*
Борба с вредителите

КИРИЛ МИЛОВ ПРЕД EFIRBET: СТАНАХ ПЪРВИ В ЕВРОПА, НО ИМАМ ОЩЕ ДВЕ ЦЕЛИ В БОРБАТА

|
КИРИЛ МИЛОВ ПРЕД EFIRBET: СТАНАХ ПЪРВИ В ЕВРОПА, НО ИМАМ ОЩЕ ДВЕ ЦЕЛИ В БОРБАТА

След двете сребърни отличия от първенства на Стария континент и шампионат на планетата, Кирил Милов се окичи с първото си злато от голям спортен форум. На европейското по класическа борба в Будапеща нашият борец се представи на най-високо ниво и след като тръшна всички свои съперници, заслужено в негова чест прозвуча химна на България.

В ексклузивно интервю за Ефит Бет 25-годишният европейски шампион говори за трудните си мигове по време на схватките в унгарската столица и за спортните мечти, които иска да сбъдне.

 

-       Г-н Милов, когато тръгвахте към Будапеща, какво очаквахте да постигнете?

 

-       До този момент все малко не ми достигаше, за да се наредя сред призьорите на голямо първенство. Един път не бях подготвен, друг път имах неотшумяла контузия и мислех за нея. Сега обаче си казах: Отивам, надвивам всички и вземам златото.

 

-       Имахте ли критичен момент по време на някоя от четирите схватки?

 

-       Най-трудна винаги е първата, която задължително трябва да спечелиш, и за да продължиш напред, и за самочувствие. Още повече, че се изправих срещу състезател на домакините и допусках, че съдиите могат да погледнат на него с друго око. Но от друга страна пък знаех, че ако покажа каквото мога, всичко ще зависи от мен. Точно така стана и в тази схватка показах най-добрата си борба изобщо на първенството. Направих едно хвърляне за 4 точки, после последва друго за максималните 5 и го приключих с технически туш.

 

-       На полуфинала се изправихте срещу украинец, от който сте губили. Допускахте ли, че е възможно да Ви изненада с нещо?

 

-       Аз бях губил един път от него, но и веднъж съм го надвивал. Излязох спокоен, тъй като бяхме разучили в детайли стила му и във втората част тактиката ни проработи. Направих двете си любими носения през мост, нещо което най-добре умея, и при 7:1 в моя полза всичко изглеждаше решено.

 

-       Какво си мислехте, когато илизахте за финалната схватка?

 

-       Мислех си, че щом съм стигнал дотук, трябва да направя всичко възможно да прекъсна серията от загубени финали на европейски и световни с победа.

 

-       Оптимист ли бяхте, че ще го постигнете, след като губехте след първата част?

 

-       Разбира се. Просто следвах плана и стратегията. Те включваха да ме поставят в партер през първата част и да му дам точка, а през втората част да съм по-активния. Избутах го извън тепиха и изравних, после го направих пасивен и поведох, а след като приложих носене през мост, стана 4:1 за мен.

 

-       Кога усетихте, че титлата няма да Ви избяга?

 

-       Пет секунди преди края. Преди това бях много внимателен в защита, за да съхраня преднината си. Нямах право да допусна да ме хвърли и да спечели 4 точки.

 

-       Какво Ви каза финландецът след загубата?

 

-       Изобщо не му бе до приказки и дори едва отвърна на подадената ръка от мен. Преди този финал той беше спечелил единствената ни среща на тепиха и сигурно очакваше да повтори успеха си, но не му дадох шанс да го направи.

 

-       С кого споделихте първо радостта си?

 

-       Изтичах до трибуните, където бяха моята годеница и наши приятели, за да ги прегърна.

 

-       На любимата си жена ли посвещавате титлата?

 

-       На нея съм посветил много медали досега. Затова този го посвещавам на българския народ. За годеницата ми ще има още по-специален.

 

-       От Олимпиада ли?

 

-       Да. Няма да скрия, че следващите ми цели са да стана световен шампион и да взема медал от Олимпийските игри в Париж през 2024 година.

 

-       Наясно ли сте кои ще Ви бъдат конкуренти извън Европа?

 

-       Има силни иранци и руснаци, а и съперниците ми от Унгария ще търсят реванш. Конкуренцията в моята категория си е направо убийствена, но не смятам да я сменям. Вярвам, че ще постигна това, към което се стремя, при 97-килограмовите.  

 

-       Кое поздравление за златото в Будапеща Ви е най-скъпо?

 

-       Всички ме трогнаха и ми помогнаха да осъзная какво съм постигнал. Но ще откроя две. Първото беше един смс от норвежеца, когото победих във втората си схватка в Будапеща. Той скъса мускул, без да имам вина и схватката не завърши, но въпреки това му се извиних. След като станах първи, той ми написа: Честито, шампионе! За мен това означава много и го оценявам. Моите съграждани от Дупница също ме развълнуваха. Някои от тях бяха дошли да ме посрещнат на летището в София, а когато се върнах в родния си град, на блока, където живея, видях огромен транспарант, на който пишеше: Добре дошъл!

 

-       Г-н Милов, какъв хранителен режим спазвате, за да се справяте с килограмите?

 

-       Аз се храня с всичко, което ми харесва и малко са нещата, от които се лишавам. Все пак следя теглото си и не позволявам да съм с много под него или в повече. Случвало ми се е например, понякога да тежа 92 кг и да се налага да качвам. Сега преди европейското пък тежах 100 кг, но за два дни в Будапеща свалих 3 кг, което е нищо. Само ограничих храната и водата на ден, и се лиших от две вечери.

 

-       Имате ли ритуал преди схватките?

 

-       Вярващ човек съм и нося кръстче със себе си на всяко първенство.

 

-       Идвало ли Ви е наум, някога да кажете „край“ и да водите нормален живот?

 

-       Докато изпитвам страст и глад за успехи на тепиха, няма да се случи. Вярно е, че златният медал си има голяма цена, и минава през куп лишения, компромиси и трудни моменти, но когато имаш определена цел в живота и си се посветил на нея, останалото стои на заден план.

 

-       Как ще овладеете емоциите, за да продължите да сте здраво стъпили на земята?

 

-       На емоциите ще се насладя, но и ще отмушмят в следващите две седмици, в които ми е дадена почивка. После, като се върна в залата, започвам от нулата. Все едно, че нищо не съм постигнал. Възпитанието ми и натрупаният опит в спорта ще ми помогнат да избегна евентуално главозамайване или да полетя в облаците.

 

-       Страхувахте ли се от провал на тепиха?

 

-       Вижте, загубите са неизменна част в спорта, особено в нашия, който не е измерим. В борбата не зависиш само от себе си, както е в леката атлетика например. Там излизаш и се стремиш да пробягаш 100 метра за време, което е по силите ти. Докато на тепиха срещу теб е жив човек, а и те оценяват съдии, което означава, че има намеса и на странични фактори. За мен е най-важно занапред да отивам в оптимална форма на големите първенства и да съм уверен на тепиха.

https://efirbet.com/kiril-milov-imam-oshte-dve-celi-v-borbata/

 


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар