ОЛИГАРСИ И МЕДИИ - В ГЪРЦИЯ И БЪЛГАРИЯ
Иван Бакалов
e-vestnik
Борисов е любимец на медиите още от времето, когато беше главен секретар на МВР. Но никой не му задава неудобни въпроси. Снимка: e-vestnik
Британският разследващ журналист Миша Глени публикува анализ във в. „Файненшъл таймс”, в който разкрива една премълчавана страна от гръцката криза - олигарсите и медиите.
Ситуацията неизбежно подтиква към сравнения с България.
Ето какво казва Глени:
“Докато новото гръцко правителство се опитва да убеди Европа в решимостта си да съкрати раздутия държавен сектор, то трябва да реши и дали ще застане решително срещу истинската вътрешна заплаха за стабилността в Гърция – мрежата от олигархични фамилии, които контролират голяма част от бизнеса, финансовия сектор, медиите и, разбира се, политиците”, продължава авторът.
Става дума за дузина гръцки олигарси - банкери, корабопритежатели с офшорен бизнес (Гърция е водеща страна в света в търговското корабоплаване), няколко големи изпълнители, затлъстели от структурните фондове на ЕС и др.
Въпреки приказките на Борисов и Дянков как сме по-добре от гърците, не може и да става сравнение. Само един пример - след предложението на премиера Георгиос Папандреу за референдум, уплашените гърци са изтеглили от банките в брой около 5 млрд. евро за три дни. Куриери едва са смогвали да зареждат банките с банкноти. Тази сума е 3% от всички депозити. Ако в България се случи за 3 дни хората да изтеглят не 5 млрд. евро, а 500 млн., не се знае дали ще оцелее банковата система.
По думите на Глени олигарсите са реагирали на кризата по два начина. Първо са ускорили обичайната си практика да изнасят пари и това се вижда от засиленото им присъствие на пазара за луксозни имоти в Лондон. “Освен това те мобилизираха истеричните медии, които притежават, за да осъдят и злепоставят Папандреу при всяка възможност, тъй като осъзнават, че той е най-неотстъпчивият представител на гръцкия политически елит”, посочва Миша Глени.
Ситуацията с медиите в Гърция е диаметрално противоположна от тази в България в момента - тук истеричните вестници обслужват правителството.
Тук още няма олигархични фамилии като в Гърция, притежаващи медии, банки и др. Какво има у нас?
Олигарси като Васил Божков или Ковачки подкупват, но не притежават медии. Оказват натиск, но не управляват медии. Тук медиите се владеят косвено от премиера на страната.
В Гърция се знае всяка фамилия кои банки, компании и медии притежава. Знае се от години. Тук за хора с ясен произход на богатство, минават такива като Васил Божков - Черепа, забогатял от хазарт и тото (почти пълен монополист в тази област години наред).
В сериозната класация на най-богатите българи на закрития вече в. „Пари”, направена по стойността на активите на собствениците, се подреждат имена като: Цоло Вутов („Геотехмин”), парвенюта като Иво Каменов, Тихомир и Марин Митови (ТИМ), Митко Събев (”Петрол”) и т. н. Те, както и разни семейства новобогаташи като Баневи, Диневи всъщност не са фамилии. Става дума за първо поколение забогатели. Някои са просто дребни шмекери, издигнали се до мултимилионери със съмнителен бизнес и операции по време на мътен преход. Дали ще изградят олигархични фамилии, времето ще покаже. Но няма да са те, а наследниците им, стига да са се погрижили за тяхното образование и бизнес. Времето от 20 години пазарна икономика прави възможно да се натрупа богатство и олигархии само в две поколения.
