МЪЛЧАНИЕТО Е БЛАТО И РАЖДА ЧУДОВИЩА

Павлина Желева
Труд



Кризисна и некоординирана реакция. Така могат да се окачествят действията на парламента ден след като Европейската комисия го скастри, че не е разбрал дали сигналите за конфликт на интереси и търговия с влияние за новоизбран член на Конституционния съд (КС) са истина.



Като след дъжд качулка правната комисия изслуша избраната за КС Венета Марковска по сигнала, който я обвинява. Меко казано спорно е какъв е смисълът от такова действие на пожар, след като човекът вече е избран.



Часове преди постфактум обяснителната срещата на Марковска с депутатите управляващите дадоха напълно разнопосочни оценки за възмущението на Брюксел. Външният министър Николай Младенов обвини ЕК в некоректност, а президентът Росен Плевнелиев нарече случая изключително сериозен.



Как всъщност бе забъркана "кашата"?



Часът е 9,40, денят - 31 октомври 2012 г. Пленарната зала на Народното събрание е завидно пълна, а тишината е осезаема. Преди секунди председателката на парламента Цецка Цачева е подканила депутатите да задават въпроси и да изразят мнение. Желаещи да вземат думата няма, а Цачева смутено се усмихва зад микрофона.


Да се чуди човек с какви скучни въпроси занимава колегите си председателката на парламента. Всъщност минути по-късно депутатите избират двама души, които в продължение на 9 години ще са сред 12-имата, които решават кой закон да го бъде и коя политика на управляващите да види бял свят. Зам.-шефът на парламента от ГЕРБ Анастас Анастасов и зам.-председателката на Върховния административен съд (ВАС) Венета Марковска вече са конституционни съдии.



Три часа по-късно, след отшумяването на дружеските потупвания по рамото, ръкостисканията и съзаклятническите усмивки,



отеква силният шамар



Търпението на Брюксел е изчерпано и ЕК заплашва България с извънреден доклад за правосъдието и вътрешния ред.

Няма съмнение, става дума за сигнала срещу Венета Марковска. Тук трябва да отворим скоба - самата тя отговори на сигнала, отхвърли обвиненията, но не пред депутатите, а в кулоарите. Нищо чудно - никой не я и попита. И възмутената от издигането опозиция, и управляващите вкупом замълчаха и вкупом съгрешиха. Мълчанието в залата беше по-скоро гузно и остави усещането за поредната нечиста сделка.



На пръв поглед това е за вчера, минало свършено, резил, ама вече е късно. Игнорирането на проблема обаче би било изключително опасно, защото все повече ще затъваме в блатото на мълчанието, от което години наред ще изскачат чудовища. Ако перифразираме един известен политик - тишината в спалнята ражда безумие, а тишината в парламента ражда чудовища.



Преди по-малко от два месеца също без нито един въпрос, при същата нелепа парламентарна пантомима бяха избрани и членовете на новия Висш съдебен съвет. Тишината тогава и в сряда - при гласуването на конституционните съдии, всъщност е колосален скандал.



Първо, защото надали има други управляващи, които толкова пламенно да са се клели в прозрачността и честността на съдебните назначения пред Брюксел и пред избирателите. Темата как не трябва да има скрити договорки и задни мисли при назначенията на тези важни постове е във всеки доклад на ЕК. И за съжаление от предупреждение в стил: "Не правете така", в следващия доклад прераства в остро възмущение - "Ама докога ще правите точно каквото не трябва".



Второ, защото управляващите хвърлиха толкова енергия в изработването на небивали досега процедурни правила за изборите на конституционни съдии и съдебни кадровици. Без истинска воля да бъдат избрани "юристи с високи професионални и нравствени качества" (изискване по конституция за членовете на КС), всичко останало обаче са кухи декларации и театър на прозрачност. По-опасното е, че блатото на мълчанието има свойството да се разраства. Трудно може да се вярва, че порочно заченатият (поне наполовина в парламентарната си квота) Висш съдебен съвет, ще има капацитета и желанието да избере умен, честен и свестен борец с корупцията и престъпността за главен прокурор. Златното правило на кадруването в съдебната система, от което без изключение са се възползвали всички управляващи, е, че



зависимостта ражда зависимост



За ключови постове в системата изкласяват: А. Хора, верни на управляващата партия. Б. Хора, които службите държат с компромати. В. Хора навътре в нечистите игри в съда и прокуратурата, на които властимащите дължат услуга.

Последиците от подобни назначения не могат да бъдат заличени с години. Затова мълчанието преди избирането им граничи с престъпление и замазването на положението с някое закъсняло изслушване не върши работа.



Дори и в църквата възраженията срещу обвързването на двама души се правят преди младите да се целунат.



В политиката по отношение на съдебната власт управляващи и опозиция първо тайно се целуват, а след това си измиват ръцете.



Така отсега можем да прогнозираме, че следващият главен прокурор ще е консенсусна фигура - разбирай човек, избран след задкулисни договорки. Прозрачно избран - да се чете при чисто формално спазване на процедурата и закона. Безупречен професионалист с висок морал, т.е. наш човек.



После всички ни убеждават как съдебната власт като Мюнхаузен трябва сама да се измъкне от блатото. Всички знаем, че това е само една опашата лъжа.

Напиши коментар