НА 8 ОКТОМВРИ 1967 Г. УБИВАТ ЛЕГЕНДАРНИЯ ЕРНЕСТО ЧЕ ГЕВАРА /видео/

На 8 октомври 1967 г. в Боливия е заловен Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна (р. 14 юни 1928), известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или просто Че - аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка и един от лидерите на Кубинската революция.
След завземане на властта в Куба през 1959 г. Че Гевара е назначен за прокурор на революционен трибунал, който екзекутира стотици служители на предишния режим, обвинени във военни престъпления. Той също така създава трудово-възпитателни лагери. Заема различни важни постове в правителството на Куба - президент на националната банка, главнокомандващ на кубинските революционни въоръжени сили и дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба.

През 1965 година той съвсем неочаквано се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и заминава най-напред за Конго, а след това за Боливия, където се опитва неуспешно да помогне на революционната партизанска борба и да разпали нови социални революции. Две години по-късно е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит. Тленните му останки са открити едва след 30 години и са пренесени в Куба.

Още приживе името на Че Гевара става легендарно, а образът му (най-вече благодарение на фотографията, направена от Алберто Корда през 1960 година) – е един от най-разпознаваемите. Смъртта му го прави изключително популярен по цял свят и го превръща в универсален символ на революционните движения, контракултурата и бунта срещу социалните неправди. До ден днешен името и делата му са предмет на много спорове, противоречия и страсти. Някои го считат за герой и светец, а други за убиец и престъпник.

Че Гевара остава една от най-влиятелните фигури в историята на човечеството - за него са написани биографии, спомени, книги, есета, песни и филми. Снимката, направена от Алберто Корда, често е обявявана за „най-известната фотография в света“ и за „символ на XX-ти век“.

Биографична справка

Ернесто Гевара е роден в Росарио, Аржентина на 14 юни 1928 година в сравнително заможно семейство от ирландско-испански аристократичен произход. Израства в среда с леви политически убеждения и от ранна възраст става известен с радикалните си разбирания. От малък се отличава със свободен и бунтовен дух.

През 1948 година започва да учи медицина в Медицинския факултет на университета в Буенос Айрес. През 1953 година той получава медицинска диплома със специалност дерматология, но почти не практикува, защото отдава живота си на революционната борба.

Докато е студент в Буенос Айрес, прекъсва на два пъти следването си и предприема няколко дълги пътешествия из Централна и Южна Америка, става свидетел на неправдата, бедността и стига до извода, че единственият изход за разрешаване на проблема със социалното неравенство е въоръжената революционна борба. Той мечтае за обединена, без граници, Испаноамерика.

След дипломирането си Че скита две години из цяла Южна Америка, като животът му е труден, противоречив и сложен. През 1955 г. той се запознава с Раул и Фидел Кастро, които току що са излезли от затвора Те му предлагат да се включи в тяхната борба като медик и Че приема да стане член на Движението 26 юли.

На 18 август Че се жени за перуанската икономистка и политическа активистка Илда Гадеа, която на 15 февруари 1956 г. му ражда първата дъщеря.

На 25 ноември 1956 г. 82 души напускат Мексико и заминават за Куба на яхтата „Гранма”. Дебаркират на 2 декември. Повечето партизани са избити от войските, оцелелите около 20 се измъкват и спасяват по единично. Че е ранен в първия бой и след три дни бродене излиза от обръча. Той основава ядрото на въстаническата армия в планината Сиера Маестра.

Впоследствие Гевара става един от лидерите на въстаническата армия и спечелва доверието на Кастро с компетентността си, търпението си и дипломатическите си качества. През юли 1957 година той е издигнат в чин майор (на испански Comandante). Единственият друг с този чин е Фидел Кастро.

В същото време Ернесто Че Гевара става известен и с грубостта, жестокостта и безпощадността си. Той разстрелва без съд и присъда всички предатели, информатори, дезертьори и шпиони. Като резултат от това започват да се страхуват от него. Първата такава екзекуция е на селянин, който признава, че е приел пари - 10 000 песо, за да издава позицията на партизаните с цел да бъдат атакувани от въздуха и да бъдат изгаряни къщите на ятаците им.

Кастро го описва като интелигентен и водач за пример с висок морал, но който поема прекалено много рискове и дори има склонност към безразсъдна смелост. Поведението на Че Гевара по време на битка буди възхищение дори у противника.

