ЛЕКТОРИ НА ИМП ИЗНЕСОХА ДОКЛАДИ НА КРЪГЛА МАСА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

На 1 декември т.г. Институтът за модерна политика заедно с Асоциация „Джордж Маршал – България” организира кръгла маса на тема: „Съдебната власт и предизвикателствата на публичността в мрежовото общество”. Участие взеха много представители на Висшия съдебен съвет, съдилищата и адвокатурата, служители от системата на МВР и Министерството на отбрана, представители на академичните и неправителствените среди, дипломати и студенти. Форумът беше открит от посланика на Германия Матиас Хьопфнер и заместник-посланика на САЩ Сюзън Сатън, които се спряха на предизвикателствата пред съдебната реформа и ролята на гражданските организации в този процес. Заместник-председателят на Върховния касационен съд Марио Бобатинов запозна участниците с усилията на магистратурата да въведе електронно правосъдие не само чрез интернет достъп до делата, но и чрез подаване на документи в рамките на съдебните производства по електронен път. От страна на Института за модерна политика доклади изнесоха д-р Венелин Стойчев, Емил Георгиев и Здравка Кръстева.
Социологът и член на Консултативният борд на ИМП Венелин Стойчев се спря на проблемите на националните идентичности в съвременното мрежово общество и необходимостта не просто от реформа, а от ре-съдържание. Той потърси обяснение на боксуващите реформи в правораздаването и други важни сфери като сектора сигурност, образованието и здравеопазването в липсата на стратегическа визия и здравословен обществен дебат.
Политологът Емил Георгиев, също член на Консултативния борд на ИМП и преподавател във Философския факултет на Софийския университет, се спря на необходимостта от по-пълноценно използване на експертизата и капацитета на гражданските организации и анализира тяхната роля за стимулиране на реформите.
Програмният директор на ИМП Здравка Кръстева, която е и преподавател в Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски”, запозна участниците с проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени органите от системата за сигурност и правораздаването при решаването на сложния въпрос за баланса между националната сигурност и спазването на гражданските права. Тя анализира развитието на концепцията за гражданските права, като неизменна част и цел на националната сигурност, в общоевропейски мащаб след атентатите от 11 септември и разгледа четири конкретни казуса от дейността на българските институции – използването на данни от електронните комуникации, ангажирането на ДАНС в проверката на гражданска подписка, акцията в с. Гърмен в търсене на доказателства за радикален ислям и обявената противоконституционност на текстовете от ЗСВ, предвиждащи проверка за допуск до класифицирана информация на членовете на Висшия съдебен съвет.
Свои доклади и разсъждения представиха още проф. Тодор Танев, Томас Уайнгфилд, д-р по международно право и др.