КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД ДА НАМЕТНЕ "БУЛОТО НА НЕЗНАНИЕТО"
Емил Георгиев, член на Консултативния борд на ИМП:
С определение от 24.11.2011 г. по конституционно дело № 11 КС на Република България допусна за разглеждане по същество искането на групата от 71 народни представители за обявяване за незаконен избора на Росен Асенов Плевнелиев и Маргарита Стефанова Попова за президент и вицепрезидент на Републиката.
Oбявяването на едни избори за незаконни следва да се основава на доказателства за сериозни нарушения, нечестни практики, манипулации и фалшификации, които взети заедно оказват влияние върху резултатите от изборите. Воден от това разбиране, КС се е обърнал за предоставяне на мнение и данни към широк кръг държавни институции, неправителствени организации и др.
За шести път тази година ИМП е конституиран като страна по конституционно дело. В становището си Институтът за модерна политика подчертава, че оспорването на законността на избора на държавен глава е акт със значим конституционен и общественополитически мащаб. Произнасянето на Конституционния съд по това дело ще бъде първо по рода си и, следователно, ще зададе стандарт за обхвата, съдържанието и конкретните измерения на понятието „свободни и честни избори”.
Институтът за модерна политика смята, че понятието „законност на избора” (чл. 93, ал. 6 от Конституцията) е корелативно свързано с установеното в конституционната и международноправната доктрина и актове понятие за „свободни и честни избори”. Законността на избора следва да се разглежда в пълнота – не просто като спазване на нормите на Изборния кодекс от изборната администрация и другите държавни органи от административно и организационно-техническо гледище, а като съответствие на целия изборен процес с конституционните и международноправните изисквания и критерии за свободни честни избори.
Ето защо на следващо място законността на избора се обуслвя от реализирането в изборния процес на принципите на правовата държава и върховенството на закона, прогласени от чл. 4 от КРБ.
В този контекст да се установи законността на даден избор, означава да се установи дали са проведени свободни и честни избори, основани на всеобщо, равно, свободно, пряко и тайно избирателно право, дали изборната администрация и другите държавни органи са прилагали действащото изборно законодателство по начин, че да гарантират свободния характер на изборите и тяхната честност.
Интересно е да се проследи какво становище е дал на КС по делото Министерският съвет на Р България, чийто премиер от две години ни проглушава, че е „началото на всички начала”, в това число и при провеждането на „свободни и честни избори”. Становището на българското правителство е от 5 страници и съдържа две радикални позиции:
Първата е, че искането на групата народни представители е недопустимо и КС следва да отмени определението си, с което образува конституционно дело № 11, и да прекрати разглеждането му.
Втората е, че искането по съществото си е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Ето и цитат от становището на МС, с което той забива последния пирон в ковчега за погребване на искането: „По посочените съображения считаме, че искането на народните представители за обявяване на незаконен избора на Росен Асенов Плевнелиев и Маргарита Стефанова КОВАЧЕВА за президент и вицепрезидент на Република България, проведен на 23 и 30 октомври 2011 г., е недопустимо и неоснователно и следва да бъде отхвърлено”.
Несъмнено искането за обявяване избора на някоя си КОВАЧЕВА за незаконосъобразен е недопустимо и неоснователно, защото няма такава кандидатка сред регистрираните двойки за президент и вицепрезидент! Сигурно обаче МС е имал нещо предвид, приемайки подобно становище? Да видим волята на вносителите, обективирана в Стенограмата от заседание на МС от 30.ХІ.2011 г.:
„Точка 42 Проект на Решение за одобряване становище на Министерския съвет по конституционно дело № 11 за 2011 година
БОЙКО БОРИСОВ: Колеги, това е нашата позиция на Министерския съвет за искането за касиране на изборите за президент. Постарали сме се много семпло, много точно да кажем своето мнение и по никакъв начин не искаме да влияем на решението на Конституционния съд, затова е толкова, повтарям, семпло, толкова дори и меко, защото, повтарям, след като Конституционният съд е приел да разгледа жалбата, нека да имат свободата и правото да решат това, което по съвест преценят.
Приемаме точка 42.“
Научаваме поне няколко прости и ясни като Слънцето неща от стенограмата – това е „нашата позиция на МС”, в която „много семпло, много точно” министрите са се постарали да кажат „своето мнение и по никакъв начин не искаме да влияем”, „защото, повтарям, след като Конституционният съд е приел да разгледа жалбата, нека да имат свободата и правото да решат това, което по съвест преценят”. Освен наученото обаче оставаме и с поне две учудвания. Дали Б. Б. е чел подписаното от него „наше” становище, щом в него фигурира името на някоя си КОВАЧЕВА, и дали това го прави (не)точно? Защо, след като министър-председателят дава „свободата и правото” на КС да реши по съвест „жалбата” (конституционният термин е „искане”), щом я е допуснал, в Становището на МС е застъпена позицията, че съдиите трябва да отменят определението си за допустимост на искането? Защо искането за обявяване на незаконосъобразен изборът на някоя си КОВАЧЕВА не буди учудване вече обясних по-горе…
Любознателният читател може да сравни аргументацията в становищата на неправителствената организция ИМП и на правителството. По-важното обаче е КС да съхрани външната си независимост от подобни „много семпли, много точни и дори меки” позиции на властимащите, които всъщност минират самата идея за конституционно правосъдие и за участие на заинтересованите страни в него. Необходимо е конституционните съдии да се наметнат с „булото на незнанието” (Джон Роулз въвежда това образно понятие, за да характеризира безпристрастната позиция на човек, който съди справедливо за общозначимата норма и разпределението на благата и тежестите в общността), за да се абстрахират от елементарните внушения на всекидневната политическа целесъобразност и да се издигнат до нивото на конституционното предизвикателство, наречено искане за обявяване незаконосъобразност на избори за държавен глава.
Надмогването на практиката на административните съдилища, които само изчисляват дали констатираните нарушения променят изборния резултат, и публичността при гледане на делото само ще помогнат на КС в тази задача. Бог също ще е от помощ…
Напиши коментар