Че води своята колона на запад, към Хавана, пътувайки пеша в продължение на седем седмици, само през нощта, за да избягнат засади. През декември 1958 година, само за няколко дни, отново с блестящи военни тактики той успява да превземе и установи контрол над всички останали провинции с изключение на Санта Клара.

Последната решителна военна победа на революцията е битката за Санта Клара. Радио Ребелде съобщава за победата на Че Гевара през новогодишната нощ на 31 декември срещу 1 януари 1959 година.
На 1 януари 1959 г. Фулхенсио Батиста се качва на самолет в Хавана, напуска страната и заминава за Доминиканската република, като отнася със себе си $300 милиона. След като научават за бягството, войниците в гарнизона се предават. Това освобождава пътя към Хавана.

Битката за Санта Клара ражда легендата Че Гевара. Тази му победа му създава репутация на военен гений, поставя го на престижни позиции и засилва влиянието му в политическия живот на Куба през следващите години. В Африка и Боливия обаче тези му умения не дават резултат и опитите му за революция там завършват с провал.

След завземане на властта е приет закон, според който се предвижда смъртна присъда за извършени тежки престъпления, свързани с режима на Батиста и за заловени военни престъпници. За изпълнението на този закон Фидел Кастро назначава Че Гевара. Под негово ръководство в крепостта Ла Кабаня са съдени и избити множество хора, включително политически дисиденти. В много случаи присъдата е разстрел. Въпреки че няма точни данни и съществуващите такива си противоречат, счита се, че няколко стотици души са екзекутирани по това време, като Че Гевара е отговорен лично за смъртта на от 55 до 164 души. Според Free Society Project / Cuba Archive по заповед на Ернесто Гевара са извършени 216 убийства в цяла Куба в течение на 3 години, от които 164 са в Ла Кабаня.

На 9 февруари 1959 г. Ернесто Че Гевара получава с президентски декрет кубинско гражданство. На 2 юни същата година се развежда с Илда Гадея и няколко месеца по-късно се жени за Алейда Марч. От този брак има четири деца - две момчета и две момичета.

Заема различни държавни постове, като: президент на Националната банка (1959 г.) и министър на промишлеността (1961-1965 г.), изиграва значителна роля и за кубинската дипломация в периода 1959-1964 г., слага началото на централизираната планова икономика на Куба, командир е на кубинските въоръжени сили и е отговорен за обучението на милицията.

Гевара е практически архитектът на кубинско-съветските отношения и има огромна роля в доставянето на ядрените балистични ракети през октомври 1962 г. Няколко седмици след приключване на кризата, той е все още ядосан, дори разгневен на това, което той нарича „съветско предателство” и казва, че ако ракетите са били под кубински контрол, непременно са щели да бъдат използвани. Резултатите от кризата убеждават аржентинския революционер, че двете световни суперсили - СССР и САЩ използват Куба като пионка в своите стратегически глобални игри. От този момент нататък той отрича руснаците почти толкова категорично, колкото отрича и американците.

Последното му появяване в обществото е на 24 февруари 1965 г., когато в Алжир пред Втората африканско-азиатска среща за икономическа солидарност критикува Съветския съюз, а като се завръща в Куба на 14 март не е посрещнат много ентусиазирано на летището в Хавана от Фидел и Раул Кастро. На 3 март се среща с конгоанските бунтовници. Посещава тайно Пекин.

Само две седмици по-късно той изчезва от политическата сцена. Дотогава той е дясната ръка на Кастро и вторият по влиятелност човек в страната. Като причината на неговото изчезване има различни версии: поради провалилата се индустриализация, докато Че е министър на индустрията; поради натиска от страна на СССР върху Кастро заради различните по принцип икономически и идеологически възгледи на Че Гевара; заради опасенията на Фидел Кастро, че Че става по-популярен и обичан от него.

На 1 април 1965 г.Че Гевара пише прощални писма до децата си, до родителите си и до Фидел Кастро и официално се отказва от всички заемани от него постове в Кубинското правителство и Националния фронт. По-късно, на 8 октомври 1965 г. на учредителното събрание на Централния Комитет на Кубинската комунистическа партия Фидел Кастро прочита публично негово писмо, с което той се отказва и от кубинското си гражданство и постовете в армията. В писмото той заявява намерението си да напусне Куба, за да се бори за революционните каузи на други страни по света.

