КАК СИ ГОВОРЯТ ЕВРОПА И ГЕТОТО

ВЕСЕЛИНА СЕДЛАРСКА
Новинар

Мисли позитивно, мисли позитивно, мисли позитивно... Това си го мисли на глас Джулия. Джулия Холдсуърт е социален антрополог от Обединеното кралство. „От тази среща нищо няма да излезе” – това пък го казвам аз.

Отиваме в най-бедния квартал на Ямбол, ромския. Срещата ще се проведе в евангелската църква “Шалом”, тъй като в квартала няма друга обществена сграда. Защо християнска, пък “Шалом” – не разбираме. За нас тя е само покрив, под който ще се съберат двайсетина души. Целта на срещата е да накараме хората да говорят за проблемите си, като мислят позитивно.

Влизаме в църквата и виждаме, че там са се събрали не двайсетина според уговорката, а шейсетина души, които вдигат нагоре ръце и започват да викат: Бог ви прати! Бог ви прати! Джулия веднага коригира недоразумението: Не ни праща Бог, а британското правителство, което финансира социален проект във вашия регион. Хората се примиряват веднага: Ами още по-добре, щом е някой, който финансира.

Окачаме на стената два големи бели картона и Джулия обяснява: на десния с червен цвят ще пишем какви са лошите неща в квартала, на левия със зелен цвят ще изписваме добрите, аз превеждам и според инструкциите на Джулия трябва да бъда незабележима като муха на стената. Казвайте! И хората започнаха да казват: лошо е, че улиците са без настилки, лошо е, че дворовете са малки, лошо е, че е мръсно, лошо, лошо, лошо. А нещо хубаво? – подканя Джулия. Няма нищо хубаво.

Изведнъж се изправя един слабичък човек и казва: “Аз съм от Северна България, от Лом, и настоявам да ни организирате екологичен семинар.” След което се оглежда с наслада, извираща от факта, че знае какво означава екологичен семинар. Почти сме изписали десния картон с червен цвят: лоши настилки, мръсни улици, тесни дворове, пак мръсни улици...

- А защо не ги почистите? – не се отказва Джулия.
- Няма къде да изхвърлим боклука – казват хората.
- Ще поискате общината да ви даде камион и ще извозите боклука – настоява Джулия.
- Те няма да ни дадат – казват хората.
- Вие опитвали ли сте? – не се предава Джулия.
- Не сме, ама знаем, че няма да дадат – казват хората.
- То се прави така: отива се в общината със списък от хора, които ще почистват улиците в този ден, и се казва час, в който настоявате да ви изпратят камион за боклука – твърди Джулия.

И списък да занесем, пак няма да пратят камион – сигурни са хората, които не са опитвали.
- Тогава защо не извозите боклука с вашите каруци, видях много каруци в квартала – пита Джулия.
- Каруците са за работа, не за боклуци – скачат хората.
- Каква работа, нали досега ми обяснявахте, че сте безработни – не разбира Джулия.

Слабичкият човек скача от мястото си: “Аз съм от Северна България, от Лом, и настоявам да ни проведете екологичен семинар”.

Пак призоваваме аудиторията да попълва двата картона. Тя обаче изпитва интерес само към десния картон: лошо е, че не сме сигурни за децата, момиченцата по-точно, когато се връщат по тъмно от училище, затова и не ги пращаме на училище. Трябва общината да изпрати няколко полицаи да пазят децата на връщане от училище, защото вижте какви работи стават в държавата, отвличат ги, блудстват с тях, и ние четем вестници.

- Защо вие, родителите, не се организирате и не направите подобни патрули, това в Обединеното кралство е много разпространено – пита Джулия.
- Не можем да се занимаване с такива работи, ние сме заети – казват хората.
- С какво сте заети, нали казахте, че сте безработни – пак не разбира Джулия.

“Аз съм от Северна България, от Лом, и ви казвам, че най-добре е да ни организирате един екологичен семинар.” И така – час и половина. Десният картон е изписан с червено, левият е празен – никой не посочи нищо добро. Когато човекът от Лом скача за пореден път от мястото си, Джулия Холдсуърт, социален антрополог от Обединеното кралство, се отказва: “Не мога повече, ако ти искаш, продължи.”

Докато се чудя дали искам, се чувам да казвам:
- Ти! Ти – от Лом. За какво ти е на теб екологичен семинар? Да те науча как да се наведеш и да вземеш от земята хилядите торбички, кофички от кисело мляко и бутилки, които са покрили земята около църквата, в която идваш всеки ден ли? Семинар ли ти е нужен, за да преметеш пред двора си?

Човекът е стреснат. Той е бил на екологичен семинар в Северна България, в Лом, и там не са му се карали, а учтиво са му обяснявали, че е негово човешко право да има чиста околна среда. Гледа ме възмутено.

- Виждаш ли тая муха, дето се блъска в прозореца от час и половина? – казвам. – Според теб ще излезе ли?
- Няма.
- И аз мисля, че няма да излезе, защото прозорецът е затворен. Достатъчно е да се обърне и да излезе през отворената врата, само че на мухата не й идва наум да се обърне, да се огледа, да намери изход. Защо искаш да приличаш на тази муха? Може би около теб ще стане малко по-чисто, ако се сетиш да преметеш.

После Джулия каза, че това не е подходяща интонация за разговор с участниците и, общо взето, съм провалила фокус-групата.

Напиши коментар