Николай Степанович Леонов I е генерал-майор от армията на Руската империя. Роден е през 1824 г. в Донски окръг (дн. Украйна) в казашко семейството. Баща му Степан Алексеевич Леонов е генерал-майор от Донската казашка войска, участник в Наполеоновите войни (отличил се в сраженията при Смоленск и Бородино, участвал в „битката на народите“ при Лайпциг и в превземането на Париж) и Кавказките походи, герой от руско-турската от 1828-1829 г. Като награда за службата си получава крепостни селяни, които заселва в едно малко селище в дн. Ростовска област, което по-късно е наречено на името на по-малката му дъщеря Екатериновка.
Николай Леонов има по малък брат Степан Степанович Леонов II (р. 1834 г.), който също става военен и участва в освободителната война. Достига чин ген.-лейтенант и командир на 17-а армейски корпус. Има и две сестри - Марфа Степановна Тулубьева и Екатерина Степановна Леонова.
Военното си образование придобива в Школата за гвардейски подпрапоршчици и кавалерийски юнкери (впоследствие Николаевско кавалерийско училище). През 1842 г. с чин корнет постъпва в Лейбгвардейския гродненски хусарски полк. Показва се като подготвен административно и военно офицер, поради което е назначен за полкови адютант. През 1845 г. сдава поста и е командирован в Кавказ за участие в походите против местните бунтовници. За проявени войнски качества щабс-ротмистър Леонов е награден е с орден „Св. Анна“ III степен и златна сабя с надпис: „За храброст“. Завръщайки се в полка си през 1846 г, в продължение на 16 години последователно заема длъжностите ескадронен и дивизионен командир, председател на стопанския комитет и накрая пом.-командир на полка. През 1860 г. е произведен в чин полковник. Негова съпруга е Ольга Ивановна Леонова (Синелникова). Не е известно да имат наследници.
През 1863 г. Леонов взема участие в потушаването на Полското въстание, като участва в разгрома на въстанически отряди край Игнацов. Награден с орден „Свети Владимир“ IV степен. През 1864 г. е назначен за командир на 18-и драгунски Переяславския полк, а през 1870 г. поема командването на Лейбгвардейския драгунски полк и е произведен в чин генерал-майор.
В началото на Руско-турската война от 1877-1878 г. ген. Леонов е командир 2-ра бригада от 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия, която е част от Рушчушкия (Русенския) отряд, командван от престолонаследника Александър Александрович. На 18 август, когато турците предприемат настъпление по цялата линия, отбранявана от Русенския отряд, Леонов, само с един пехотен полк се намира на позиции край село Карахаснкьой (дн. с. Зарево, Търговищко). Той успява в продължение на 12 часа да удържи позициите си срещу трикратно превъзхождащ го противник, възлизащ на 12 000 турски войници. В ожесточения бой, селото шест пъти преминава, ту в руски, ту в турски ръце. Интересен факт е, че в боевете при Кашъкбаир и Карахасанкьой се отличава и неговия брат ген. Степан Степанович Леонов II - командир на 1-ва кавалерийска бригада от 8-а кавалерийска дивизия.
С цел напредването на руската армия на запад ген. Николай Леонов е назначен за командир на Десния летящ отряд (включва подразделения от 2-ра гвардейска конна дивизия, с численост 2718 кавалеристи и 14 конни оръдия) в състава на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. На 26 ноември наближава Враца. На следващия ден отблъсква слаби турски подразделения и достига града. Подготвяйки се за атака разделя отряда си на две колони, едната под негово командване, а другата, начело с ген.-майор Владимир Клот. Сутринта на 28 октомври 1877 г. (9 ноември н. ст.) колоните потеглят от зоните си, съответно, там където днес се намират областната болница и ж.к. „Металург“. Нападението е внезапно. Русите използват артилерия. Турците дават около 60-70 жертви, докато от руска страна загива само един войник, а двама са ранени. Към обед от м. „Калето“ прозвучава тръбата на Иван Петлак, която символично възвестява свободата на врачани. Около 15:30 часа руските войски влизат в града, а турците са принудени безредно да отстъпят през прохода „Вратцата“, към Згориград, изоставяйки големи количества продоволствие. Освободителят на града генерал-майор Леонов е посрещнат с хляб и сол от врачани, които му връчват ключа на града. Процесията начело с генералите, местните първенци и духовенството стига до църквата “Св. Възнесение”, където е извършен молебен. След службата настава всеобщо веселие, а народа се поздравява с “Христос воскресе”.
Още същия ден генералите Леонов и Клод събират врачанските първенци и изискват от тях да формират Привременно гражданско управление. За комендант е назначен полковник Александър Егорович Кетхудов от Лейб-гвардейския конно-гренадирски полк. Така Враца заживява своя нов, свободен живот. За проявената храброст при завземането на града генерал Леонов е награден с орден “Свети Георги” ІV степен.
В следващите дни отрядът на ген. Леонов осъществява разузнавателни действия и прочистване на района от башибозуци и черкези. Същевременно, на 10 ноември се провежда атаката на Новачене, срещу Орханийската османска армия. Целта е да се овладеят проходите, в подготовка за преминаване на руските войски през Балкана. В хода на тези действия, въпреки че никога не е раняван в бой и независимо от изключителната си храброст, на 21 ноември 1877 г. (според руските източници 31 ноември) ген. Леонов внезапно умира.
Генерал-майор Николай Степанович Леонов е погребан в Киевско-Печорската лавра (Киев, Украйна). Гробът му е запазен и днес в манастирското гробище до църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ при Далечните пещери.
Враца отдава заслужена почит на своя освободител, като признателни врачани именуват на него една от важните улици в града. На нея се намират храм „Св. Възнесение“, Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански“, СУ „Христо Ботев“, обществени и здравни заведения. Впарка на Военния клуб е издигнат бюст-паметник на ген. Леонов. Негов автор е скулпторът Владимир Цветков. Триметровият монумент от бронз и бял камък е открит на 3 март 1958 година, по повод 80-а годишнина от освобождението на България.
ИЗТОЧНИЦИ:
«Русский Инвалид», 1877 г., № 264.
Н. Ч. Леонов, Николай Степанович // Русский биографический словарь : в 25 томах. — СПб.—М., 1896—1918.
Леоновы // Военная энциклопедия : [в 18 т.] / под ред. В. Ф. Новицкого … [и др.]. — СПб. ; [М.] : Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911—1915.
Редакция журнала. Генерал-майор Н. С. Леонов // Иллюстрированная хроника войны. Приложение к «Всемирной иллюстрации» : журнал. — 1878. — № 78. — С. 223—224.