Съвпадението на възгледите на Че с тези на китайската комунистическа партия става все по-проблематично, защото икономиката на Куба зависи все повече и повече от СССР. Още по времето на Кубинската революция Гевара е считан за последовател на маоизма и прилагането му в Латинска Америка, както и създател на плана за бърза индустриализация на Куба, подобен на Големия скок напред в Китай. Фидел Кастро и Ернесто Гевара много често имат различни мнения по тези въпроси, като Кастро определено не подкрепя позицията на Съветския съюз. След Карибската криза Че става много скептичен по отношение на Никита Хрушчов и политиката на СССР.

Че Гевара винаги има мисленето на интернационалист. Той не само подкрепя нови опити за създаване на партизански движения в други части на света, но е убеден, че само широката въоръжена борба в Латинска Америка, Азия и Африка би направила възможна победата над империализма. Гевара изразява открито несъгласие със стратегията на мирно съвместно съществуване, предложена от СССР, и вижда себе си вече като участник в други революции.

От момента, в който кубинската революция побеждава, Че започва организиране и насърчаване на Латинска Америка към партизанско движение, подчертавайки, че трябва такова в Гватемала, Никарагуа, Перу, Колумбия, Венецуела и Аржентина. Всички те обаче са неуспешни, въпреки че в някои отделни случаи полагат основите на бъдещото партизанско движение - например Сандинистският фронт за национално освобождение в Никарагуа и Тупамарос в Уругвай. Това води до сериозна конфронтация на Че Гевара с комунистическите партии от Латинска Америка, които по принцип не одобряват общата стратегия на въоръжена борба, която той предлага.

Че иска искрено и горещо да започне въоръжената борба в родната си страна. В 1963 г., след задълбочено обучение в Куба, той изпраща партизанска група в Аржентина. Групата се установява в провинция Салта под името Народна партизанска армия с подкрепа в Боливия, Кордоба и Буенос Айрес. След изпращане на писмо до демократичния президент Артуро Умберто Илия, в което се обявява решението за започване на въоръжена борба, групата среща различни усложнения, които довеждат до пълен колапс през 1964 година. Някои от членовете умират в боеве, други са задържани или пък изчезват в джунглата без следа.

Неуспехът в Аржентина го кара да направи оценка на възможността за участие на други места в Латинска Америка и изобщо в чужбина. В това отношение Африка се оказва подходяща възможност.

В началото на 1965 г. Гевара отива в Африка, за да предложи своите знания и опит като партизанин на участниците в продължаващия конфликт в Конго. Той смята, че Африка е слабото място на империализма и затова е с огромен революционен потенциал. Египетският президент Гамал Абдел Насър, който е в братски отношения с Че, датиращи от посещението му през 1959 г. намира плановете на Гевара да се бори в Конго като „неразумни“ и го предупреждава, че ще се превърне в подобна на Тарзан фигура, обречена на провал.

Въпреки предупреждението, Ернесто Гевара пътува до Конго под псевдонима Рамон Бенитес. Гевара заедно с 13 други кубинци пристигат в Конго на 24 април 1965 г. и скоро след това към тях се присъединява контингент от около 100 афро-кубинци. Те си сътрудничат за известно време с партизанския лидер Лоран-Дезире Кабила, като в продължение на седем месеца преводачът му от суахили му се възхищава и твърди, че Че „показва същото отношение към чернокожите, както към белите“. Скоро обаче Гевара се разочарова от дисциплината на войските на Кабила и прекъсва отношенията си с него. Според него конгоанските лидери са корумпирани, бойците — мързеливи и без желание да се бият. Той също така заявява, че е невъзможно да се освободи страна, в която никой не иска да се бие.

Гевара не е склонен да се завърне в Куба, защото Кастро вече е направил обществено достояние неговото прощално писмо, предназначено по принцип да се отвори само в случай на неговата смърт и в което той заявява, че е преустановил всички връзки с цел да се посвети на революцията по целия свят. В резултат на това прекарва следващите шест месеца нелегално в Дар ес Салам и Прага.

След това посещава няколко страни от Западна Европа, за да провери новите си фалшиви документи за самоличност, създадени от кубинското разузнаване за неговото по-късно пътуване до Южна Америка. Преди да замине за Боливия, той тайно пътува обратно в Куба да посети Кастро, както и жена си и петте си деца и пише прощално писмо до децата си.

