КАКВО МОЖЕ ДА СПЕЧЕЛИ БОЙКО БОРИСОВ, ДОКАТО ГУБИ

Цветозар Вълков

Дневник

Спектакълът, в който премиерът Борисов порицава вицепремиера Дянков, порицал министъра Найденов, разиграващ се от края на миналата година, е поредният с цел подмяна на политическия дневен ред. А защо не и за прикриване на факта, че политически дневен ред изобщо няма. А и върху какво да стъпят политическите дебати, когато реформи не се правят, а се симулират? Като по учебник управляващите приватизират дискусията за себе си и я водят на език, изпразнен от съдържание.


А политическият език с посланията, които носи, е един от най-важните индикатори за работата на политиците и за истинските намерения на изпълнителната власт. Както казва Оруел, има голяма разлика между политическидебати и политическо говорене. Дали обаче е подозирал, че политическият пиар ще стигне дотам, че да превръща празното политическото говорене в новина? Според Джордж Сорос пропагандата е умела подмяна на целите на държавата, въпреки че се позовава на истински аргументи. Аргументът в нашия случай е: нужни са реформи. Управляващата партия дори дава заявка за реформи. Но какво прави? Приказва и ни предлага козметични подобрения и

модернизацийки, опаковани като реформи

Пример 1. Здравният министър набляга на необходимостта от електронни картони. Добре, но електронните картони не са реформа на здравния сектор, а екстра, която засяга преди всичко пациентите. Проблемът на здравната система не са пациентите и техните здравни картони, а липсата на ефикасност - неефективното колекциониране, изразходване и управление на пари.

Пример 2. В БДЖ имаше стачка. Твърдеше се, че е срещу реформата. Илюзията за някакви ефективни промени се поддържаше от управляващите БДЖ с купешки фрази от сорта: ''Кредиторите ще направят еди-какво си, ако не направим реформи". В целия шум като реформа се представи само смяната на системата за трудово възнаграждение с такава, каквато имало в заводите на ''Форд''. Проблемът на БДЖ обаче не са заплатите, а отново неефективното колекциониране, изразходване и управление на пари.

Браншовиците и статуквото

Здравният министър д-р Стефан Константинов, а и не само той, се държи като типичен представител на гилдията си. На кръгла маса ''Болничните настоятелства - между закона и практиката'' миналата година той не подкрепи идеята за контролен орган (нещо като настоятелство) в болничната система. Браншът просто не иска външни хора да го контролират как харчи. А дори във филми като ''Доктор Хаус'' и ''Клъцни, срежи'' единственият коректив на докторите e борд на настоятелите. Според министъра можело настоятелствата да отразят корупцията в обществото. Нима бордовете на директори в момента не я отразяват?

И децата знаят, че всеки бранш се стреми да се самоконсервира и е за запазване на статуквото, т.е. да продължи неефективното използване на средства. А в българското правителство браншовици дал Бог. Да не говорим, че надежди за реформи се възлагат не само на браншовици, а и на бивши синдикални лидери (Тотю Младенов).


Нека приемем все пак, че браншовиците познават системата и могат да извършат реформи. Тогава не е ли време да покажат на какво са способни? Кога ще започнат и докога премиерът ще приема оправдания.

Въпросът е към премиера

Докога Бойко Борисов ще си затваря очите пред опитите на министри да заблудят българското общество и него самия, че са в подкрепа на реформите и реформи се извършват, когато не получаваме нищо повече от леки пластични модернизацийки.

Разбираемо е, че си пази екипа - министрите са пълководци в армията, но той е истинският генерал. Дилемата, която стои пред генерала, е проста - изборът е между две несъвместими възможности. Те са:

Първа възможност. Продължава да си затваря очите за министрите и с имиджа си крепи поддържаната от тях илюзия, че правят реформи.

Втора възможност. Дисциплинира министрите, ако трябва, ги подменя и поема риска да извърши непопулярни реформи.

Последиците от решенията също са ясни:

В първия случай премиерът си запазва комфортната позиция да не рискува и подклажда с имиджа си празното политическо говорене, че има реформи. Проблемът с този избор е, че ако няма реални действия, парите ще свършат и гражданите рано или късно ще разберат, че това с реформите е мит. А опасността за премиера е, че когато хората след време си дадат сметка за празното говорене, граденият сантиметър по сантиметър рейтинг ще се сгромоляса за дни, дори за часове. Може да се случи преди избори и премиерът да ги загуби.

Във втория случай премиерът налага реформи с риск да загуби част от рейтинга (но не целия), печели следващите избори, макар и без мнозинство, и пак е премиер, но на коалиционно правителство.

Свидетели сме, както се казва, на душевната борба на героя на сюжета с реформите и рейтинга. Изходът от нея, а донякъде и изходът от кризата зависи от това колко е суетен премиерът за рейтинга си. Ако надделее суетата, ще се опита да запази рейтинга, макар и с резултат загуба на изборите.



По-интересен за нас е вторият случай, при който превес взима неговият спортен и боен дух. Тогава той ще се изправи очи в очи с опасността, ще рискува да загуби рейтинг, но ще си запази моралното право да управлява още един мандат. Във втория случай печелим и всички ние, докато в първия - губим. Или казано другояче: Ако премиерът губи рейтинг, печели цял народ.

Пък може да го подкрепим и да спечели. Защо не?

Напиши коментар