ОЦЕЛЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ

"Опитът увеличава нашата мъдрост, но не намалява нашата глупост"
Оскар Уайлд

Няма формула която да покаже пътя за оцеляването на България. А пък и защо трябва да оцелява? И от кого? Всичко си е на мястото. Кастата се съпротивлява, богатите си живеят, носачите носят, а целият долен слой на престъпността - чака!

Какво? Да се смени кабинетът? Да дойде новата триглава ламя и пак да повторят упражнението. Държавни поръчки към нищото – псевдотъргове, огромни до ¾ аванси от стойността на обектите, преводи към офшори и накрая никаква работа. А после спиране на парите от ЕС. Това стана при Станишев. Това искат да стане утре при Кунева. Кой го иска? Новите десни. Кои са те? Вчерашните Костови! Уникален световъртеж, като теория и практика на българската политическа мисъл. От левите на Станишев към дясното на отцепниците на Костов. И всичко било заради гражданите. Така поне казва самият Даниел Вълчев. Но не казва нищо за селяните. Те ще оцеляват поотделно, защото го доказват отдавна. Но на това отдавна, май му се вижда краят. А когато се разбунтуват и граждани, и селяни, и българи, и турци, пък и накрая циганите, впрочем ромите, политиката ще стане като на филм без финал.

Народопсихологията на българина от дълго време е алогична. Той търпи на всичко и най-вече на политическа демагогия. Нашего брата хем му се иска да избере доброто, хем му се иска то да бъде старото, познатото, известното, за да не се прецака. Но в случая за последните 3-4 години нещата ускорено се променят. А това е добро! Кое обаче всъщност не е сигурно?

Утре или в други ден, или на пролет след тежката материална зима когато се разтлее жълто-синята мъгла, начело с Кунева-Пръмова, българският избирател трябва да избере за себе си истината. А тя истината трябва да му гарантира доверието в новите десни. Днес Кунева – Пръмова и викарият й Даниел Вълчев се обявяват за новите десни. Днес Янев и Марешки се считат за другите десни. Днес Михайлова-Нейнска и Мартин Димитров се надяват да бъдат старите десни. А какво пък да кажем за Иван Йорданович Костов? Той утре ще заяви, че трудността му от крайно ляво да премине в крайно дясно му е коствало толкова комбинации и цели 23 години. Ами законовите СДС десни, ами другите, земеделци на Мозер, земеделци на земята, радикали и патриоти, национали и свободни демократи - една купчина плагиати и ползвачи. Мале, толкова много политикани. Толкова много десни, че не остана място за левите и центъра. Те пък едни леви, все едно, че са бесни като десни.

Левите днес са улисани от успеха на Сергей. А техния успех го чакат утре, когато Станишев иде в Европа. Тогава свободата, солидарността и благополучието ще дойде в България. Засега първите 23-25 години са отредени за промяна на първия ешелон. За втория - следващите 25 години. Тогава БСП от кастова ще е вече народна партия. И милионерите й ще бъдат много повече. А социалдемократизирането й се отлага за след 2050 година.

Срам да те хване за политиката българска. Жалко разплута демокрация, спазареното управление до триглавата ламя, която доликвидира всякакви наченки на социално-пазарно равновесие. Какво ти равновесие, това направо е уникален спад за България, тежест за държавата. Икономиката на страната ни е на 93-то място според „Legatum” London от 147 държави по 89 базови показатели, които засягат целия икономически живот в страната. По просперитет България е на 48-о място, по здравеопазване на 49-о място, по образование на 51-во място, по лична свобода на 59-о място, по управление на 72-о място. Като социален капитал България е на 85-о място заради ниския БВП, ниската заетост, голямата безработица и големия процент на необслужените кредити. Всеки пети фирмен кредит е просрочен.