Преди да замине за Боливия, Гевара променя външния си вид, като бръсне брадата си и част от косата си, а останалата посивява, за да изглежда по-възрастен и неразпознаваем. На 3 ноември 1966 година той тайно пристига в Ла Пас под името Адолфо Мена Гонсалес, уругвайски бизнесмен.

В групата му са 47 партизани, които приемат името Армия за национално освобождение (на кратко ELN), като 26 са боливийци, 16 кубинци от най-близкия кръг на Гевара, трима перуанци и двама аржентинци. Почти нищо не е направено, за да се създаде армия от истински партизани с подкрепата на местното селско население.

С него е бившата служителка на ЩАЗИ Тамара Бунке Бидер, за която се предполага, че е служила и като агент на КГБ. Въпреки премеждията, 47-те партизани на Че са добре екипирани и бележат няколко победи. На 9 март 1967 г. двама дезертьори дават сведения за лагера на боливийското правителство. Това дава повод на правителствените сили да искат съдействието на САЩ и съседните страни.

ЦРУ открива лагера и по направените снимки идентифицира Че. Партизаните са принудени да напуснат лагера, за да избегнат обсадата на боливийската армия.

На 20 април са заловени двама от партизаните, които са измъчвани от правителствените сили и предоставят информация, с която се потвърждава присъствието на Че в Боливия. Те се споразумяват с ЦРУ след изтезанията и по всяка вероятност предоставят чертежи и информация, с които правят възможно залавянето на Че Гевара. И двамата по-късно живеят в изгнание.

През септември е предприета масова атака срещу партизаните от страна на боливийската армия, която успява да унищожи още една група. За разлика от Конго, в Боливия не е направен нито един опит от страна на Куба за спасяване или помощ на Че Гевара. Изолирани, физически изтощени, без вода за пиене и храна, партизаните понякога трябва да носят своя водач, който страда от ужасни пристъпи на астма. Пътят им е пресечен от реката Рио Гранде, затова групата е принудена да се изкачи в планините в малкото селце Ла Игера, където в засада загиват трима души на 26 септември. Останалите живи 17 души се оттеглят и на 7 октомври тръгват отново към Рио Гранде. На 8 октомври е битката при местността Кебрада де Юро, близо до град Вайегранде, Боливия, където раненият Че попада в плен.

Той е вързан и закаран в училището на близкото село Ла Игера в нощта на 8 октомври. През първата половина на следващия ден отказва да бъде разпитван от боливийските офицери и разговаря само с войниците. Боливийският пилот на хеликоптер Хайме Ниньо де Гусман описва външността на Че като ужасна. Според него Че има огнестрелна рана в десния прасец, косата му е сплъстена от мръсотия, дрехите му са скъсани, а ходилата му са покрити с необработени кожи. Въпреки посърналия външен вид, според него Че се държи с високо вдигната глава, гледа всеки в очите и единственото нещо за което моли, е тютюн за пушене. Гусман му дава тютюн и лула.

По-късно същата сутрин на 9 октомври боливийският президент Рене Бариентос издава заповед Гевара да бъде убит, въпреки желанието на правителството на САЩ Че да бъде разпитан в Панама. Намесва се ЦРУ, тъй като се бои от възможността за неговото бягство от затвора и иска да избегне драмата на едно съдебно дело.

Умъртвяването на Гевара е мъчително, прострелян общо с девет куршума - пет пъти в краката, в дясното рамо и ръката, веднъж в гърдите, и накрая в гърлото.

Вечерта на 9 октомври тялото на Че Гевара е пренесено с хеликоптер във Вайегранде и изложено в пералнята на болницата „Нуестро Сеньор де Малта“, където остава на обществен показ през този и през следващия ден, с много формалдехид, за да се предотврати разлагането му.

Идват стотици хора (войници, заселници и любопитни журналисти), за да видят тялото. Има много снимки от онези моменти, на които Че изглежда с отворени очи. Монахините в болницата и жени от града отбелязват приликата му с Исус Христос и отрязват кичури коса, за да ги запазят като талисмани.

На 15 октомври Фидел Кастро признава, че Че Гевара е мъртъв и провъзгласява три дни обществен траур на целия остров. Още същата година правителството започва разследване и опит да намери останките му.

