НОВОГОВОРЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ
kafene.net
"Родителите ще се насочат към социална услуга "Повишаване на родителски капацитет" - това е изходът, който вижда служителка на социалните служби за семейството, продало децата си на педофил. Може би, следвайки стилистиката, би трябвало да се каже "преотстъпило за временно възмездно ползване"?
За последните години в българската бюрокрация се роди чудовищен новоговор, отчасти плод на невинаги грамотен превод на европейски документи, отчасти на политическа коректност, в която българите винаги са по-католици от папата, но най-вече на духовна пустота. И ако става дума за програми в земеделието, пътното строителство и развитието на селските райони, този език не дразни толкова. Материата е суха и изисква техническа терминология и строго определени начини за отчетност.
В социалната област, образованието и грижата за детето нещата обаче са ужасяващи. И тук става дума за пари, естествено, при тово много, но липсва всичко останало, което всъщност е целта на тези дейности.
Думата "грижа" е заменена със "социална услуга". Всеки път, когато избухне скандал с бито /обикновено казва се малтретирано/ дете, с 13-годишна майка или продадено бебе, се появяват едни чиновнички, които говорят като технолози, обясняващи промишления добив на сярна киселина. Очевидно на всичките тях на семинари и обучения им се втълпява език, който е максимално далеч он нормалния начин на изразяване. А понеже вероятно повечето от тях нямат какво да кажат от себе си, могат само да повтарят втълпеното.
И така се появават "превенция на отклоняващото се поведение при децата и работа с деца с отклоняващо се поведение", "училища-гнезда", малоумната формулировка "външно оценяване" вместо "изпит", "проактивен подход към високорискови общности".
На официалната страница на Агенцията за закрила на детето може да се прочете следното: "Комплексите за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) са изградени в рамките на Проекта като алтернатива на институционалната форма на грижа за деца, чрез предоставяне на услуги за подкрепа на децата и техните семейства. Услугите са развити в 9 от пилотните общини като предстои да стартира дейността си и КСУДС в Пазарджик. Състоят се от Центрове за обществена подкрепа и Звена “Майка и бебе”. В 5 от КСУДС е сформиран и Център за деца на улицата."
Пак там: "Всеки Комплекс има своя специфика, която отговаря на потребностите и различния профил на рисковите групи деца в местната общност, както и различни практики, които се развиват чрез разработена от доставчиците на услуги методология на работа".
Доставчици на услуги...Възпитанието услуга ли е?
Ето, как говорят хората, които определят политиката на държавата към децата и образованието. Само два примера от интервюта на ръководни фактори:
- "Идеята за този период е освен разкриването на резидентни и съпътстващи услуги за деца да бъдат подкрепени и други алтернативи, за да има възможност за реакция и търсене на дом за всяко едно дете".
- "Друга тенденция, която се забелязва при нас, е движението на учениците и тяхното напускане на София, което не е присъщо за столицата".
Примерите могат да се продължат до безкрайност без от това да се промени общата картина на бюрократичност и бездуховност. Езикът всъщност е отражение на бездуховността на цялата дейност. На "услугите", които "се доставят". И точно затова българската действителност е такава, каквато е - освен на помощ, онези, които имат нужда, не могат да разчитат дори на човешка дума. Ще им бъде предложена услуга, например "повишаване на родителски капацитет".
Междувременно децата /реципиенти на услуги, може би?/ слушат по цял ден от телевизора как, за разлика от използващите непонятния бюрократичен новоговор социални чиновници, високи фактори в държавата и близки им репортери фамилиарничат с престъпниците, все едно са им първи приятели: Шкафа, Гребеца, Папата, Вальо Бандита, Демби...
Но това, както пишат братя Стругацки, е съвсем друга история.
Напиши коментар