Първите страници на в. “24 часа” в три поредни дни на 23,24 и 25 януари. На 26 януари отново има голяма снимка на Борисов на първа страница - заедно с канцлерката Ангела Меркел. Въпросът е - има ли нужда от натиск, когато вестниците сами се навеждат? Снимка: e-vestnik
Единствената олигархична фамилия, която може да се посочи сега у нас, е на правешкия род Златеви. Златев-баща е класиран на 5-о място по богатство с около 280 млн. лева в цитираната класация на вестник „Пари”. Парекселанс съмнително богатство, защото Златев-баща е бил кмет от 1968 до 1990 г.- на Правец - родното място на бившия диктатор Тодор Живков. Какъв е неговият правешки бизнес, от който е забогатял? В холдинга му „Агрохолд”, оценен толкова високо, неговият син Валентин Златев има нищожно участие като акционер. А го смятат за главното действащо лице, докато той управлява петролния монополист „Лукойл” в България. Има конспиративна версия, че фамилия Златеви са пазители на богатството на фамилия Живкови. Твърде конспиративно, но в случая не е важно. Фамилията също не притежава медии, а ги използва с класическите рекламни и пиар лостове.
Общото между българските фамилии и олигарси е, че те са свързани с властта и си сътрудничат с нея, за да печелят, а не й се противопоставят. В България парите произтичат от властта. Властта, особено сегашната, по правило рекетира бизнеса, включително и на олигарсите.
В Гърция, пише Глени, целта на олигарсите е ясна – те чакат да глътнат държавните активи, които според различни спасителни планове гръцкото правителство трябва да обяви за приватизация. “Икономиката на Гърция се намира в състояние на свободно падане и през последните две години цените на акциите на тези много скъпи обекти като електропреносната мрежа и държавната лотария падат стремително.
Косьо Самоковеца, заснет от репортер на в. “Дневник” да излиза от офиса на Васил Божков на ул. “Московска”. След публикуването на тази снимка в “Дневник” срещу вестника започнаха прокурорски проверки и публикации в различни медии и в предаването “Всяка Неделя”. Снимка: в. “Дневник”
…Конгломератите на олигарсите очакват да ги изкупят на цени до пет пъти по-ниски от истинската им стойност – много лоша финансова възвращаемост за държавата, но идеална възможност за купувачите след 5-10 години. Някои дори залагат на това, че Гърция ще излезе от еврозоната, като в такъв случай те ще могат да използват държаните в чужбина милиарди евро, за да закупят активи на много по-ниски цени, щом веднъж бъде въведена обезценената драхма.”
В Гърция олигарсите имат големи богатства и сега с лекота ще придобият нови, при приватизация на ниски цени.
В България по подобен начин години наред, с приватизация на ниски цени, различни кръгове придобиваха, с пари от съмнителни източници, контрабанда и др., без преди това да са имали богатство. Да приватизираш евтино беше един от основните лостове за забогатяване.
Дори когато ставаше дума за търг с наддаване и продажби на борсата (например за БТК), хората останаха с впечатление, че е грабеж, защото активите се бяха обезценили. Допълнително подкупни медии спекулираха популистки при всеки опит за приватизация, например на „Булгартабак”, като проваляха години наред продажбата му. Накрая той се обезцени достатъчно, за да може сегашното правителство да го продаде евтино на още анонимни, но очевидно негови приближени бизнес кръгове.
Но и при тази приватизация нямаше ясно обособени български олигарси, още по-малко фамилии. За големите обекти и компании, купувачи идваха от чужбина. Тукашните купуваха по на дребно.
Олигархът Ковачки например постепенно си накупи множество вецове, тецове, мини и топлофикациите на няколко града, и стана най-големият частен инвеститор в енергетиката. С какви пари - не е ясно, само се предполага, излизат откъслечни публикации, свързват го с наркотрафиканта, негов съгражданин, покойния Косьо Самоковеца. Ковачки дори не купуваше евтино, а скъпо надцакваше при търгове останалите.
По озадачаващ начин хората от ТИМ придобиха банка, застрахователно дружество, холдинг „Химимпорт”, фирми, хотели и др.
Някои вестници като “Торнадо” сякаш са пуснати на пазара само с цел да очернят със заглавия от будките, като любителски стенвестници от миналото.
