КАТРИН ТАСЕВА ПРЕД EFIRBET: ЩАСТЛИВА СЪМ, ЧЕ ИГРАХ ПРЕД ПЪЛНИ ЗАЛИ И РАДВАХ ПУБЛИКАТА НИ
Катрин Тасева е една от грациите, която направи горди и щастливи българските почитатели на спорта с прекрасната си игра и международните успехи. В художествената гимнастика тя спечели много отличия от най-големите първенства. Катрин има сребърен медал от Световно, сребърен и два бронзови от Европейско, сребърен и бронзов от Европейски игри, златен, 11 сребърни и 8 бронзови от Световни купи и два златни и по 5 сребърни и бронзови отличия от Гран При. След Олимпиадата през август Тасева преустанови своята славна кариера.
Как се справя без гимнастиката, кои мигове от килима винаги ще помни и коя е следващата й мечта? На тези и други въпроси Катрин Тасева отговаря в интервю за efirbetcom.
- Катрин, изминаха два месеца, откакто казахте „край“. Липсва ли Ви тръпката от състезанията?
-
- Нищо не ми липсва, бях се пренаситила, постигнах достатъчно и преживях достатъчно емоции. Аз знаех, че рано или късно ще спра и ще отворя нова страница в живота си, така че бях подготвена.
-
- Какво почувствахте, когато приключихте със спорта?
- Това не стана от един път. Бях взела това решение и знаех, че в Япония ще играя за последно. Когато приключи последното ми съчетание с лентата, усетих едно спокойствие и удовлетворение от добре свършената работа през годините.
-
- Смятате ли, че бе по силите Ви да постигнете по-предно класиране на Игрите в Токио и ако е така, защо не успяхте?
-
- Бях подготвена и уверена, но последното ми съчетание не бе най-хубавото, защото направих грешки. Може би, не бяха правилни реакциите ми, щом не изиграх по-добре съчетанието си. Но вероятно така е трябвало да стане, а и някои малки грешки в другите съчетания също понижиха оценките ми.
-
- Кое е най-голямото признание за Вас в гимнастиката?
-
- Това е усещането, което изпитах, когато състезанията бяха в България – Световното през 2018 година в София и Европейското във Варна това лято. Почувствах най-силната, най-приятната и най-хубава емоция – да играя вкъщи пред родна публика. Не мога и сега да опиша колко бях щастлива, когато чувах как публиката в препълнените зали вика моето име и става на крака за мен.
-
- Най-голямото Ви разочарование на килима?
-
- Когато съм се справяла, а съм оставала недооценена и не съм получавала от съдиите оценките, които съм заслужавала с играта си. Това ме е огорчавало страшно много, но трябваше да се примирявам и да продължавам напред.
-
- Къде пазите отличията и купите?
-
- Някои са при майка им, а тези от сериозните първенства и турнири са изложени на видно място в дома ми.
-
- Коя беше детската Ви спортна мечта и сбъднахте ли я?
-
- Като малка исках да участвам на Олимпиада, да бъда добър спортист и да бъда на върха. Доволна съм, че го постигнах през тези 20 години.
- Разкажете, как станахте гимнастичка?
- Бях на 4 години, когато дойдоха в детската градина треньори и попитаха има ли някой желание да се запише на художествена гимнастика. Казах на моите родители, те ме заведоха в залата, хареса ми и останах там завинаги. Аз не съм тренирала друг спорт.
-
- Какво е за Вас гимнастиката?
-
- Любов. Всичко е любов.
-
- На кои хора сте благодарна за постигнатото?
-
- Доста треньори и учители имах. Помня ги всичките и оценявам това, което са направили за мен. Благодарна съм и на себе, че се съхраних, запазих се и издържах до края.
-
- Хапвате ли си сега от всичко?
-
- Разбира се. Хапвам си, каквото и когато пожелая, но фигурата ми е същата, тъй като съм доста активна. Ходя на фитнес, на бокс, тенис и пилатес.
-
- Това за бокса съм го чувал отдавна. Да не би да искате да му се посветите сериозно?
-
- Не, защото искам да запазя чертите на лицето си.
-
- Промени ли Ви славата?
-
- Промени ме към добро, тъй като се развих като човек и като характер, когато комуникирах с повече хора. Така че ме промени само в добра посока. Човек не трябва да се взема насериозно, защото всички сме временно тук.
-
- С какво искате да се занимавате занапред?
-
- Все още повече мисля, но задължително ще стана треньор. Като начало планирам да подготвям девойки и мисля, че ще ми дадат шанс в националния отбор.
-
- Какво обичате да правите в свободното си време?
-
- Освен да го посветя на активен спорт, за което вече споменах, обичам да се разхождам, да почета някоя хубава книжка, да бъда с приятелки и да обърна внимание на близките си. Ограничила съм до минимум излизанията по заведения, тъй като предпочитам да се пазя в пандемията.
-
- Кое Ви прави щастлива?
-
- Уважението и подкрепата, които получавам от много хора, както и обичта им. Радвам се, че близките са до мен, и са живи и здрави в тези болни времена за живот. Като цяло малките неща ме правят щастлива.
-
- Кога плакахте за последно от радост?
-
- На Европейското във Варна през юни. Бях доволна от играта си и тези емоции избиха, въпреки че не се качих на почетната стълбичка. Очите ми се насълзиха и заради Боряна Калейн, която взе медал.
-
- Какви хора допускате до себе си?
-
- Много малко хора са толкова близко до мен, тъй като трудно се доверявам.
-
- Какво искате да постигнете в живота?
-
- Бих искала да създам семейство и да имам деца.
Напиши коментар