Време е да се огледаме около нас и най-вече навън. Независимо че в България днес не е възможно да се получи онова, което Филип Стивънс публикува на страниците на „Financial Times” за унгарския Орбан, то поне е поучително. „Премиерът на Унгария се превърна пред очите ни от унгарски десидент в дребен диктатор“, следвайки „добре познатата треактория от икономически хаос към политически авторитаризъм“. Но това гарантира Унгария, гарантира стандарта им, стабилността и пазарния интерес в сърцето на Европа, независимо от оценката, на „Financial Times”. Унгария защитава смело себе си, да не говорим за Чехия и президента Краус. А къде сме ние? Това в България не е възможно.

Кънчо Стойчев, Андрей и Сергей са се вманиачили в голфа, стика и топката и не искат да осъзнаят очевадното, че Бойко Борисов не е способен като Орбан за това. Борисов не желае да злепоставя Германия, така както други са го правили винаги. Бойко твърдо следи курса на установените правила на борда и финансовия режим. Но Кънчо,Андрей и Сергей искат другото. Първо избори, после предаването на властта или по-скоро “забрава за промените" и стабилизиране на държавата. Свикнали с методите на отдел "Идеологическа политика“ на ЦК на БКП, ревностните гении вече 23 години правят рецепти. Те бъркат здраво политическата меродия, надявайки се, че те пак трябва да са факторите на новата от многото промени.

Едно е ясно още от сега - промяната на България не идва с Кунева - Пръмова или викария Вълчев. Те са новата мимикрия на другата каста, която спазари, продаде, раздаде и предопредели най-вредните икономически параметри пред страната. Те бяха тези, които успоредно зад завесата на държавата решиха и навредиха на икономически базис на България, която постоянно рекламираха, а накрая и се обогатиха. Милен Велчев, Кунева-Пръмова, Даниел Вълчев и цялата плеяда жълти законотворци и министри преминаха над България като фъртуна, която отвя надеждата на толкова много хора, че замяната на Костов ще даде друго благополучие. Горните като многоръкия ШИВА набързо сториха толкова финансови беди на България, че трудно човек би ги изброил. Но дългът с брейди облигациите, спирането на Козлодуй, приватизирането на БТК, блокирането на Булгартабак, строежите на Велчевите хотели и ръстът на мафията са незабравимите им измерения. Тези, които доведоха до втората каста - с наглостта си и безбройните упражнения по нихилизъм и антидържавност.

Тази вторична каста на България действително много забогатя. И колкото те богатееха - България упадаше, обедняваше и оскотяваше. България днес е член на ЕС, но не заради Кунева-Пръмова, а заради самия ЕС, който се нуждае от нея. Но днес става дума за избирателите, тези които ще изберат и Кунева-Пръмова, и техните нови “десни” идеи. Те трябва да знаят, че България не е онази експериментна площадка, че материалното богатство - капиталът и земята, не са само на олигархията, а и на онези, които ги избират.

А онези, които ги избират, трябва вече да проумеят някои очевадни истини за парите и икономиката. Иначе ще гладуваме още много. У нас никой не се интересува на национално политическо ниво от монетарния механизъм. Никой от политиците, вземащи огромни решения, не дават обяснения как влияе паричната политика, кои са промените в паричното предлагане, каква е връзката с общата икономика на страната. Политиците предлагат бюджет, но не знаят за паричното търсене и връзката с ценовите равнища. Всичко се прави по слух и по елементарния матричен способ. Никой не дава обяснение за оборота на реалните парични средства, сравнени с покупателната им сила. В България компетентността на политиците е техният интерес, техният джоб. А фундаменталните парични проблеми, които касаят държавата, са оставени на служители. Но никой не знае дали тези хора са благонадеждни или не работят против правителството.

