КОГАТО ТЕЛЕВИЗИЯТА НЕ ХОДИ ПРИ СКАНДАЛА, СКАНДАЛЪТ ИДВА ПРИ НЕЯ
Не знам произхода на израза „къде е Киро на кирия” (ще рече нещо като „къде дават така”!?), но знам, че цар Киро най-после е на полагаемото му се място: в ареста.
Това обаче не успокои страстите, защото те вече се изляха на улицата и е трудно да бъдат измити след така бурно изразеното намерение на протестиращи тълпи да правят сапун от циганиТЕ. Петното от всичко това се лепна на лицето на България.
Къде е обаче другият цар на подстрекателствата на етническа основа, Волен Сидеров? Пак е тук. Вчера беше на парламентарната трибуна и провали дебата по темата, а днес повтори скандала в студиото на Би Ти Ви със същия успех. Така е: когато телевизията не ходи при скандала, скандалът идва при нея. Къде бяха камерите на Би Ти Ви да покажат изстъпленията на Сидеров срещу турци и цигани на 19 февруари на символичния гроб на Апостола?
Продължавам да питам самотно и отговор не чакам (лично) - той идва сам, нахлува в студиото им. Малко като във вица за английския лорд, който не обръщал внимание на предупрежденията на своя иконом, че Темза залива постепенно имението му, докато накрая слугата вежливо почукал и отворил вратата на кабинета му със съобщението: ”Сър, Темза!”.
Сега всички се сетиха за биографията на цар Киро и настана масово заклеймяване и разграничаване от него. Какво още трябва да сътвори обаче подстрекателят Сидеров, за се сетят „органите”, че преди 11 години са имали все пак дързостта да изгонят руски дипломати за опит да създават на имперския принцип „разделяй и владей” проруска партия в България.
Те никога не са потвърдили това официално, а е време – особено ако се осмели някой депутат или медия да ги попита. Въпросната партия обаче все пак беше сътворена и нахлу в парламента през 2005 година, а след това триумфира и на специална среща в руското посолство.
Описал съм това в книгата „Течна дружба”, включително и молбата на Сидеров, отправена на тази среща към руските дипломати да му помогнат да се свърже с колегата му по възгледи в Русия Дмитрий Рогозин - същият, който Путин прати да го представя в НАТО и в това качество е автор на обидни изказвания по адрес на България в медиите.
А руските медии не си поплюват. „Комерсант” пише днес за етнически сблъсък в България, какъвто от ГЕРБ не признават да има. Вестникът прогнозира спад на доверието към управляващите на предстоящите избори и ръст на популярността на „българските националисти” - явно не припознава ГЕРБ сред тях, въпреки усилията на партията да балансира на това въже, което сега Сидеров им дърпа изпод краката, за да ги обеси изборно на него. Но ако това не ви звучи достатъчно злорадо, друго издание в Москва добавя още злъч.
Сред първите отзиви за Катуница бяха писанията на в. „Правда”. По горещите следи на събитието комунистическият флагман се изхитри в два абзаца и няколко изречения да натърти три пъти, че България е „най-бедната страна в ЕС”. Не могат да сдържат радостта си, че най-русолюбската страна е и най-бедната. Защото бедните, както виждаме и с циганите, се купуват най-лесно за избори или при избор на стратегическо проникване на европейска територия.
Е, кой съм аз, че да питам. Да не би да съм медия или парламент? Обаче питам. Написаното остава. Следите също. Трагичното е, че дори и трагичните събития не могат да накарат тук „когото трябва” да си свърши работата в търсенето и евентуалното показване корените на проблема.
Явно осъзнаваме тази задръстеност поне подсъзнателно, защото обичаме да се обиждаме на „куха лейка” и „нещастник”. А какви да сме- „щастливци” ли? Имаше един и го убиха едни „нещастници”. Сега, ако попитате крещящите „циганите на сапун” що е това „щастливеца”, най-много да се сетят между две патриотични песни, че става дума за някакъв срутен хотел на Витоша.
Така де, следите остават, макар и под формата на руини, каквито явно нямат нищо против да завещаем на следовниците си след гореща битка в името на арийски чистия патриотизъм, след която морена върху морена да не остане.
Напиши коментар