КОГА ОСТАРЯВАТ ДЕЦАТА?
Мирослав Боршош ~ сряда, 7 декември 2011 в 12:37
Снимки на голи момичета взривиха социалната мрежа. Деца, участвали в конкурса „Мис Плевен”, се показвали както майка ги е родила с надеждата да станат избраниците на града. След като фотосите им били махнати от администраторите, момичетата от снимките поискали да им се качат обратно.
Къде остаряват децата? В чалга дискотеките или пред компютрите, докато киснат във Фейсбук и Скайп? В някой скрит ъгъл в училищния двор при наркодилърите или в лъскавите молове? Как остаряват телата им? От цигарите и алкохола или от грима и силикона? Или просто от ранния секс. Как остаряват умовете им? От нещата, които разбират и крием от тях, или от нещата, които не разбират и ние не можем да им обясним.
„Само децата знаят какво търсят”, казва Малкият принц. „Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.” Иначе просто те първо са бебета и хлапета, после ученици, абитуриенти, студенти. След това стават родители, които имат бебета, хлапета, ученици, абитуриенти и студенти. Но как остаряват? Не питам кога порастват, та те растат през цялото време. Кога престават да бъдат Васко да Гама и Хари Потър? Кога вече не са Пипи Дългото Чорапче и Бела от Здрач?
Кога ли се случва това? Улавяли ли сте този момент? Прекрасен е мигът, когато детето проходи и когато проговори. Прекрасни са и моментите, в които виждаш как расте. Разнежва те и мило си казваш – ето това е едно от нещата, заради които си струва животът. А кога детето започва да остарява? Това никога не го виждаме. Не говоря за онази старост с белите коси и бръчките, прегърбването и забавените реакции, загубите на концентрация и памет. А за остаряването на духа. Дори себе си не успяваме да уловим. Не успяваме да разберем, че духът ни не може повече да расте, а само да старее. Не разбираме кога преставаме да търсим себе си. Вие самите знаете ли дали сте остарели? А тези деца на голите снимки?
Те са спрели да търсят себе си, защото са открили, че имат нещо, което старите души искат от тях – телата им. Обществото ни като невидим родител ги бута гордо напред с думите – покажи какво можеш, детенце, и един ден ще станеш като нас. И те горди като хлапе, изпяло правилно „Мила моя мамо”, се събличат гордо и публично, макар майките им дори да не знаят за това.
И така както са голи, какво виждате? Може да извърнете възмутено очи или да ги зяпате жадно. Не ви питам как ги гледате, а какво виждате? Аз виждам остарели деца. А вие?
Напиши коментар