В края на 1995 г. пенсионираният боливийски генерал Марио Варгас разкрива на Джон Лий Андерсън,( автор на книгата Че Гевара: Революционен живот), мястото, където е погребан Ернесто. През юли 1997 г. екип от кубински геолози и аржентински съдебни антрополози откриват скелетите на седем тела в два масови гроба, включително и един на човек с ампутирани ръце. Боливийски държавни служители в МВР идентифицират тялото на Гевара не само по отрязаните ръце, но и по зъбите, които по техните думи „напълно съвпадат“ с отливка, направена на зъбите му в Куба преди конгоанската експедиция. Аржентинският съдебен антрополог Алехандро Инчауреги намира в скрит джоб на синьо яке до трупа малка торбичка за тютюн за лула. Нино де Гусман, пилотът на хеликоптера, който дава на Че тази торбичка с тютюн, по-късно отбеляза, че е имал сериозни съмнения, че кубинците ще намерят стари кости и ще ги нарочат да са на Че Гевара, но след като чува за торбичката за тютюн, той повече няма никакви съмнения.

На 17 октомври 1997 г. останките на Гевара, заедно с тези на шестте негови колеги бойци, са положени с военни почести в специално изградения мавзолей Че Гевара в кубинския град Санта Клара, където той завоюва решаващата военна победа на кубинската революция.

Съвременно отношение към Че Гевара

Почти 45 години след смъртта на Ернесто Че Гевара, оценките на личността и на дейността му в съвременния свят са все още изпълнени с много противоречия и спорове. През 1999 г. авторитетното американско списание „Тайм” определя Ернесто Гевара като един от символите на 20-ти век. Самият Че никога не се е самоопределял като социалист или комунист, а по-скоро като революционер и идеалист, борец за равноправие на народите. Първоначално се увлича по марксизма, но по-късно решава, че идеите на Маркс са остарели. Според него главното противоречие не е труд-капитал, а север-юг, или богати-бедни страни.

Наследството му се преосмисля постоянно във въображението на различните поколения. Като символ на контрадвиженията в световен мащаб, Гевара е един от най-разпознаваемите и влиятелни революционни дейци на ХХ век. Въпреки това противоположни мнения за това кой е той и какво представлява продължават да заобикалят неговата личност. Предимно почитан, но и критикуван и хулен, той е разглеждан в цялата гама от героичен защитник на бедните до хладнокръвен палач. Той е едновременно обожаван и проклинат, считан за светец и за чудовище, представян в романтична светлина и като блестящ интелектуалец или като идеолог на насилието. Дебатът около наследството му се усложнява още повече от факта, че Гевара съществува едновременно като обикновен човек и като глобален символ, което предизвиква противоречия между това какво представлява, от една страна, и какво е направил от друга.

След смъртта му, най-вече харизматичният му лик, а не толкова неговата личност, става изключително популярен, благодарение на портрета, направен случайно от кубинския фотограф Алберто Корда по време на траурната церемония през 1960 г. след инвазията в Плая Хирон. До ден днешен той се възприема от някои среди като символ на борбата за справедливост и независимост, на непримиримостта, волята или просто на младежкия порив за неподчинение на обществените норми. Експерти считат, че епохата след смъртта на Че Гевара и засилващите се отрицателни настроения срещу външната политика на САЩ, са съществени предпоставки за превръщането на аржентинския революционер в идол на няколко поколения. Наричат го последният революционер-романтик, а името му е синоним на бунтарски и революционен дух. Че Гевара може да се нарече последният от поколението революционери, който е предпочел да рискува всичко и да загине за идеалите си, вместо да се задоволи със своето лично щастие и благоденствие.

Други среди, предимно антикомунисти и кубинци в изгнание, сред които е и актьорът Анди Гарсия, считат Ернесто Че Гевара за терорист и хладнокръвен убиец. Гевара е обвиняван в организирането и извършването на убийства на политически опоненти в крепостта Ла Кабаня, считан е за демагог, обикновен садист, който получава удоволствие от убийствата, и бива определян като „изключително успешна измислица на световната левица“. Тези среди изказват опасения, че култът към Че засенчва делото на дисидентите и че личността му се представя в идеалистична и романтична светлина, без да се имат предвид неговата идеология и политическа кариера.