По подобен озадачаващ начин дългогодишната другарка в живота на премиера Борисов Цветелина Бориславова придоби банка и множество фирми и имоти, (сред които цял един курорт - Пампорово), продаде банката за няколкостотин милиона и придоби съвсем евтино нова с активи за 700 млн. И сложи началото на олигархическа фамилия, в която не се знае още какво е участието на дългогодишният й другар в живота Борисов. Но доколкото и двамата имат дъщери, очаквана роля за бъдеща олигархическа фамилия ще се падне на зетьовете…
Други забогатяха от строителен бизнес и имоти и т. н. Но всички те играят за правителството или са притиснати от него и тихо си плащат процентите.
А в Гърция в момента олигарсите играят против правителството. С революционния лозунг на болшевиките - колкото по-зле, толкова по-добре.
Миша Глени критикува западни корпорации, раздавали подкупи в Гърция и Европейския съюз за това, че години наред проявяват толерантно отношение към масовата корупция, престъпността и лошото държавно управление не само в искащите помощи държави в Източна Европа, но и в някои от ключовите западни страни членки.
“Много често затваряме очи за монопола на Берлускони върху медиите, влиянието на Камората в политиката и хроничното връзкарство на гръцката икономика (за което британското и германското правителство са напълно наясно).”
Дилян Пеевски пред премиера Борисов на трибуната на парламента, по време на парламентарен контрол. Денем Пеевски е опозиция, вечер - цензор и редактор на вестници, които водят яростна пропаганда в полза на Борисов. Снимка: Юлиана Николова, Sofia Photo Agency
А за монопола в българските медии и вързкарството в българската икономика? За връзките на президента Първанов с различни бизнесмени, някои от които ги съдиха, за връзките на Борисов с ТИМ, за избраните от ГЕРБ фирми, които печелят държавни и общински поръчки и др.? За Делян Пеевски с неговите яростно обслужващи правителството медии? Зад когото седи натъпканата с държавни пари Корпоративна търговска банка? И за която премиерът Борисов преди дни каза, че не може да й пипат парите, за да не пострадала.
Глени пише: “Олигарсите контролират голяма част от гръцките медии, които - едва ли някой се изненадва - ставаха все по-критични към действията на социалистическото правителство със затъването на държавата в банкрут.”
Въпреки рухналите рекламни приходи на частните телевизионни станции и мизерните тиражи на вестниците медиите продължават да си съществуват. Колективните им дългове към местните банки се предполага, че надхвърлят 1 млрд. евро и въпреки това банкерите, изглежда, не се притесняват, че заемите на олигарсите не се обслужват. Това е така, защото същите олигарси са големи акционери в тези банки.
“Посмяхме да заговорим за непрозрачното финансиране на някои ужасно задлъжнели медии от нашите банки по небанкови критерии”, заяви в речта си в петък Папандреу.
Надписът на надгробния камък гласи: Печатни медии. Няма да ми липсват. Илюстрация: Хоумпейдж дейли
Но дори най-лоялните му привърженици се чудят защо, докато беше на власт, правителството му не направи нищо, макар да знаеше за измамите в медиите.”
В България с медиите е по-страшно. Те също са задлъжнели, но по други начини. Всъщност повечето от тях от години излизат на загуба. Собствениците им просто ги издържат, те не висят с кредити на банки, а се финансират с разни врътки между фирми на собственика. А дали той има дългове, е отделен въпрос.
В момента няма вестник, който да е на печалба, с няколко изключения, при които става дума за незначителни приходи, които с малко надхвърлят разходите.
Всички вестници в България служат на някого. Няма в Европа държава с толкова продажни медии. И, което е по-лошо, с толкова продажни журналисти. Тук журналисти или медии, дори да са били независими, в някакъв момент сами се натискат да слугуват на някого и да печелят от това. Примерите са много.
Най-ярка илюстрация на тази тенденция са публикуваните неотдавна снимки във в. ”България днес” на журналиста (доколкото може да се нарече такъв) Николай Бареков, по маркови гащета, с шампанско за няколкостотин евро в ръка, с няколко доморасли олигархчета в един от най-скъпите курорти - Френската Ривиера.