КАК ГО ИЗТЪРВАХА. ЛЕНИН, ЦАРЯТ И ОСТАНАЛИТЕ

Човек би си помислил, че се е случило нещо драматично - спънали сме се в съдбата си и не сме забелязали това, а последиците ще бъдат ужасяващи. Или сме изтървали последния си шанс да станем разумна и нормална държава, и не знам какво си още.А то милата Цецка Цачева и неколцина депутати и министри изтървали самолета. Нищо повече.


Всички големи телевизии отделиха внимание на тази покъртителна драма в централните си емисии. Репортерските сърца изпаднаха в онази аритмия, която винаги се появява, когато искат да представят дребното като нещо значително.
"Ама как се случи това, Божке, ама кой е виновен, ама какво ще правите сега, ама какво ще кажете на онзи джавархалал-не-знам-кой- си, техния Бойко Василев, дето щял да разпитва издълбоко милата Цецка по индийската телевизия, пък сега с какво ще си запълни програмата, горкият, ами сега да не се загубите пък във Виена, докато се прекачвате на самолета за Делхи.


Толкова трепети - сякаш няма да е хубаво най-после да започне да се губи и по някоя делегация - една по една.


Говори за неважното, за да не говориш за важното - телевизиите сякаш са извадили този класически принцип на комунистическата пропаганда от някой фризер и усърдно го прилагат.
Ако не го правеха, Плевнелиев нямаше да се държи така, все едно че вече е президент и да бродира фрази, от които Бойко може да си загуби съня. А пък и Младенов - сякаш се е загубил нейде из Синайската пустош - нямаше да дрънка врели-некипели за Конституционния съд. След които човек се пита знае ли този човек, че България все още има конституция, а не се ръководи по законите на Талмуда примерно.
Да ви припомня една смешна, но само привидно, история. Бях с екипа си във Варшава за поредната чуждестранна емисия на "Всяка неделя". Направихме и един репортаж от църквата "Светият кръст" - там в една от колоните й е взидано сърцето на Шопен.
Докато екипът се моташе, разсеяно запрелиствах една тетрадка за впечатления, поставена под барелефа на композитора.
"Ленин е все още жив!" - беше написал някакъв руснак.
"Ленин с хуй в ръка тича след влака на историята!" - беше надраскал обаче един поляк отдолу.
Беше 17 май 1987 година - 2 години и половина преди падането на Стената.
Тогава в онази варшавска църква си казах, че очите на истината не бяха избодени навсякъде и по един и същ начин.
Преди време припомних тази случка и я свързах с царя.
Е, казах, нашият пък цар тича след влака на историята с нотариален акт в ръка.
А днес - днес какво се случва с очите на истината? Очите на телевизиите уж са си на мястото - само дето малко прекаляват с изкуствените сълзи. Но виждат ли важното, действително съдбоносното, докато преживяват едно банално изтърваване на самолет.


Ето, например въпросният цар влетя стремглаво в политиката - но пък се изсули безславно от нея, изсули се като някаква лингуина от препълнена чиния.



И дори две думи не каза на прощаване - защо останаха да се белеят месата му по безкрайните му гори, за какво беше цялата дандания.
Дори ония - главно социолози, които го четкаха усърдно, си затраяха, понеже вече не им е интересен - тоест няма какво да свият от него. Всъщност те си го харесваха притворно - и четката им беше с метални зъби.
Същото се случи и с други - влизат с гръм и трясък, а сетне изпадат като спагет някакъв нещастен, понеже инстинктът на българина, колкото и да са го четкали с железни гребени, все си остава жив.
И СДС не можа да събере на последните избори колкото Хиподила - а пък уж щяха да векуват като Хеопсовата пирамида на фалшивата българска демокрация.
Най-трайното нещо се оказаха червените бабички - все се тътрят, тътрят и нямат умора в тътренето си към Бузлуджа. А пътьом закараха и Станишев до шефското място на Европейската партия на социалистите. Може да са го пратили и с наложен платеж, не съм проверявал.
Защо са такива тия възрастни женици/хора? Обяснението за тяхното упорство е лесно, то е под носа ни, обаче от изтървани самолети не успяваме да го видим. Просто тези хора са имали истинска, чиста младост и я ценят.
А повечето от днешните младежи директно се превръщат в отрепки, които населяват една пустош, замърсена от кондоми и спринцовки, и колкото и да се мъчат, трудно успяват да се измъкнат от нея.
Сега пак започнаха да продават поредните сензации за убийството на онова клето момиче в парка - които, разбира се, са с предварително изтекъл срок за годност. А всички забравиха нещо друго, далеч по-важно - че в нощта на убийството паркът е бил пълен с мъртвопияни и дрогирани млади хора, безпътни и оскотели. И това убийство е далеч по-важното. Но на този общ труп никой не му обръща внимание. Самолетчето, ах, как така не ги взе нашите хора...
Тия дни се натъкнах на една вече може би забравена фраза на Бойко. Той беше рекъл по някакъв повод, може би след някакъв мач с неговите драгалевски "тигри", следното:


"Нокаутираш го и го пращаш да се къпе!" - като все пак е имал предвид политическите си опоненти.


