МАРТЕНСКИ ПРАЗНИЦИ С НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ПРОБУДА 1927 СОФРОНИЕВО“
Целия февруари премина в трескава работа в читалищната работилница за изработване на мартеници за „големи и мънички”. Същевременно вървеше и подготовката за отбелязване на трите важни мартенски празника: 3 март – освобождението на България от османско робство, 1 март – ден на самодееца и типичната за България мартеница – за здраве и живот, 8 март – ден на жената, запълнен с ново съдържание към изискванията на днешния ден. Жената с отговорна роля в обществения живот, като ръководител, изпълнител и общественик. Жената и в личен план. В слънчевото и свежо утро на 1 март, прекрасно облечената в народна носия баба Марта – Теменужка Георгиева Радулова и също така пременените в бяло и червено Пижо и Пенда /Мади и Боян/, самодейци от читалището, спазвайки традицията, заедно с читалищното настоятелство първо посетиха детската градина „Пчелица”. Децата очакваха това с голямо нетърпение. За всички имаше мартеници изработени от секретаря на читалището г-жа Офелия Крумова и самодейките Теменужка Радулова, Латинка Янчева, Звездана Баницова. Децата поздравиха своите учители, лелки и гости с мартенски песни и стихчета. Баба Марта и нейните помощници Пижо и Пенда продължиха обиколката си в центъра на селото, училище „Отец Паисий” и кметството. Навсякъде се раздаваха мартеници за здраве. Имаше и за случайно минаващите. Особено тържествено беше посрещането на баба Марта ОУ „Отец Паисий”. Г-жа Цветкова заедно с представители на ЧН на НЧ „Пробуда 1927 Софрониево” посетиха класните стаи на учениците от първи до осми клас. Те участваха в раздаването и получаването на мартеници и пожеланията за успех и здраве. Тази традиция е жива и до днес и се надяваме тя да продължи и във времето. Участието на учениците в подготовката и провеждането на самодейните традиции като самодейци, а не по задължение е гаранция за запазване на културната ни идентичност и значимост като народ. Този красив, пълен с емоции и топли усмивки ден продължи със своите изяви от 19,00 часа в местната дискотека „Мираж”, като тържествена среща на самодейци, спомоществователи, гости и граждани на с. Софрониево. Беше подготвена изключително забавна програма, с участие на самодейци от различни възрастови групи. Самата тържествена вечер беше открита с прекрасната възрожденска песен на Добри Чинтолов „Къде си вярна ти любов народна” изпята от всички присъстващи. Следва кратка историческа разходка от миналия век до сега за с. Софрониево /Сърбеница/ с екскурзовод Теменужка Желязка. Живота и съдбата на населението на с. Софрониево /старото име Сърбеница/ е пълно с превратности, свързани с географското разположение на селото. Турските и черкезки набези принуждават предците ни да търсят спасение през р. Дунав, в тогавашните Влашки земи. Преданията разказват, че по това време е живял един изключителен човек – Стоян Старейшината, който не се е боял от турците и останал в с.Сърбеница, след масовото преселение на местното население във Влашко през 1711 г. Селата в този район – Сърбеница, Проданковец, Мала - лъка и Голяма – лъка /1711 г./ опустели. Старият римски път от Видин до Плевен, охраняван с участие на местното население останал много години без охрана. Появили се хайдушки групи, които ограбвали и убивали преминаващите турски кервани и хазна. Оряховският валия имал нужда от местно население, а не от пусти села. Той дава разрешение на Стоян Старейшината да занесе писмо до Високата порта в Истанбул с молба да получи документ, с който да се защити местното население от преминаващите турски заптиета и чиновници. В замяна на това Стоян Старейшината обещава на Валията, че ще отиде и потърси потомците на опустелите села, ще им покаже документа за защита и ще ги увещае да се върнат. Той наистина успява да извърши това и част от изселниците се завръщат в с.Сърбеница и се заселват около старата църква „Св.