НАВЪРШИХА СЕ 55 ГОДИНИ ОТ ПЪРВИЯ ОРБИТАЛЕН ПОЛЕТ НА ЖИВО СЪЩЕСТВО
В събота се навършват 55 години от изпращането в земна орбита на първото живо същество. На 3 ноември 1957г. със съветския кораб "Спутник-2" в космоса е изстреляно кучето Лайка.
То е било разположено в капсула с размера на перална машина и целта на експеримента е била да се разбере може ли бозайник да оцелее при старт на подобна ракета, а след това - и в състояние на безтегловност. Никой не е планирал Лайка да се върне на Земята. Това успяват да направят отново руснаците, но с други кучета - Белка и Стрелка.
Преди това американците изстрелват на суборбитална височина плодни мушици. Това става през 1947г. с разработена от нацистите ракета V-2, в която по принцип няма място за монтиране на капсула за по-големи живи същества. САЩ експериментират и с примати, но неуспешно - те загиват или по време на старта, или много бързо след това.
Плановете на експеримента, подготвен от Института за военна медицина в Москва, са били Лайка да живее в орбита около седмица, т.е. докато се изчерпи запаса от кислород. В действителност кучето умира 5-7 часа след старта (около 4-5 обиколки на Земята) заради стрес и прегряване, вероятно заради слаба изолация от двигателния отсек на ракетата и отсъствие на система за регулиране на температурата в капсулата.
Работници преместват съветската капсула "Восток" 3КА-2 за търг на Sotheby's в Ню Йорк през миналата година. В такава капсула Лайка обикаля Земята, а руснаците експериментират и като поставят вътре манекен на човек.
Този факт обаче се премълчава чак до началото на ХХІ век, когато са отворени архивите. Също така се разбира, че макар инженерите и учените да не са били напълно готови за полета, компартията настояла дой да бъде извършен точно преди 40-та годишнина на болшевишката революция (7 ноември 1957г.). Навремето в продължение 7 дни съветските медии предават съобщения за състоянието на кучето, а накрая обявяват, че то е приспано.
Лайка е била бездомно куче от московските улици. Твърди се, че учените са се спрели именно на такова животно, защото то оцелява на открито в студените месеци и е родствено свързано с използвани в Далечния Север породи като хъски. Вариантът с използване на маймуна не е бил приет, защото тези животни по-трудно се поддават на дресировка в сравнение с кучето.
Някои сътрудници, участвали в подготовката на Лайка, споделят по-късно, че трудно са понесли смъртта на кучето. Съветският физиолог Олег Газенко разказа години по-късно: "Само по себе си изстрелването и събирането на информация е нещо важно. Но когато разбираш, че Лайка няма как да се върне, че ще загине там и нищо не можеш да направиш, понеже няма система за приземяване, усещането е много тежко. Когато се върнах от космодрума в Москва, исках да се усамотя и се махнах от града. По същото време страната ликуваше, имаше изявления по радиото, всички пишеха по вестниците..."
През 2008г. на територията на института е издигнат паметник на Лайка, представляващ ракета, преминаваща в човешка длан, върху която стои кучето.
Напиши коментар
