ОРГАНИЗИРАНИЯТ ХАОС ВЪВ ВРАЦА

Да се организира хаоса, е такъв недостижим абсурд, колкото е и твърдението , че водният цикъл във Враца се управлява. Тук имам предвид управлението на един среднотехнологичен строителен процес, чиято работа да пречи  най-малко на обществото и екологията и чиито резултати (готовият бъдещ продукт – модерно водоснабдяване, канализация и пречиствателна станция) да са в полза на по-голям брой хора. При все това управлението, като най- съвършената демократична социална технология, би трябвало пречупена през призмата на управлението на водния цикъл във Враца да включва – планиране , организиране, ръководство и контрол на човешки , финансов , материален , интелектуален и управленски ресурс – ЕФЕКТИВНО. Е строителството почна, ама вместо да носи надежди за врачани, се вижда от ден на ден и то от неспециалисти, че работите отиват към булевардното мислене – „има едни пари, които ще пререзпределят едни хора”, което неминуемо ще доведе съвсем скоро до остър социален сблъсък във Враца. Разсъждавайки за около 150 милиона европари за врачани, първият въпрос е кой и как избира „Понс Холдинг” и дъщерната му „Понсстрой – инженеринг”  за главен изпълнител на обекта във Враца, тъй като още в началото на м. март 2012 г. министърът на регионалното развитие  и благоустройство Лиляна Павлова обяви, че прекратява договорите на „Понс Холдинг” (на Милко Милков и Константин и Панайот Киркови от Бургас) заради лоши ремонти на пътища, финансирани с европари. Нима във Враца нямаше кой да докаже, че точно тези юнаци печелят нееднократно поръчки с двойно и тройно по-ниски цени от прогнозните на търговете по Оперативна програма регионално развитие (ОПРР) и последствията от тяхната работа са катастрофални, доказани и от потърсените неустойки срещу тях, и от официалните доклади на МРРБ. Отговаряйки на този въпрос, може би ще стане ясно защо за главен изпълнител бе отхвърлен врачанския консорциум от фирми начело с „Опал – 94” АД и „Иванов – 53” ЕООД, чиито собственици инж.Т.Топалски и инж.Ив.Иванов имат огромен опит в управлението на строителството на най-сложния и най-висикотехнологичн строителен обект на балканския полуостров – 5ти и 6ти блок на АЕЦ – Козлодуй. В началото на 2013 г. на общинска сесия пръв общинският съветник Пламен Кръстев предложи  на всяко заседание да се дава публичен отговор от Кмета на гр.Враца за хода на строителството, проблемите, отговорностите, предстоящите задачи пред Главния изпълнител с цел прогнозируемост  пред врачанската общественост и социална поносимост от страна на гражданите на несгодите от технологията по изграждането на линейните обекти – канализация и водопровод в кв Бистрец, кв. Кулата и гр.Враца. На практика  след това първоначално  се „пропускаше”, такъв отчет след това, отчетите бяха поверени на експерта инж.Марияна Рашева, която обясняваше, уж в достъпен за обществеността стил, как се изпълнява в срок индикативния график, за изпълнение на „Интегриран проект за водния цикъл на гр.Враца” , как се изпълняват календарните и мрежови графици от страна на ГЛ.изпълнител и  Подизпълнителите и как всичко тече по мед и масло.  И като че ли проблемите за врачани точно тогава започнаха! Обикновените жители на кв.Кулата и кв.Бистрец първи съзряха измама в технологията – вместо с трошен чакъл, обратното засипване се изпълняваше с отпаден материал от рудник „Плакалница”-нищо особено само че разликата в цената на един  м3 материал е десетки лв., чиято разлика  и до ден днешен не е ясно в чии джобове отиде. Този важен въпрос бе умело покрит от другия въпрос на гражданите за все още отделящата се прах от тези обратни насипи, които и Главния изпълнител и представители на министерството на екологията и общински съветници под инициативата на Красимир Донов, доказват дали ще даде отражение върху здравето на децата и възрастните и до днес.  Какво ще излезе от това доказване господ знае? Но сигурно е , че здравни проблеми има. Съставени бяха комисии от ОБС – Враца, които и пред медиите доказаха много грешки по управлението на  технологията – съмнително и недоказано изместване на шахта в кв Бистрец, пропадане на тръбопровод в кв. Кулата, неполагане на пясъчна възглавница под тръбите, вместо депо или разтоварище на земни маси участъкът м/у блок 202  и кв.Кулата стана бунище за отпадъци или лунен пейзаж. Въпросите по строителството и проблемите му се увеличават и след коригиращите въпроси на общинските съветници Васил Драганов и инж.