КОД: БОРИСОВ

Опостушителният анализ-обзор на Die Zeit за реалностите у нас този път прозвучаха доста по-авторитетно, отколкото писанията на разследващия журналист Юрген Рот.

Това, което трябва да бъде ясно, е, че „олтарът“ на политиката у нас все още се намира в Задкулисието. Не, че то не съществува и другаде по света. У нас то обаче е константа, която се поддържа от унаследени псевдополитически модели на поведение.

Защото и до днес не стана ясно, защо беше потулена аферата „Леденика“ (или „Мишо Бирата“), която потъна в оскъдното изговаряне на прокуратурата и БАН; защото до момента не е даден отговор и на въпроса как премиерът попада в записи в други интересни СРС – по разработка срещу противоречивия военен прокурор Николай Колев, за който има сериозни улики за покровителстване на канали за оръжие и наркотици; защото целият кабинет има своите роднински корени в не толкова далечното ни тоталитарно минало; и не на последно място – защото некомпетентността, прикрита зад „експертните“ министри, е повече от явна. За прикриването й дори не се правят и бегли опити.

Тя се вижда и във все по-„развилнялата“ се полиция, която военните прокурори очакват с нетърпение в кабинетите си, особено след като и главният прокурор призна, че подсъдността на служителите в МВР трябва да се върне при тях, а и не скри, че полицията все повече „стъпква“ респекта си към правосъдието.

Непрофесионално, недемократично, непрозрачно – без никакви видими тенденции за промяна на стила и за запазване независимостта на трите власти – такива са изводите на политически коментатори за почерка “Борисов” и неговото управление. При отсъствието на “четвърта власт” тези характеристики бележат трайна тенденция за влошаване на обществения климат. Именно четвъртата власт (според анализ на фондация “Конрад Аденауер”) беше (за пореден път) уличена в клиентелизъм, корупция и непрофесионализъм, пише Дойче Веле.

Има една малка надежда. Трябва да благодарим за появата на образа „Борисов“. Той е квинтесенцията на няколко пласта политически „велможи“ – вплита умело в себе си Тодор Живковото хитроумие, с елегантния гангстерски профил на олигарсите от Прехода, с нахалното си простодушно поведение към електората, което дори и не прави опит да прикрие и с криворазбраната проевропейска ориентация.

Та надеждата е в това, че появата на един такъв „обединител“ на политическото бойно поле показва началото на преодоляването на тоталитарното мислене. Това е връхната точка в събирателните образи, антология на политкултурата, пределът на елитарността.

Така че след обявения политически червен код логично трябва да очакваме и последващо отпадане на опасността. Дали е късно? По-скоро е неизбежно.



www.sofiapost.net

Напиши коментар