Никола” – 1779 г. През 1830 г. нова вълна от преселници се завръща и установява в селото. Архивните документи казват, че този изключителен човек – Стоян Старейшината, дал толкова много от живота си за хората от с. Сърбеница, останал техен старейшина до трагичната си гибел през 1851 г. Бил е убит от турски заптиета, докато си почивал. Признателното население на с. Сърбеница издигнали в старото гробище до църквата „Св. Никола” най-високият надгробен кръст в знак на обич, уважение и поклон към паметта му. Този кръст стои и до днес и може да се види. Животът за добро или лошо следва своя неизменен път. Изтерзаното, бедно и неграмотно население доживява да посрещне своята свобода на 17.11.1877 г. Не са известни за историята тук в района да са се водели кръвополитни сражения, но превземането на Оряховският виалет от Руско - румънски и финландски войски, водени от майор Орланди и подпомогнати от Врачанската дивизия, начело с генерал Леонов не позволяват на Видинската турска войска да се присъедини и помогне на Осман паша при гр. Плевен. Своята радост от освобождението от османско иго, нашите прадеди отбелязали с отслужване на тържествен молебен от отец Радул Гергов в църквата „Св. Никола”. Първият кмет на с.Софрониево, след освобождението ни е Вълко Флоров Димов, а първата общинска управа се настанила в една от стаите на старото училище, което за съжаление през 1888 г. е изгоряло напълно, унищожавайки всички архивни материали от миналото ни. Съществуват документи, които ясно показват, че в с. Сърбеница през 1840 г. са поставени първите основи на килийното образование. Трябва да се отнасяме с огромно уважение към учителите от онова време и сега, те са били и са носители на грамотност, култура и знания. Архивни документи казват, че още през 1894 г. по инициатива на гл. учител Никола Павлов от училището на с. Сърбеница изпраща писмо-покана за среща на гл. учители от 14 села от Оряховска околия. В писмото той описва идеята си за учредяване на учителско професионално дружество и създаване на училищна библиотека. Такава среща е имало през март 1894 г. в с. Сърбеница, но подробности за нея не са известни. Малко по-късно в гр. Оряхово като околийски град се учредява такова учителско дружество с устав и с ясно формулирани права и задължения за „ново умствено и нравствено отношение и поведение”. В устава, в отделена глава се описват правилата за създаване на училищна библиотека, за правата и задълженията на библиотекаря и помощник-библиотекаря. През 1926, 1927, 1928 г. в училището на с. Сърбеница постъпва новото поколение млади, пълни с идеи и ентусиазъм учители. Това довежда до възраждането на самодейните идеи, които учителите използват за ограмотяване на местното население. Създават се театрални трупи от учители, които изнасяли сказки, пиеси и други литературни програми пред родители и ученици. Тяхна е идеята, подкрепяна от младите хора в с. Софрониево, през месец октомври 1927 г. да се учреди читалище наречено „Пробуда – 1927”. Бъдещите им съвместни дейности със самодейците от населението на с. Софрониево е насочено към запазване на културната идентичност на местно ниво. Следват години на ползотворна самодейна работа, на ярки изяви и признание, но има и немалко пропуснати години в летаргия. Народните читалища в България са уникална форма за запазване на културното и специфично за отделните райони на страната ни самодейно наследство, запазено и предавано от поколение на поколение. Винаги е имало подкрепа от спомоществуватели, радетели за запазване на културната ни идентичност. От особена важност за работата на Народните читалища е подкрепата на държавата /културното министерство/, общинските власти и кметствата. НЧ „Пробуда 1927 Софрониево” създаде добри условия за изява на инициативността на самодейците. Съществуващите към момента самодейни колективи от различни възрастови групи могат да предлагат идеи по възстановка на местни обичаи, песни, танци и предания. Те репетират и се представят с нови творчески виждания на чужди танци, песни и носии. Нашата самодейна празнична вечер беше уникална с изпълненията на млади и не дотам възрастни изпълнители, хора с чувство за хумор за себе си и заобикалящата ни среда, хора оптимисти, даряващи радост и емоция! Теменужка Желязкова Председател на НЧ „Пробуда 1927 Софрониево”
Напиши коментар