Към онзи момент, преди точно две години, фразата сигурно беше повече от вярна. Обаче днес има голяма опасност самия него да го пратят в нокдаун някои от неговите хора. Открай време неговите беди идват от най-близкото му обкръжение. Ние сме ненормална държава, обаче все пак и това си има някакви предели - не може външният ти министър да не признава решения на Конституционния съд (да не говорим за тълкуванията на Брюксел). Какво толкова не харесва Младенов баща си, това вече дори не е интересно, омръзна ни това отцепоругаване. Обаче да се поставят под съмнение решения на Конституционния съд, сякаш става дума за указ на сирийския президент, това вече изглежда налудно. Българският Конституционен съд ще съществува и тогава, когато Младенов вече отдавна ще се е отдал на други, по-малко отговорни занимания.
Всъщност казаното от него също е израз на възторженото говорене, на онова говорене, от което се чувстваш далеч по-значим, отколкото си. Обаче както е известно - или законът е от значение, или никой от нас няма значение! А законът живее чрез решенията най-напред на Конституционния съд, е не чрез политически танци и танцьори.
Несъзнателно в бламирането на съда участваха и телевизиите - правеха се намеци, че решението за лустрацията на дипломатите било такова, понеже докладчикът по делото бил бивш съветник на Първанов! За телевизиите

отново намеците се оказаха по-важни , а не същността на проблема.


Та така - Ленин тича след влака на историята, царят и той - в лек тръс след него.



Сигурен съм, че единици от днешните политически персонажи се виждат като негови машинисти, на повечето им е най-изгодно да са си пътници от първокласното купе. Приятно, луксозно и без главоболия пътуваш, без да си даваш дори сметка накъде пътуваш, пуф-паф, пуф-паф... Е, понякога можеш и да го изтървеш, но това ще ти бъде най-голямото главоболие.
Всъщност досега само веднъж ролята на машиниста бе автентично изиграна - от цар Борис, който успя да надхитри Хитлер и България не влезе във войната, а и спаси предостатъчно евреи. Макар че някои късни неблагодарници го обругаха и за това. Но за еврейските работи човек трябва да слуша Израел, а не местните ни патриоти.
И ако се вслушаме в онази посока, ще чуем грохота на една голяма тревога - но ние с нашето самолетче нямаме сетива и за това.
Други екзалтации ни обсебват. Вече направо изпитвам тъга, когато слушам глупостите на разни весели тъпаци за "африканската пролет" или както там я наричаха. Липсват достатъчно компетентни хора, из повечето медии се навъртат само типове, които като телета повръщат сдъвканото от Си Ен Ен, изобщо не са в състояние да осмислят фактите, понеже не ги и познават. Колко екзалтирано адмирираха свалянето на фараона Мубарак, което неизбежно отвори гигантска криза с непредсказуеми последици за света. Нищо не знаят, задоволяват се единствено с ролята на любопитни зяпачи, чието удоволствие е да подслушват караниците на съседите си. И все приветстват и приветстват поредната революция...
Така съдбоносни събития се превръщат в някакъв пълнеж на новините, далеч по-опасен от други съзнателни заблуди.


Телевизиите уж са могъщи институции, а инстинктите им са колкото на една хлебарка.



Добре, че съществуват привидно маргинални издания като "Литературен вестник", та човек да срещне статията на Тери Игълтън. Тя няма да го направи никак щастлив. Обаче това е за предпочитане пред кухите възторзи на телевизионните "посредници", които ни оставят не само дълбоко неинформирани, но и ни пречат да направим ония връзки между събитията, без които историята остава също куха.
Проф. Игълтън напомня за нещо, случило се на 11 септември 1973 година в Чили - 28 години преди 11 септември 2001 година. Дотогава нямаше случай законно избран президент да бъде ликвидиран толкова атрактивно. Убийството на Алиенде и досега крие доста тайни, техническата част имам предвид, поне според свидетелствата на Хуан Вивес, бивш шеф от службите за сигурност на Кастро. Иначе е известно, че американците свалиха Алиенде - и поставиха на негово място зловещия Пиночет.
Човек може да се съгласи или не с внушенията на Игълтън, обаче тъй или иначе ще се наложи да помисли.
А сега набързо кръщават нещо си "арабска пролет". И когато мимоходом споменават за "Мюсюлманско братство", те дори не знаят за какво става дума. Не е лошо Бойко да вземе да предупреди "конституционалистите" край себе си да не вземе някой да поздрави този октопод на ислямския тероризъм с участието му в египетските избори.
Само Станишев бе развълнуван, когато победоносно се върна от конгреса на европейските социалисти. Репортерите пред ВИП-а останаха хладни, докато той плачеше и обясняваше как "20 години мачкали редовите членове на БСП, затова успехът бил и техен"?! Дали да не направим една бърза сметка от ноември 1989 насам - колко години БСП бе на власт и как и от кого са били мачкани редовите комунисти! Но не е нужно. Както са ненужни и подобни екзалтации, по-скоро опаковки - иначе Станишев се оказа голям играч. Първанов изведнъж загуби всички шансове за БСП.



Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма "Всяка неделя".



Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт

Напиши коментар