МЪЛЧАНИЕТО НА ЕК ЗА МАРКОВСКА ПОРАЖДА СЪМНЕНИЯ
Kafene.net
Липсата на коментар от Европейската комисия за осуетената от президента Росен Плевнелиев клетва на Венета Марковска като конституционен съдия поражда съмнения дали управляващите в България разчетоха правилно дадения от Брюксел сигнал, или се вкараха в нова по-голяма криза.
За да разберем европейското ехо на скандала, нека се вгледаме в аргументите, дадени от говорителя на ЕК Марк Грей още в неговото начало. „Ние не коментираме отделната личност. Тревогите, които изразихме имат връзка с въпроса дали парламента е следвал правилните процедури, в контекста на сериозните твърдения, които се правят за някой, който се назначава на много значима позиция в българската администрация. Нормално е да изразим тези тревоги. Комисията няма никакви намерения да навлиза в коментари за отделна личност. Но, ако почтеността е поставена под въпрос, ако има въпроси за корупция, нормално е комисията да пита дали е имало подходящите последици“, обясни той пред БНР острата реакция на ЕК по избора на Марковска за конституционен съдия.
Последвалата в София реакция обаче показа, че не само парламентът, но почти всички български институции не спазват „правилните процедури“. А в европейските държави те са следните: Когато има сигнали срещу личност, претендираща за значим пост като този на конституционен съдия, те се проверят, дори да са анонимни. Потвърди го и британският посланик Джонатан Алън, който определи случилото се с Марковска като голям срам и призова да се разследват съмненията около нейната репутация. При това изказването му бе преди спорния ход на Плевнелиев в четвъртък да напусне Конституционния съд, за да попречи на избраната от парламента съдийка да се закълне.
Вместо игра по правилата, каквато се очаква от страна член на ЕС, българските институции предложиха сложна схема от пируети за потушаване на избухналия скандал. Първо министрите на външните и на вътрешните работи Николай Младенов и Цветан Цветанов оспориха правото на говорител на ЕК да взема отношение по случая. След повторното скърцане със зъби от Брюксел, председателката на парламентарната правна комисия Искра Фидосова се захвана да пише обяснителни писма защо не е подложила на проверка получения сигнал срещу съдийката преди нейния избор.
Самата Марковска, която е с 35-годишен стаж в съдебната система, а от 2004 г. и зам.-председател на Върховния административен съд, даде противоречиви обяснения, бързо оборени от журналисти. Последва искане от нейна страна МВР и прокуратурата да издирят автора на сигнала и отлагане на клетвата й като конституционен съдия, докато не бъде оневинена.
На него изпълняващият длъжността главен прокурор Бойко Найденов оттовори, че държавата не може да става заложник на един човек и прокуратурата няма да се занимава с искането й, а Цветанов дипломатично заяви, че полицията не е открила нищо.
Президентът и премиерът го удариха на публични призиви към Марковска да се откаже от мястото на конституционен съдия, осигурено й с гласовете и на депутатите от ГЕРБ, в името на европейската перспектива на България, но тя се заинати. Така се стигна до самоотвержената намеса на Росен Плевнелиев, която вместо да насочи случаят към очакваните от ЕК правилни процедури, породи още по-сериозни съмнения за тяхното нарушение.
След като президентът мотивира решението си с писмо от прокуратурата, изведнъж от нея признаха, че от миналата година работят по сигнал, „съдържащ данни за корупционно поведение и превишаване на права от страна на Георги Георгиев, в близки отношения с г-жа Марковска, за това, че e употребил влияние при уволнението на служители от МВР по повод възникнал конфликт за придобити множество имоти под формата на дарения и за оказвано влияние при вземане на решение по водени административни дела“. Разследването обаче все още не е дало резултати и затова делото е образувано срещу неизвестен извършител.
Подобни твърдения се съдържаха и в сигнала до парламента, който с лека ръка управляващите пренебрегнаха в желанието си да наложат Марковска като конституционен съдия. Вероятно още тогава са знаели, че прокуратурата не намира доказателства срещу съдийката и нейния близък. Ако не са, със сигурност са го научили много по-рано преди драматично прекъснатата от Плевнелиев клетва на новите членове на КС. Все пак един от тях е бившият главен прокурор Борис Велчев, който получи престижния пост точно от президентската квота.
Затова на ЕК ще й бъде много трудно да приветства предложения от София изход по казуса с Марковска, който юристи вече определят като конституционна криза. Той не само не отговаря на поставените от Брюксел въпроси, но дава още повече аргументи защо ЕК трябва да продължи зорко да наблюдава правосъдната система и вътрешния ред на България.
Напиши коментар