Анализирането на паричното търсене и лихвените проценти през ситуациите на пазара е огромна задача. Не може преди 100 години Атанас Буров да се е справял с тези проблеми само с подострения химически молив, а ние сега, при толкова компютри, да нехаем. Днес в нашия парламент не се обсъжда темата за паричното търсене и реалните доходи, не се следи насочеността на авоарите, а работим ден за ден. Ние като държава от въвеждането на борда през 1997г. досега - 15 години, нямаме становище за въздействието на промяната на паричната маса и нейните ефекти. Никой от политиците не може да обясни как ще осигурим инвестиционен ресурс - чужд или наш, и при какъв лихвен процент. В България се пробват ограничители на паричната политика, без да се дава сметка за състоянието на съвкупното търсене. Ние не се интересуваме от функциите на потреблението, не работим за ефекта на частична фискална експанзия. Ние работим сами срещу себе си. Ако разберем, че някои от друга партия е поел ангажимента да направи нещо, за да открие 10-20 работни места, ще продъним всичките власти, за да го спрем. Разни партийни координатори командват като велможи, продават правосъдие и блокират производството. А производството подсигурява потреблението, износа, данъците, спокойния живот. Жалко за състоянието ни. Нужна ни е цялостна държавна политическа харта за активизация на българското стопанството. Нужен ни е голям срам и поводи за отчет. Турция, която преди 30 години нямаше хляб за всички, днес регистрира 10% ръст-годишно и уникално развитие. Ние стоим и се чудим как да раздвижим мисленето си за новата ни българска стопанска успеваемост. И ще си стоим още много, ако допуснем вчерашните хитреци да бъдат утрешните ни водачи.

Вече девет години твърдя, че големите икономии в бюджета са една уникална глупост. Това определение се прехвърли върху мен, че моите твърдения са глупави. Но идва денят, в който световните икономисти ще признаят, че умисълът в задържането на стопанското развитие е възможно най-големият срив както за нас, така и за Европа.

През 2008 г. и началото на 2009 г. поставих въпроса за ефекта от валутния борд. Ето, че дойде моментът, в който изобщо не можем да се откопчим от него. Аржентина направи банкрут през 2001 г. – и 10 години по-късно - рязка стабилизация и растеж от 8%. Тези, които помнят тогавашния бягащ с хеликоптер президент Фернандо де ла Руа и липсата на 80 млрд. долара, днес трябва да признаят новия подход на президентката Кирхнер, преизбрана с 54%. Аржентина се сгромоляса и наново се изправи, а ние се пържим в собствения си сос вече 15 години заради скапана политическа класа и неграмотна и всеядна олигархия.

Днес викарият на Кунева-Пръмова - Даниел Вълчев, казва, че можем да се оправим само чрез нов икономически ръст. Новият икономически ръст не може да бъде един пример на наглост в момент, когато самият Вълчев и Орешарски смятаха да разгонят учителската стачка. Той иска други критерии, други знания и много пари. Икономически ръст като мечта на Вълчев към българска икономика е вече една химера, резултат от тяхната некадърност от 2001-2009 г. Новият икономически ръст в България при това статукво е невъзможен. Държавата се намира в състояние на икономическа стагнация. Може никой да не иска да я признае, но жалката истина е тази. При тази огромна стагнация, кредитна неустойчивост, взаимна задлъжнялост, ограничена заетост и висока безработица, при наличие на ограничени доходи и умишлено задържаща се проинфлационна спирала, икономически ръст не е възможен. И за това е виновен само валутния борд. Другите икономисти нека да го благославят. Но истината скоро ще бъде разбрана, колкото и неприятна да е тя заради себе си. С това заявление не крия нищо, напротив очертавам елементарната логика на икономически живот, който в България се превръща в мъка, която се нуждае от оцеляване. Това оцеляване зависи от мъдростта на българските икономисти, държавници и политици, които днес манипулират, за да оцелеят те и да богатеят. Но утре, когато стане дума за оцеляването на България, ще се сетят за песента „Дим да ни няма“. Тогава ще се усетят дали техните печалби, дали техните влогове и депозити съответстват на надеждата на тези, които гласуват. Но гласуващите все още незнаят за това. Сигурно ще научат, когато осъзнаят, че трябва да си спомнят наново за 10 ноември, за силата на промяната и най-вече за оцеляването на България. Вече 23 години се пилеем между себе си и някаква глупава надежда, че ситуацията в държавата ще се промени от само себе си. Но надали.

Иска се жесток ред, твърда ръка и безкомпромисност когато става дума за държавата.

А в България го е имало и това.

Кольо ПАРАМОВ
Финансов консултант, председател на ОСД

Напиши коментар