пред Конституционния съд (КС).

Правомощията на КС да разглежда тези парламентарни решения бяха отменени чрез неконституционно правителствено постановление. По думите на президента Барозу тези действия са разтърсили доверието на ЕС в Румъния и прекият резултат е в доклада за Румъния, където ЕК изразява съмнения относно ангажираността към зачитането на правовата държава и разбирането за ролята на правовата държава в демократична плуралистична система.

Проведоха се срещи на високо ниво между представители на ЕС и румънския министър-председател в опит да се ограничи както изглеждаше най-сериозното отстъпление от демократичните реформи в страната след 1989 г. Към доклада бяха добавени изисквания, фокусирани върху уважението към правовата държава и независимостта на съда.

Въпреки че в България нямаше развития от същата величина, заключенията на ЕК са, че има сериозни проблеми по тази точка. В доклада за България се казва, че общото впечатление е за неспособност за придържане към разделението на властите. Подчертава се няколкократно, че независимостта на съда е под въпрос поради индикации за податливост на външнополитическо влияние от изпълнителната власт. Имайки предвид, че разделението на властите е основен принцип на демократичната държава, горните заключения са обезпокоителни.

Крехкост на борбата срещу корупцията и организираната престъпност

В Румъния работата на Националната дирекция за борба с корупцията (ДНА) винаги е била одобрявана и този доклад отново хвали усилията на румънския съд в тази насока (ДНА се оценява като енергичен и незаменим обвинител в дела за корупция по високите нива на властта). Националната агенция за интегритет, която проверява декларациите за имотно състояние, и сериозната работа на Върховния касационен съд също са похвалени.

Скорошните събития обаче поставят всичко това под въпрос. Заплахите срещу конституционни съдии, жалбите до Висшия съвет на магистратурата срещу съдиите, които осъдиха бившия премиер Нъстасе (сред които и председателят на Върховния касационен съд), и изявленията на високопоставени политици срещу прокурори по дела за корупция будят сериозно безпокойство относно стабилността и необратимостта на реформите. Политическият ангажимент към правовата държава е точно толкова важен, колкото усилията на съда за обуздаване на корупцията.

В момента този ангажимент в Румъния е силно разклатен. ЕК "е по-специално изключително обезпокоена от индикациите за манипулации и заплахи, които влияят на институции, представители на съда и в крайна сметка имат сериозно въздействие на обществото като цяло...".

Заключенията за организираната престъпност в България са тревожни: "Организираната престъпност е сериозно предизвикателство за България. Според Европол български престъпни групи са активни в 15 държави - членки на съюза, и така са сред най-широко разпространените в Европа... Тяхната роля в България е уникална. Ситуацията е различна от тази в други членки по това, че днес те все още оказват сериозно влияние над икономическата дейност в страната... Това дава на тези групи платформа, от която да влияят на политическия процес и държавните институции."

Вземайки предвид горните заключения, резултатите от проучването на общественото мнение, проведено през май 2012, цитирано в началото на доклада, според което 96% от българите смятат организираната престъпност и корупцията за важни проблеми на страната, не са изненадващи. Според 68% от анкетираните по тези проблеми няма напредък или ситуацията дори се е влошила от 2007 до днес.

Притеснително е, че дори в противодействие на една от формите на организираната престъпност – трафика на хора – която ЕК изтъква като бележеща успех, България има да извърви дълъг път. По въпроса се казва "в юнския доклад за трафика на хора (на Американския държавен департамент) България е квалифицирана като "Tier 2" държава, което означава, че българското правителство не отговаря напълно на минималните стандарти". Общото заключение е, че "в борбата с организираната престъпност след 2010 г. резултатите са ограничени...".

Промяната зависи от поставянето на точните хора на точните позиции

В светлината на скорошните събития ЕК изразява загриженост относно безпристрастността и прозрачността при избора на главен прокурор и шеф на ДНА в Румъния. Тъй като мнозина се страхуват от бързи смени на хората, които в момента заемат тези постове по време на служебното президентство, ЕК изисква решението да не се взима по време на настоящото временно президентство и всеки следващ избор да следва прозрачен и основан на способностите и качествата на кандидатите конкурс.

През последния месец разследвания показаха, че член на Висшия съвет на магистратурата и бившият заместник главен прокурор са преговаряли с политици от управляващата коалиция за подкрепа, за да заемат постовете на главен прокурор и шеф на ДНА в замяна на информация за други политици, получена по време на криминални разследвания.

Докладът на ЕК за България поставя акцент върху извода, че политиката по подбор на кадри се нуждае от промяна. Многократно в доклада комисията подчертава важността от прозрачна и основавана на професионални качества процедура при назначенията за нов ВСС – през есента на 2012; новата комисия, която ще се занимава с конфискация на незаконно придобито имущество – в края на 2012 и избора на нов главен прокурор в началото на 2013.

Mакар тези доклади да не допринасят за национално самочувствие на нашите страни, в тях не се поставят изисквания, които надвишават прилаганите и за другите държави - членки на ЕС, нещо, което комисията изрично заявява в докладите. Зависи от всички нас, румънци и българи, да изискваме нашите политически лидери да са способни да разберат тези стандарти, да се ангажират с придържането към тях и реално да го правят.

*Лаура Щефан е експерт в неправителствената организация за върховенство на закона и борба с корупцията и Expert Forum (това е НПО). Била е директор в румънското министерство на правосъдието. Завършила е право в Кембридж. Експерт към Европейската комисия.

*Тодор Коларов е бивш директор на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Преподава във ВСУ "Черноризец Храбър". Доктор по право. Има обучения в Джорджтаунския университет, Вашингтон, САЩ, и в Кингс колидж, Лондон, Великобритания. Бил е юридически анализатор в Световната банка. Бил е юридически съветник в посолството на САЩ в България.

Напиши коментар