КАК ДА СЕ ИЗБЕГНАТ ТЕЖКИТЕ ТРУДОВИ ИНЦИДЕНТИ В ДЪРВОДОБИВА?

Голяма част от трудовите инциденти са предотвратими, ако се спазват правилата за безопасност и се осъществява ефективен контрол, който не допуска неспазването им. Честа причина за инцидентите по време на работа е недооценяването на рисковете на конкретните работни места, показва анализ на резултатите от контролната дейност на ИА „Главна инспекция по труда“.

Допускането до работа на лица, които не притежават необходимата квалификация/правоспособност, не са преминали обучения, не са инструктирани за безопасна работа, не са им предоставени или не ползват предоставените им работни облекла и лични предпазни средства, лошата организация на работния процес могат да бъдат определени като основни причини, водещи до възникването на злополуки в дърводобива.

Най-тежките и чести инциденти се получават при поваляне на дървета, като рискът е еднакво висок както за секача, така и за хората, работещи в непосредствена близост до него.

 

1. Опасности в резултат на механично въздействие:

• Смазване (премазване) – травмите, получени при премазване, са едни от най-характерните за дърводобива и често водят до смърт. Опасност от премазване съществува при повалянето на стоящите дървета; при разкрояването на целите стъбла на сортименти в сечището - особено когато това става на стръмни терени; при неукрепени трупи при разтоварването и подреждането им на временния склад. Опасност от смазване и премазване съществува и при работа с тракторите за извозване на дървесината - при попадане под ходовата им част.

Мерките, свързани с ограничаване и предотвратяване на тези рискове се конкретизират със спазване изискванията и задълженията за безопасна работа, регламентирани в Правилник по безопасност на труда в горите (1999 г.).

• Порязване или отрязване – този риск е типичен при използването на бензиномоторните триони, храсторези или моторни свредли при попадане. (съприкосновение) на части от тялото в работната зона на режещите им части.
• Омотаване и навиване – такава опасност създават въртящите се части на машините, механизмите и оборудването (задвижващи и предавателни механизми), които могат да омотаят и навият неприбрани краища на работните дрехи и така да наранят работещият.
• Увличане или захващане – такава опасност съществува от различните видове предавателни механизми (верижни, лентови, въжени, както и от теглителните въжета, куките и захващащите устройства, тракторните лебедки и въжените линии), които могат да увличат и захващат неприбрани краища на работни дрехи и части от тялото на обслужващия персонал.
• Удар от падащи клони от поваляните дървета и от самите дървета, както и от падащи камъни при терасиране за залесяване на стръмни терени.

1. Опасност от електрически ток:

Такъв риск се създава основно при поваляне на дървета в близост до електропровод. При неправилно определяне на посоката на поваляне е възможно прекъсване на електропровода, вследствие на което е възможен директен или индиректен допир на хора с прекъснатия проводник. Съществува и опасност от поразяване от мълния при буря, поради факта, че производственият процес е на открито. Опасност от електрически удар съществува и при работа с необезопасени електроинструменти в ремонтните работилници.

3. Опасности от шум и вибрации:

В горското стопанство и дърводобива се работи изключително с ръчни моторни инструменти, създаващи наднормени стойности на шум и вибрации. Задължително е на работещите да бъдат осигурени лични предпазни средства, а самите те да ги използват. В противен случай, поради продължителното въздействие на интензивен шум, може да се достигне до т.н. професионална твърдоухост, а в крайния стадий – до професионална глухота.

4. Работещите в горите са изложени на опасност от ухапване от змии, насекоми и други.

Поради отдалечеността на работните места от медицински заведения, ухапванията могат да доведат до смърт най-вече поради алергична реакция. За превенция на този риск е наложително освен работещите да информират за евентуални алергии, да има подготвени лица за оказване на първа помощ при алергичен шок, както и нужните медикаменти за реакция.

Основните нормативни актове:

1. Закон за здравословни и безопасни условия на труд
2. Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване
3. Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
4. Наредба № 16 от 31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести
5. Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
6. Наредба № РД-07/8 от 20 декември 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа
7. Наредба № 3 от 15.05.2001 г. за минималните изисквания за безопасност на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (Обн., ДВ, бр. 46 от 2001 г. в сила от 16.08.2001 г.).
8. Наредба № 6 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум
9. Правилник по безопасност на труда в горите

С цел превенция на трудовия травматизъм Инспекцията по труда полага постоянни усилия да повишава информираността на работодателите и работещите за техните права и задължения. Експерти на Агенцията подготвят периодично за разпространение информация, насочена към типичните причини за тежките трудови злополуки в отделни сфери на трудовата дейност. Вече е публикувана информация за типични злополуки в резултат от попадане под напрежение http://www.gli.government.bg/page.php?c=13&d=4394&seek=%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 и извършване на строително-монтажни дейности http://www.gli.government.bg/page.php?c=13&d=4579&seek=%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8

Дори да се установят нарушения на безопасността и здравето при работа, допуснати от работниците, работодателите носят цялата отговорност, тъй като на тях е вменен ангажимент не само да осигурят безопасност и здраве при работа, но и да гарантират чрез ефективен контрол спазването на законодателството и на въведените правила. Това означава, че ако работник не използва личните предпазни средства например, отговорност на работодателя е да не го допуска да работи. Ангажиментите на работодателите за осигуряване на безопасни условия на труд са регламентирани в чл. 275 от Кодекса на труда, както и в чл. 14 от Закона за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В специалния закон е отбелязано, че работодателите носят отговорност за осигуряване на тези условия, независимо от задълженията на работещите, както и дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби и лица.

През сайта на Инспекцията по труда е осигурен достъп до интерактивни инструменти за онлайн оценка на риска, разработени по проект „Превенция за безопасност и здраве при работа“, като един от инструментите обхваща дейностите в горското стопанство. По проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“ са назначени помощник-инспектори, които при желание от страна на работодателите, могат да демонстрират възможностите на инструментите.