НЕДЕЛЕН БЪЛГАРСКИ ПЕЧАТ
Светият синод на Българската православна църква търси начин да се измъкне от проверка по Закона за принадлежност към бившата Държавна сигурност, научил “Труд”. На бурно заседание в петък синодалните архиереи решили, че БПЦ е вероизповедание, а не религиозна общност, чието управително тяло подлежи на проверка според закона за разсекретяване на архивите. Това странно тълкувание изобщо не кореспондира с решение на Конституционния съд от 1992 г., което казва, че вероизповеданието включва религиозната общност и религиозната институция. Най-остро срещу предстоящата проверка са се изказали Кирил Варненски и Натанаил Неврокопски, твърдят участници в заседанието. Двамата са оглавили и инициативата да се подготви становище до комисията по досиетата, с което се настоява за забавяне на проверката.
Евродепутатът от "Атака" Димитър Стоянов е изключен от партията след заседание на Централния сбор на партията, съобщава “Стандарт”. Причината е, че той злепоставил и уронил престижа на "Атака" и ръководството й с публичните си изяви. Само преди два дни доведеният син на Волен Сидеров поиска оставката му заради провала на партията изборите. В отговор на атаката Сидеров свика в събота сбор на областните и общинските координатори, на който беше обсъдено поведението на Стоянов. Евродепутатът не е присъствал на сбирката. Според участници в заседанието никой не е поискал оставката на Сидеров. Единствено лидерът на пернишката структура Румен Ваташки заявил, че отговорността за резултата от вота трябва да се поеме от предизборния щаб. Изданието посочва, че пред Би Ти Ви Димитър Стоянов потвърдил, че майка му Капка и Волен Сидеров вече не живеят заедно. Според Стоянов отношението му към Сидеров можело да се обясни като при „стокхолмския синдром“, когато жертвата се влюбва в похитителя си.
България и Турция ще подпишат политическо споразумение за изграждане на 77-километрова междусистемна газова връзка, пише “24 часа”. За това са се споразумели в Истанбул енергийният ни министър Трайчо Трайков и турският му колега Танер Йълдъз. Газопроводът заедно с интерконектора с Гърция ще доставя каспийски газ за страната ни и региона. Тръбата ще е с капацитет от 1 до 3 млрд. куб. м годишно. Договорено е и ускорено подписване на споразумение за аварийни доставки на газ от Турция по съществуващия транзитен газопровод.
Държавата ще започне програма за подмяна на отоплителните системи с твърдо гориво в публичния сектор - детски градини, общински сгради и други, за да бъде намалено замърсяването на въздуха с прахови частици, заяви пред радио “Дарик” министърът на околната среда и водите Нона Караджова, четем в “Труд”. Целта е котлетата, които в по-голямата си част използват мазут, да бъдат заменени с модерни системи, работещи на биогорива, и биопелети, обясни тя. Предвижда се след 2013 г. подобна програма да има и за населението, което да си подмени печките на дърва и въглища с модерни системи. Според Доклада за човешкото развитие на Програмата за развитие на ООН за 2011 г., България е на първо място в Европа по интензивност на замърсяване на въздуха и в първата четвърт на държавите с най-мръсен въздух от 187 изследвани страни. Според данни на Европейската агенция по околна среда през 2009 г. над 60% от българите дишат въздух с прах над нормата. През зимата проблемът с високото съдържание на прах е породен от битовото горене на дърва и въглища. През лятото основен виновник е транспортът, защото улиците не се мият и метат често, а колите разнасят праха, обясни Нона Караджова.
Чужденки масово правят медицински туризъм в България за разкрасяващи процедури, информира “Стандарт”. Причината е, че българските лекари работят качествено, а цените са до 10 пъти по-ниски от другите страни. Дами на средна възраст плащат между 1500 и 3000 евро за премахване на бръчки и подвиване на вежди с подмладяващи ленти. В елитна клиника в Ел Ей щадящата миниинвазивна процедура струва 15 000 долара, казва д-р Николай Георгиев, шеф на медицински център по пластична хирургия в София. Той допълва, че клиниката има клиентки от Англия, САЩ, Италия, Испания, но най-много са от Гърция и Кипър.
Българското население ще продължи да трупа парите си в банки и през следващите месеци, пише “Труд”. За цялата 2011 г. очаквам депозитите да се увеличат с 10%, а за 2012 г. - с още 8 на сто, прогнозира Калин Христов, подуправител на БНБ. Същата теза защитава и главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов. “Домакинствата ще потребяват само колкото им позволяват доходите, няма да теглят масово кредити и нормата на спестяване ще нараства. Българските домакинства са по-малко задлъжнели от европейските, но ще продължат да пестят заради несигурността за бъдещето”, казва Павлов. За последните три години темпът на растеж на банковите влогове е около 12% годишно, уточниха от анализаторското звено “Индъстри уоч”. През 2010 г. домакинствата са получили общо 1,2 млрд. лв. доход от депозитите си. Приблизително същата сума са взели и за първите 9 месеца на 2011 г. Българите държат 86% от спестяванията си под формата на банкови депозити и пари в брой - сумите на влог са близо три пъти повече от кеша. Други 13% са в пенсионни, взаимни и животозастрахователни фондове, докато в еврозоната този процент е 33%.
На всеки българин се падат по 8000 евро - на толкова се изчислява богатството на народа към момента, сочи анализ на Асенка Христова от “Индъстри уоч”, цитиран от “24 часа”. За тази година имането на българите е 138 млрд. лв., основната част са жилищата - 97 млрд., останалите 41 млрд. са финансово богатство. Около 29 млрд. лв. са спестяванията. Любопитна е констатацията, че сме по-богати от руснаците. В таблицата на Европа след нас остават още Македония, Сърбия, Албания, Беларус и Босна. Между страните в ЕС сме най-бедни. Заради поскъпването на националната им валута най-богати са швейцарците, допълва вестникът.
Спасителна акция за пощите започва транспортният министър Ивайло Московски, тъй като те могат да се окажат във фалит като БДЖ, съобщава “24 часа”. Очаква се към края на годината да излязат на 10 млн. лв. загуба. Хлътването им започва от либерализацията на универсалната пощенска услуга от 2010 г. Падането на монопола на държавните пощи за писмото по директива на ЕС трябва да стане до 2014 г. Само 5 държави са либерализирали пазара, другите 22 си чакат 2014 г., за да имат време да преструктурират компаниите. А ние сме либерализирали пазара, без да е направена реформа и с1700 губещи клона, казва министърът.
Напиши коментар