Мъченичество и освещение (Свети Ернесто)

Още докато снимки на мъртвото тяло на Гевара се разпространяват и обстоятелствата около смъртта му се изясняват, легендата за него започва да се ражда. Демонстрации в знак на протест срещу екзекуцията му се появяват в целия свят. За живота и смъртта му са написани статии, панорами, песни и стихотворения. Още тогава става ясно, че поне в средите на комунистите Че ще бъде издигнат като жертва на империализма, най-чистият и достоен за подражаване революционер, срещнал геройски смъртта си. По-късно се отбелязва, че една от най-големите грешки, които американското правителство прави, е създаването и разпространяването на снимките на трупа на Че. Приликите му с мъртвия Христос отекват в сърцата на вярващите. Снимките са оприличавани и на картината на Андреа Мантеня „Оплакването на мъртвия Христос“. Така определянето на Гевара като съвременен светец - човек, който рискува живота си два пъти в страни, които не са негови, който създава представата за новия човек, управляван от морални, а не материални подбуди - изведнъж се оказва по-силно дори от идеологията на Маркс.

През 1968 г. в Италия, където се появяват нов вид римокатолически милитанти, в кръга на Жак Маритен е отслужена специална литургия в памет и в чест на Че Гевара, като католически богослужения за него има в няколко други страни. В Бразилия започват да се разпространяват копия от снимка на мъртвия Че с надписа „Светецът на нашето време“. Италиански студенти подемат подобна кампания, като го кръщават „Ангел на мира“ (Angela della Pace).

Независимо от неуспехите, които Че претърпява, и заобикалящите го противоречия, независимо от остаряването на неговите методи и идеология, ореолът на месиански образ със символични и религиозни качества продължава да вдъхновява мнозина.

Символ на бунта и контракултурата

За много хора Гевара е символ на непрестанното противопоставяне на народните маси в страните от Латинска Америка и Африка срещу техните потисници и на борбата за социално равенство и социална справедливост.. Името му е станало синоним на бунтарски и революционен дух. Паметно е неговото пълно отхвърляне на охолството (осигурено му от политическата му позиция в следреволюционна Куба) в полза на преследване на идеала за промяна на начина, по който се управляват държавите не само в Латинска Америка, но и по целия свят.

Гевара, който е описван като „рок-герой революционер велосипедист“, „мъченик на идеализма“ и „Джеймс Дийн в униформа“ се превръща в мощен светски символ на бунта и революцията по време на световните студентските протести от края на 1960-те. В преминаването на Че от комфорта на средната класа към работническата класа и дългата му рошава коса се отразяват стремежите и вижданията на поколението от Уудсток при техните протести срещу войната във Виетнам.

По-радикалните леви активисти споделят очевидното безразличие на Гевара към награди и слава и се съгласяват с него относно насилието като необходимост за внушаване на социалистическите идеали. „Черните пантери” правят своя запазена марка носенето на черна барета, подобно на Че, а арабските партизани започват да назовават бойни операции в негова чест

Оценки за Гевара

• „Че Гевара е част от големите митове на това столетие. Неговият живот е историята на най-съвършения човек на нашата епоха.” Жан-Пол Сартр
• „Той е способен и трудолюбив човек, който е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в управляващите среди. Този брадат аржентинец с неговия ирландски чар и неизменната си военна униформа предизвиква съществено впечатление у много мъже и жени.До 1964 г. навярно е най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро”. Доклад на британското външно министерство за най-влиятелните личности в Куба от 1967 г.
• „За него нямаха значение ни съд, ни следствие. Той веднага започваше да разстрелва, защото беше човек без сърце. Появяването на Гевара в Куба е най-лошото, което можеше да й се случи. Той е далече от това, което мислят за него.“ Хуанита, сестра на Фидел и Раул Кастро в биографичната си книга „Фидел и Раул, моите братя. Тайната история“
• „Нямаше друг човек от който ЦРУ да се страхува повече, отколкото от Че Гевара, защото той имаше потенциал и чар да направлява опозиционната борба срещу политическата репресия на традиционните йерархии на власт в страните от Латинска Америка.“ Филип Ейджи, агент на ЦРУ, по-късно имигрирал в Куба.
• „Все още не съм намерил нито един надежден източник, който да посочва случай, в който Че да е убил невинен. Тези екзекутирани от Гевара, лично или по негова заповед, са осъдени за престъпления, които обикновено се наказват със смърт по време на война или непосредствено след нея: дезертьорство, предателство, изнасилване, мъчения или убийство. Трябва да отбележа, че моите изследвания продължиха пет години и включваха кубинци в изгнание, живеещи в Маями и други места по света, които са настроени против властта на Кастро.“ Джон Лий Андерсън, автор на Che Guevara: A Revolutionary Life[

Напиши коментар