КУНЕВА ОТВОРИ ЦЕХА ЗА МЕСИИ
Руслан Йорданов
Стандарт
Политическите играчи, които бяха склонни да подценяват Меглена Кунева, вече нямат причини да го правят. Вчера бившият еврокомисар учреди сдружение България за гражданите, с което подсказа, че намеренията й за парламентарните избори са повече от сериозни.
Ако се съди по досегашните й представяния на евровота през 2009 г. и току-що отминалото президентско съревнование, нейният проект има реален шанс да стане трета или четвърта по сила политическа формация. На президентските избори Кунева спечели 470 808 гласа и издуха почти всички традиционни партии.
Нейният корпус от гласоподаватели притежава няколко особености. На първо място, привържениците й са по-млади и по-образовани в сравнение с останалите електорати. Живеят предимно в столицата и в големите градове. Еврокомисарката проведе и най-мощната интернет кампания, като на нейна страна застанаха много от влиятелните блогъри, а в социалните мрежи феновете на Кунева взеха страха на традиционните пропагандисти.
Новосъздаденото сдружение България на гражданите не бива да е повод за объркване, както и нейните клетви, че е
антипартиен граждански кандидат
По същия път потеглиха и предишните месии. През април 2001 г. Сакскобургготски основа НДСВ първо като гражданско движение, което се яви на парламентарния вот с регистрациите на две микропартии - Партията на българските жени и "Оборище", повече от година и половина бяха нужни на бившия цар да узрее до идеята, че му е нужна собствена политическа формация, а не хлабава гражданска инициатива. По подобен път пое и Бойко Борисов, който първо създаде гражданското сдружение ГЕРБ, което днес се превърна в най-стройната, подредена и дисциплинирана партия.
Естествено, антипартийният патос на Меглена Кунева не е докрай искрен. Първо, тя до последно бе член на НДСВ, а и без партийната подкрепа и личния патронаж на Сакскобургготски тя нямаше да успее да скочи от брюкселския трамплин. Да не говорим за биографичния детайл, който враговете й непрекъснато посочват - че е снаха на члена на Политбюро Иван Пръмов.
Наистина, не са малко хората, които люто ненавиждат партиите и ги считат за
котерии от службогонци
и развъдници за корупция. Така или иначе, нищо по-добро не е измислено в демократичния свят, а и по дефиниция политическите сили са обединения на свободни граждани, които споделят общи ценности и идеи.
Екипът на бившата еврокомисарка също усеща, че вятърът изпъва техните платна. Бушуващата икономическа криза събори досега немалко стабилни правителства по света, а освен това изхвърли зад борда харизматични лидери от най-висока проба. Лавината от проблеми и обедняването неминуемо скъсява живота на народните трибуни от всякакъв цвят и подрива доверието в утвърдени от десетилетия партии. България не се очертава като изключение от тези процеси и най-вероятно водещите играчи у нас също ще свиват влиянието си. Затова и България за гражданите може да се окаже уютен пристан за десетките хиляди
обеднели, възмутени, разгневени
и прочие недоволни граждани.
Начинанието на Кунева крие и няколко подводни камъни. Тя трябва да подбере много внимателно лицата на бъдещата си партия, тъй като присъствието на изхабени или компрометирани фигури автоматично ще отблъсне навикналите на разочарования избиратели. Другият най-важен момент е подборът на хората, които ще градят куневистките структури.
Оргсекретарите са най-важните хора и от тях се дължи поне две трети от успеха или неуспеха на партията. Предстои обикаляне на села и паланки, където бъдещата формация трябва да пусне здрави корени, ако иска да успее. Третият ключов въпрос е политическата програма. Еврокомисарката прави заявка да щурмува дясноцентристкото пространство. Въпреки че поради драматичната икономическа изостаналост на България и някои народностни особености разделението дясно - център - ляво, е само условно.
Няма да е лесно на нейните идеолози да съчинят алтернатива, която българите да припознаят като възможен път за излизане от икономическото тресавище, а също да видят решения за разноликите проблеми на отделните области и общини. Кунева се впусна в политическия маратон достатъчно рано, за да постигне благоприятни резултати на изборите през 2013 г.
Оттук нататък обаче всяка нейна стъпка ще бъде гледана под лупа и всяка недомислица ще бъде раздувана от враговете й. Еврокомисарката няма право на грешка, ако иска да се види поне като лидер на парламентарна група в 42-ия парламент.
Напиши коментар