КАК ПОЧИТАМЕ ГЕРОИТЕ СИ?!
Днес – 20 август 2012 г., отбелязваме 170 години от рождението и 145 години от трагичната гибел на Никола Войводов. След възпоменателното тържество пред паметника на Никола Войводов бяха поднесени цветя на паметната плоча и в къщата-музей във Враца. Да, уважаеми врачани, днес къщата-музей на Никола Войводов беше отворена... Нещо повече. В последните дни на отминалата седмица, предпразнично, беше изчистен и двора на музея. Съдбата на къщата-музей на Никола Войводов е болна тема за врачани от години. Не е тайна за никого, че този исторически паметник е потънал в безвремие, занемарен и оставен на произвола. Окаяното състояние обаче не е единствения факт, който кара всеки патриот да възнегодува. Всеки, който е решил да посети къщата-музей, за да я разгледа, да я покаже на свои гости, или просто да поседне на прохлада в двора й, се натъква на заключената порта. Живеещи в блоковете наоколо с основание негодуват от пълното безхаберие на общинските власти по отношение на музея. Хората разказват, че неведнъж са организирали почистване на двора и това никак не им тежи, но са категорични, че е недопустимо институциите да абдикират от задълженията си. Възрастна жена, живееща точно срещу входа на къщата-музей, сподели, че неведнъж е виждала туристически групи, които си тръгвали разочаровани от факта, че е заключено и недостъпно. Известно е, че всеки кандидат за управленец, на каквото и да е ниво, повтаря като в умопомрачение как ще развива туризма във Враца, как ще се привличат гости от близо и далече... Хубаво звучи, но за да се случи е необходимо доста да се поработи. И докато представители на общината обидено обясняват, че не е коректно критиките да се отправят към тях, че собственик на обекта е историческия музей и той е отговорен за неговото състояние, туристите ще подминават Враца като крайпътен знак. Но думата беше за това – как почитаме героите си?! С подобаващ патос Валерия Тарашоева, уредник в Регионалния исторически музей във Враца, завърши словото си с фразата – всяка цивилизована страна би се гордяла с герой като Никола Войводов! Очевидно имаме различна мяра за цивилизованост.