КОАЛИЦИИ НА РОЗАТА И СКЛЕРОЗАТА
Партии се люспят, „алтернативи” никнат, пиари творят. Не е проблем, че ги има, проблем е, че им се връзваме
Диян Божидаров
Сега
През 2005 г. на парламентарните избори се яви "Коалиция на розата". Стъпи върху структури, опит, финансиране. Оглавиха я Александър Томов, Кръстьо Петков и Гюнер Тахир. Петков знае две и двеста, Томов все още не бе съсипал ЦСКА, Тахир крадеше пауни от Доган. Коалицията взе 47 410 гласа, които направиха точно 1.3%.
Пак тогава се пробва и "Новото време". Вкара в кампанията огромни пари, вечният медиен чародей Кошлуков бе във вихъра си. Секси лафове, секси политици - това бяха "бунтарите" в НДСВ, току-що отцепили се и предали собствените си клетви. Но миксът "пари - медийни приятели - манипулативен талант" задържа "Новото време" на гребена.
Пиарът лансираше партията като модерното и красиво лице на промяната. Твърдеше се, че олицетворяват поколенчески вот. "Новото време" остана не под 4-, а под 3-процентовата бариера. Единият процент остана недостижим за Софиянски и свободните му демократи.
През 2009 г. ролята на "Новото време" бе поета от "ЛИДЕР". Пак нови, пак хубави,
финансово инжектирани с милиони
от олигарха Христо Ковачки. И "ЛИДЕР" не влезе в парламента. Движение "Социалдемократи" взе 0.12%. А спомняте ли си, че имаше и партия "Българска нова демокрация" - също отцепници от НДСВ, също натъкмени в светлия образ на "технократи" и "реформатори"? Панайотов, Великов и Свинаров дефилираха из медиите като трима наполеоновци, с които България щастливо се е сдобила.
Сещате ли се, че и в мандата 2005 - 2009 г. "Атака" се люспи? Някакви депутати, останали независими, а преди това случайно влезли в политиката, на мига се превърнаха в "ерудирани личности". Не в живота, а в медийното пространство. Странно нещо са медиите, за миг някакви семпли хорица се превръщат в "уважавани личности", без нищо да са допринесли житейски. На 4 юли 2009 г. една най-обикновена телевизионна водеща, позната като хубавелка и с честите си гафове, си легна като "Калинка от СКАТ". Събуди се в парламента и публичното пространство като "г-жа Калина Крумова". И всичко това
само защото трио Сидерови
не можеха да подредят себе си до 15-ото място в листата.
Но не за Крумова е думата. Припомням всичко това, защото днес се вихри поредното люспене, шивачи кроят нови дрехи, пиари надуват празни балони. И обществото пак се превръща в лудница, която от виртуалния свят прелива в реалния. Димитър Стоянов, Капка Сидерова, Слави Бинев, Соломон Паси, Меглена Кунева са само част от текущите герои, край които се гради нова слава.
Социолози им мерят рейтингите, журналисти посвещават страници, общественици въртят край тях интелектуални дупета. Това внимание невинаги е платено. То е жертва и на виртуалните измишльотини. Не мога да проумея как става така, че хем всички знаят, че тези хора ще свършат като събратята си в минали години (с много условности само Кунева може да е изключение). Че притежават същата тежест. Но в същото време публиката непрекъснато бива занимавана с тях.
Не е ли общественото мнение "коалиция на склерозата", която непрекъснато ражда герои поради собствената си глупост? Най-забавни са
интерпретациите за края на ДПС
Люспи падат от Доган непрекъснато, всяка нова придобива ореол на дисидент, аха да заприщи в клетка Сокола... И така до следващата.
Тези събития могат да бъдат интерпретирани и от друг ъгъл. Почти всички гореизброени влязоха в политиката за малко, за да случат нещо позитивно, да донесат промяна. И твърдяха, че не са завинаги в нея, че притежават собствен житейски път. Но хлебецът на политиката се оказа сладък, за какво са ти житейски пътища, след като магистралата й носи пари, жени, мъже, влияние, внимание. Нищо ново под слънцето, нови са имената на "политическите проекти".
Проектите повличат и съпътстващата рекламна индустрия, която инвестира в публичната комуникация. Но аз ще оправдая нашите нови герои. Примерите по-долу са произволни.
Някъде през 2006 г. Волен и Капка си приличаха като две капки вода - еднакви думи, действия, заедно качени върху трибуната по митингите на "Атака". Антон Сираков (e, и него ли не помните, срамота!) рецитираше оди за партийния лидер и "жената майка". Народът отдолу се радваше и на Сидеров, и на "жената майка", депутата-син, депутатката Гадже(ва).
Не мога да разбера по каква причина днес Сидерова и порасналият вече Митко да не направят партия? Защо да не тръгнат да градят политическа кариера? Нали 400 000 българи си ги харесваха, нали тържествуха с партията-семейство? Нищо нередно не виждаха в "Атака". Ами като не виждат, сега ще продължават да гледат панаири. Парчетата от днешната "Атака" качествено по нищо не се различават от тогавашната, която пак си се разпарчетосваше периодично.
По време на президентската кампания баби плакаха от умиление пред Меглена Кунева, деца й подаряваха цветя. И ако влезе във властта, един ден пак някой ще е виновен. Но няма да е тя и няма да бъдат децата.
Напиши коментар