ОПОРОЧЕНАТА НИ ДЕМОКРАЦИЯ

Автор: Тодор Мадолев
/Поглед.инфо/ Това, което се случва с референдума за ядрената енергетика в България, е на път окончателно да опорочи разбиранията на българина за демокрация. Гласът на народа трябва да се произнесе не за партийни, а по икономически важни за страната въпроси.
Вместо това, политиците преобърнаха всичко вече няколко пъти с главата надолу, като до датата 27 януари няма да е ясно останала ли е глава, ако „да” – къде е, отдолу или отгоре.
Този референдум ще струва почти 14 милиона лева на българина.
Това, за което е полезно да се дадат тези пари, вече окончателно отива на заден план. Вместо да се стимулира гражданското общество, с гласуване по съдбовен за нацията въпрос, като се осигури независима експертна информация, юрганът пак е придърпан към политиците, които явно не ги интересува отговора и участието на българите в този референдум, а целта им е да си преброят „пилците” преди изборите.
Не може дебатите да се провеждат от политици, повечето изтъркани, не разбрали и неосведомени … които да агитират за сложна материя, каквато е ядрената енергетика. То и „властващите” вече са в паника – уж трябваше да са За ядрена енергетика, но пък „отгоре” спускат директива, че трябва да се гласува с Не. Явно – за да се разграничат основните политиграчи – ГЕРБ и БСП. Отговорът на „въпроса” за „горестоящите” не е от значение, важно е колко гласоподаватели ще вдигне съответната партия…
По „въпроса”: сега за никой не е ясно – ако гласува с Не, означава ли че е против развитието на ядрената енергетика или пък подкрепя Козлодуй. С тълкуването на този казус ще се затрудни и Конституционния съд. Утре може да се окаже, че сме си затворили вратите за развитие, дори и на нови технологии, така както си затворихме малките блокове. Ще ни „посъветват”: бъдете демократи, изпълнявайте волята на народа и не развивайте ядрена енергетика. Ще ни осигурят помощи и ще ни доставят достатъчно свещи, а България е топла страна (и без това постепенно я превръщаме в пустиня), все ще остане някой и друг българин и на студено…
Е, не за всички ще е студено, някои ще си имат ток. Примерно, един „вносен” зелен ми се похвали, че с европейската си заплатата, която получава, очевидно, благодарение на това¸ че е позеленял, си е сложил на покрива на къщата в Холандия фотоволтаични панели. Щял да сложи и на къщата си в България¸ но не му харесвали тукашните фирми-дистрибутори. После, щял да ми продава ток.
Ами да, българинът, като няма хляб, „да яде пасти”. По-лесно е и така се „пести”. Но ще стане като в случая с магарето – тъкмо го научили да не яде, и то взело, та умряло.
Дебатите по медиите приличат на спор между погребални агенти, които се конкурират кой да поеме последния заупокой на българския народ.
Кога, господа и дами политици, виждате свършека на българите? От крясъците Ви се разбира само, че още дълго няма да имаме недостиг на ток. Но пък недостиг на ковчези ще има („населението ще намалява”). Но не се безпокойте, ще се подсигурят навреме от съответните „експерти”. Съседите ни, уж южно от нас, но почват да строят в пъти по-скъпи АЕЦ, за да не им се налага да разчитат на внос от нашата вероятно-недовършена.
Прогнози, разчети, пак прогнози… И предимно за това, кога ще си затворим действащите мощности, но и с колко потреблението ще намалява. Как пък някой политик не прогнозира и не работи за това, че България да почне да се възражда – като икономика, като индустрия. Не, спорът е, кога ще изчезнем и като потребители и като производители. Отговорът, вероятно, е – едновременно! Защото няма живот и просперитет без производство. Няма производство без енергия, а произведената енергия също е стока. Когато има недостиг, цената се вдига, когато има свръхпроизводство – пада.
За какво ни е инфраструктура, магистрали и икономии без производство. Не е ли очевидно, че по новите магистрали (улеснен внос на стоки?), пътуваме към залеза. Европа (без нас) създаде своята инфраструктура около големите си предприятия, успоредно с тях. А ние убиваме пенсионери, образование, наука, производство, с оправдание за „светло бъдеще” по магистрали…
Вот „НЕ” означава НЕ и на бъдещи поколения реактори, вот „НЕ” ще означава зачеркване и на науката ни в областта на ядрената енергия. Заблуда е, че държавата трябва да дава още пари за нова АЕЦ. Държавата е длъжна да създаде условия за инвеститорите, независимо откъде са и да осигури контрол за безопасността.
Това, с науката, не си го позволяват и тези страни, където са приели, че няма да развиват ядрена енергетика (те купуват по-евтин ядрен ток и газ за индустрията си от съседите), но пък отделят пари за проучвания. То у нас пари за подкрепа на българския домат няма, та камо ли за българската наука. Затова, заедно с българските сортове, с българската наука, с производството, с образованието… ще погребем и българина. Ще останат живи само българските политици, с бизнес „погребални агенти”.
А ето какво се случва по света:
Регулиращият орган на Унгария (какъвто в България е АЯР), е издал разрешение за удължаване срока на експлоатация на блок № 1 на АЕЦ „Пакш” с още 20 години. Съобщено е по време на честването на 30-годишнината на единствената унгарска ядрена централа. Информацията е постъпила от агенция ”Platts”. Първи блок е с реактор WWER-440 (от типа на спрените в АЕЦ „Козлодуй” четири малки реактора), пуснат в експлоатация през 1982 г., като същия месец му изтичал предишния лиценз. Издадените лицензи за останалите блокове 2, 3 и 4 изтичат през 2014, 2016 и 2017 г. В централата тече подготовка за продължаване и на тези срокове. Унгария планира да обяви в края на 2012 – началото на 2013 г. търг за изграждане на още два нови енергоблока с реактори WWER-1200, AP1000, EPR-1600, ATMEA1 или APR-1400.
В момента Росатом изпълнява 19 договора за изграждане на нови АЕЦ в различни страни. Сред тях са Турция, Китай, Виетнам, Беларусия… Провеждат се търгове за построяване на нови енергийни блокове в Чехия, Унгария, Словакия, ЮАР, ОАЕ, Йордания, Саудитска Арабия, очакват се в Аржентина и Бразилия.
Всички нови АЕЦ ще бъдат в пъти по-скъпи от, дори песимистичните разчети за „Белене”, ако се построи, разбира се. Но нашите политици не смятат това, а колко гласоподаватели ще ги последват след погребалната им катафалка, наречена партия…