НАУЧНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА - ЕЗОТЕРИЧНА БАБЕШКА СЕДЯНКА
e-vestnik
В духа на набиращия все по-голяма популярност живковизъм в България, 70-годишнината на дъщерята на Тодор Живков е почетена с научна конференция.
Защо научна? Няма сериозно обяснение. Людмила Живкова никога не е била учен. Тя само е минала през БАН, за да й залепят етикета, че се е занимавала с научна работа. А да се изучава научно делото й са бабини деветини.
Същинската й роля беше на принцеса.
На жена с власт, на която всичко е позволено. На 33 години баща й я прави министър на културата, на 34 – член на Политбюро на ЦК на БКП и народен представител.
Това става в държава, в която средната възраст на членовете на Политбюро – върховният орган на управление, е около 70 години. За млад по върховете на властта по онова време минава Стоян Михайлов, направен секретар на ЦК на БКП на 50 години.
И в това управление на старци Тодор Живков посади дъщеря си. Толкова нахално издигане във властта по пряка роднинска линия дотогава Живков не е демонстрирал. С този акт затвърди образа на своя режим като роднинско шуробаджанашки.
За всеки от семейството беше помислено. Например зетят Иван Славков Батето имаше в някакъв момент 6-7 поста едновременно – шеф на БНТ, председател на БОК, шеф на Съюза на филателистите и нумизматите, шеф на списание „Българско фото”, шеф на Клуба на младата художествено-творческа интелигенция, зам.-шеф на тогавашната Евровизия на соцстраните и др.
Людмила много я обичаха художниците, защото раздаде куп държавни поръчки за стенописи, скулптури, наля пари за годишни изложби, биеналета, триеналета, откупки и т. н. На фона на простаците във властта и старческата им възраст, за художниците тя беше манна небесна.
Сега научна конференция ще чопли езотеричните й глупости и увлечението й по източните учения, които тя странно съчетаваше с комунистическата идеология, като член на най-висшия партиен орган. Ето един цитат от словото й при откриване на асамблеята „Знаме на мира”, типичен за нея:
“И нека щастието да бъдеш вечно нов, когато твориш, бъде най-красивото достояние, бъде най-скъпоценното богатство, бъде най-прекрасната дреха, която ще блести върху вас в звънтящия трепет на седемладната хармония на Вечността.”
Противно на баща си, тя сама си пише речите и докладите. Впрочем, такива словоблудства не са били в състояние да измислят нито отдел „Култура” на ЦК на БКП, нито протокола на Министерство на културата.
По онова време българите са живели в някаква гротеска. И досега обаче някои не могат да го разберат.
Напиши коментар