Пламен Ганецовски. Всички тези технологични грешки струващи много пари, няма и до днес кой да каже, как ще се отстранят и кой ще плати цената по отстраняването. Започнаха протести на жителите на града и писмените жалби до Кмета на Враца, които някои се опитаха да разчетат като политически натиск от страна на народния представител Тотю Младенов,  но след посещение на място пред жителите на кв. Кулата, инж. Николай Иванов се убеди в състоятелните тревоги на хората и призна пред медиите, че грешките в технологичното изпълнение са истински и са допуснати. Последваха други скъпоплатени технологични  разминавания в града. След започването на голямото „копане” обявено героично със спирането  на тролея от 15 юли до 15 септември, една малка фирмичка във Враца започна ударно да изкърпва дупки и запълни такива на 16 улици уж под обществен натиск, но в същото време врачани не знаят по тези 16 улици ще „премине”  ли водния цикъл, и ако да – какво, кой и как го прави или поне да съгласува?. Ако премине цикъла по тях, кой и как позволи да се съсипят едни пари пък от изстрадалия врачански бюджет? Изникна нов проблем – управленски! Кой и как прецени, и как инж. Рашева го изчисли да консултират Кмета на Враца, да сключи договор с „Тролейбусен транспорт” за 3 месеца, за възмездимост на дейността им, и да бъде иззета  дейността по обществена поръчка на  „БКС – Враца” по метене и миене с което пък управителя бе принуден да съкрати работници и градът да става все по-мръсен. Освен че и най-непросветените са наясно, че когато се изпълняват линейни обекти с кратък срок за изпълнение и рискови към социалната съвместимост с други обекти, трябваше копането да започне от центъра към периферията на града, за да може администрацията, банките, туризма, училищата да не прескачат трапове, камъни и хаотично движеща се техника в най-активния сезон – есента. Нещо повече, сега не е ясно кой ще плати  водата  с която сами си миеха пред заведенията и пропуснатата възможност от липса на клиенти на ресторантьорите заведенията и туризма вследствие на слонската работа и организация на работещите по водния цикъл. Как така ще работиш и ще нанасяш щети на другия без да си платиш? В кой свят сме? Чак след 20 юли Главния изпълнител си призна публично, че е намерил още няколко  подизпълнители и се вижда някакво раздвижване. Защо обаче, не се премина още от 15 юли на гъвкаво работно време – 7 дневен цикъл на работа на три смени, каквато дори българския несъвършен кодекс на труда позволява. Такова управление на човешкия ресурс  би поне намалило времето за агония на врачани от шума, праха и каруцарските викове на работниците. Но и този управленски казус има може би обяснение в нервността и неохотата на  работници на Главния изпълнител – които със страх говорят из града, че не получават заплати, а им се дава ежемесечно аванс – заплата  ще вземат някой път. И пак, като че ли парите са основата на лошото управление и на човешкия ресурс. Същия този човешки ресурс, който допусна сложна трудова злополука и който с лекота изряза едни дръвчета до 34 блок в к-с Дъбника и мижаво се обясняват, че стават  грешки, чиято цена също някой трябва тук и сега да плати. По тези симптоми освен, че трябва да се самосезират и чрез адекватна санкция да урегулират управлението на водния цикъл- Инспекция по труда, и Регионална инспекция по околна среда и води във Враца, но и Прокуратурата във Враца. Защото управлението на водния цикъл във Враца, доказвайки стратегията „проба-грешка”, ще породи още по-големи поражения и последствия със загуби, а не с ползи за врачани. Явно неглижирането на проблемите и тяхната бъдеща непредсказуемост трябва да се прекрати и от Община Враца, и от управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.”  в противен случай трябва общинския съвет във Враца, да спре този хаос и безумие с доклад до Европейската комисия. Не е ясно на врачани още дали чиновници от Общината няма  догодина да поискат увеличение на данъците и таксите на врачани, за да се „подпомогне” съфинансирането с 12 млн. лева, или ще се поиска заем, който по горе изложените управленски неуредици, ще плащаме и ще плачем. Не е ясно и дали за да се спеши работата по цикъла Главния изпълнител, няма да избърза за да асфалтира разкопаното, тъй като по технология два месеца след улягането на насипа се дава такава възможност. Да ама ако е трамбован обратния насип на пластове по 40 см.,а нашия случай не е такъв. Мераците да се „усвои” парично асфалтирането са ясни, но от луната е видно че това ще е поредната глупост преди пролетта на 2014г. Илиян Нисторов – икономист  

Напиши коментар