ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА "ПАМЕТНИЦИТЕ" ВЪВ ВРАЦА
Защо съм за премахването на "паметниците" на Йордан Лютибродски, Петър Бачков, Гаврил Генов, Бетонната колонада "Знаме на мира", както и някои наименования във Враца? Защото не само аз считам, че това са спомени за личности, чиято главна характеристика е отвратителното лицемерие, представящо се в своите епохи чрез най-долни човешки стремежи под маската на чистота и святост. Самият техен живот е бил в усилията им да съживят идеалите на мрачното средновековие за мъст като преданност към формите на комунистическия болшевизъм. Фактът, че каменния и мнемоничен спомен за тези хора все още съществува прави врачани нещастни от наложеното им ежедневно социално ограничение и принуда да ги виждат, но по силата на административна слабост да бъдат премахнати, хората са превърнати в дълбоко неискрени същества, примирени с отвратителната обреченост за вечно страдание.
Първо, исторически причини - те стъпват върху насилие, което автоматически премахва тяхната историческа легитимност. Не искам да мисля че общинските съветници, чиято демократична функция е да вземат решение за премахването им, имат по въпроса пасивни цели. Без да подценявам влиянието на обществените отношения във Враца, тласкащо дори жителите към пасивност, съм на мнение, че не трябва да се пренебрегва устойчивата връзка между агресивността на социалистите и мазохистичната природа на електората им, която придобива все повече деструктивни тенденции. И поради това ОбС - Враца трябва да вземе решение за премахване и преименоване - експерти бол, които да си дадат доводите. Второ, социалната им нелегитимност. Днес имаме възможност да оспорваме премахването, да протестираме и т.н., включително по съдебен път. Нищо от това нямахме по онова време, в което те са изграждани - т.е. решението тогава е вземано от върхушка, без да се отчете мнението на гражданите на Враца - нито защо трябва да се правят паметници, нито за да се направят точно тези паметници или да се наименоват обекти. От тук и липсата на обществена легимимност - те са символи на престъпна тоталитарна система и като решение и като изпълнение.
Трето - липсват естетическите им качества. Това, че са били символи на брутализма не само мен ме впечатлява. Това е лошият кубически стил в архитектурата и изкуството, а той не може да бъде водещ. Липсва им естетика на посланието - стоят като гробове. Ако ще всички естети и художници във Враца да се обявят в полза на паметниците, всеки врачанин има право на мнение и то да бъде отчетено. Най-обичам "естети" да ми казват, че не разбирам от изкуство и култура. Хуманните общества издигат паметници, наименоват обекти, носещи идеята за хуманизъм. Диктаторското тогавашно врачанско общество е издигнало паметници и е наименовало обекти, носещи комунистическата идеология. Първите искат да нямат паметници на диктатори и диктатури. И ги махат. Врачани не искат да имат паметници на човечността и човешката личност като основна ценност. И ги не махат. Този спор, който върви от 27 г. във Враца е точно по тази тема. Опитите да бъде изместен, неглижиран и заменен с естетическо-архитектурно-исторически и какви ли не подробности, е хвърляне на прах в очите на врачани. Това трябва да се каже ясно и недвусмислено - но няма кой ...
Четвърто - посланието на паметниците по принцип - паметници на терористи, представляващи престъпна организация или окупатори или комунистически лекета? Това ли, според врачани, са основните исторически жалони в историята ни? Ами защо мислите, че комунистите не направиха паметник във Враца за над 500-те невинни жертви от 1-ви май 1966 г., които комунистическата технологична и умствена изостаналост погуби за около 2 часа? И последния ми, но най-важен историко- психологически аргумент. Ако приемем, че всяко разрушаване на всеки паметник е варварство, то това ще се пренесе в невъзможност на поколения врачани да поправят историческите баланси! Паметникът на Ботев на проф. Еберлайн - премахнат от комунистите във Враца. Бюст-паметника на Васил Кънчов - строшен и захвърлен от комунистите. Или в по далечен план, ако отоманска Турция ни е владяла близо пет века, значи ли че нашите предци не е трябвало да премахнат ексцесиите от отоманско присъствие след Освобождението във Враца - минарета и джамии. А, как ви се струва? Не съм съгласен улица в моя град Враца да носи името на един от големите българофоби - Стоян Заимов, или пък на генерал Леонов или полк. Лукашов, а да няма улици на ген. Луков /почетен гражданин на Враца и развил врачанския гарнизон в модерна войскова структура/, на Агапиий Врачански /открил с лични средства първото девическо училище във Враца през 1844 г./ и ред други знакови личности за просперитета ни, които комунистите неглижираха. А и улиците също са паметници - в смисъл, фиксират отношение и са маркер на колективната памет. А защо художествената галерия се казва Иван Фунев, а не Андрей Николов - най-известния врачанин, скулптор, професор за всички времена? Защо театърът не е назован Кръстю Пишурка - врачанинът основал врачанската и ломска театрални трупи, вторите след шуменската на Добри Войников?
Всъщност, проблемът на много врачани /подкокоросвани от комунисти и социалисти/ е, че етикетират "варварство", изразяват емоции, а не излагат аргументи, когато се говори за пластичната и ономастична култура на Враца и по специално за премахването на всички паметници, които са псевдо изкуство и култура или назовани само заради угода на комунистическата идеология.
Призовавам за скоростното премахване на пластичните и ономастични несъответствия във Враца чрез по-нормален диалог и за съзнанието на врачани, че с подобни етикети в настоящия момент се интерпретира индиректна подкрепа за каузата на разрушителите и подпалвачите, като последния им акт с пожара на тръбите за "Водния цикъл", отнел от залъка на всички врачани над 5 млн. лева.
Илиян НИСТОРОВ
Напиши коментар