ЖУРНАЛИСТИКА ОТВЪД РЪБА НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА КРИЗА

Журналистиката е с температура далеч над критичните 42 градуса. Треската е причинена от разклатения и променящ се глобален бизнес модел, от изкривения и обвит в частни и политически интереси медиен пазар в България, от все по-големия брой примирени журналисти и все по-обезверената аудитория.

Такава притеснителна, но не учудваща диагноза поставиха на професията шестима журналисти и редактори и шестима читатели с интерес в сферата на медиите на дискусия на тема журналистика. Събитието беше част от поредицата "Chivas 12 стола" и имаше за цел да събере професионални и читателски мнения за проблемите и бъдещето на професията.

От страната на опитните професионалисти участваха управляващият редактор на "Капитал" Алексей Лазаров, програмният директор на "Дарик радио" Константин Вълков, телевизионната водеща в БНТ Добрина Чешмеджиева, главният редактор на webcafe.bg Емилия Милчева, преподавателят във Факултета по журналистика и масова комуникация Орлин Спасов и журналистът и автор в сайта reduta.bg Стойко Тонев. Срещу тях се изправиха амбициозни млади хора, които правят първи стъпки на медийното поле.

Един разговор се оказа крайно недостатъчен за разнищването на заплетеното кълбо от причини за девалвирането на журналистическата професия. Участниците се опитаха да потърсят първопричините за омагьосаната спирала на намаляващата стойност на съдържанието и намаляващото доверие на читателите. Обединиха се около идеята, че за проблемите трябва да се говори открито. С надеждата това да е първото стъпало към измислянето на нови полезни ходове за бранша.

За медиите

За журналистика се говори трудно и кръглата маса доказа именно това. Трудно може да бъде дадена обективна оценка за състоянието на бранша в момента. Още по-трудно пък могат да се различат причините и следствията при създаването на медийното тресавище, в което се е превърнало публичното пространство в последните няколко години.

Участниците в дискусията обаче се обединиха около едно мнение - напълно свободни медии в България няма. "Има частично свободни медии, защото и демокрацията е относителна. Не може да имаш тежки проблеми в медийната сфера и да твърдиш, че всичко друго процъфтява," обобщи ситуацията още в началото на разговора проф. Орлин Спасов.

Една от причините за зависимостта на медиите според него е собствеността и фактът, че още от създаването им в началото на прехода те са свързани със сивата икономика. "Този модел се възпроизведе и доби уродливи размери, защото загубихме информацията за това кой кой е в медиите," коментира Спасов.

Според журналиста Стойко Тонев, известен с псевдонима д-р Тони Филипов, "тръгна процес на монополизация, която днес е достигнала крайни нива. Осемдесет процента от разпространението е монополизирано от групата на Делян Пеевски," коментира той. Авторът допълни, че освен монопол върху заглавията и разпространението има монопол и върху рекламата, а заради това в редакциите цари абсолютно примиренчество. "В последните години вестниците се превърнаха от самостоятелен бизнес в съпътстващ и обслужващ бизнес," обобщи и управляващият редактор на в. "Капитал" Алексей Лазаров.

Тази ситуация не позволява да се появи нова, независима медиа, коментираха участниците в кръглата маса. Още по-трудно е това да се случи предвид факта, че пазарът е свръхразвит и например "в София има три пъти повече радиостанции отколкото в Берлин," напомни Орлин Спасов.

Освен свързаността със сивия сектор, друг грях от създаването на частните медии е техният модел на съдържание, коментира Спасов. Според него "моделът на хибридната преса" или смесването на жълто и сериозно съдържание е заложен в корените на българските медии. Хибридизацията продължава да е белег на медийното съдържание и днес. "Това възпитава аудитория, възпитава вкус в нея, възпитава мислене," коментира Стойко Тонев. Той допълни, че след като аудиторията вече е поведена в тази посока, трудно сама ще започне да търси качествено съдържание. За това има и "липса на вяра, че качествената журналистика продава, че дългата статия, дългото радио предаване, публицистиката продава," коментира и програмният директор на Дарик радио Константин Вълков.

Така системата на търсене и предлагане на съдържание е застинала в параграф 22, където медиите предлагат все по-булевардно съдържание, а аудиторията започва да търси само такова. "Колко телевизионни предавания можеш да гледаш, в които има спор? Това не създава предпоставка хората да искат да слушат различни мнения. Вече почти няма разговор, в който да има двама участници. Ние забравихме какво значи това да има хора в телевизионно студио които да се борят за своите каузи," коментира водещата в БНТ Добрина Чешмеджиева. Според нея това е и причината "хората да не могат да слушат някого, който говори нещо, с което те не са съгласни."

Подобно е и мнението на Алексей Лазаров, според когото едно възможно обяснение е, че кризата е в самите хора и медиите отразяват това, което се случва в техните глави. "Деградиралите медии са донякъде функция на деградиралите хора," коментира на кръглата маса Лазаров. "Според мен жълтите медии се четат като един сюжет, непрекъснат жълт сериал," допълни той.

За журналистите

Медийният продукт губи стойността си стремглаво, а в този процес естествено участие имат и журналистите. Дали те са причина или следствие обаче е по-труден въпрос. "Трябва да покажеш от една страна стил, от друга страна познание и от трета страна морал." Така обобщи функцията на журналистическата професия Добрина Чешмеджиева. Тя обаче изрази съмнение, че в момента журналистите се справят достатъчно добре. Според Алексей Лазаров положението е още по-крайно. "По-голяма част от журналистите в момента са или част от проблема или част от пейзажа," коментира той.

Веселина Фотева обяснява работата на журналистите с две неща - с неадекватното образование и работната среда. "Моят личен опит е, че в университета няма създаване на журналисти, защото много малко успели журналисти решават да станат преподаватели. Няма личен пример, нито практическа насоченост," коментира тя. В следствие на това студентите изграждат представата си за професията в медиите, в които попаднат. "Ако нямаш късмет да попаднеш, където трябва, попадаш на места, където текучеството е много голямо. Там направо ти предлагат да станеш репортер, но срещу това много мои колеги продават мисията на професията си на много ранен етап," обясни тя.

"Има издания, в които на журналистите се раздава таблица с 3 графи - хора, за които пишем лошо, хора, за които пишем хубаво и хора, за които не пишем изобщо," пък разказа Алексей Лазаров. Подобни издания обаче плащат по-добре от останалите медии и предлагат повече възможности. Така на практика младите хора биват "засмукани" от свръхразвития медиен пазар и лошите практики още преди да са завършили университета, коментира Орлин Спасов.

Решението

Изводът от дискусията беше прост - двадесет и две години след раждането им, малко хора биха нарекли частните медии в България независими. "Без здрава икономика на медията, тя не би могла да извоюва някаква относителна свобода от собствениците си," обясни Стойко Тонев. Това обаче е вярно за много малко медии в момента, което е и причината за условията на работа в редакциите. "Ако има достатъчно количество медии, които представят всички икономически интереси, тогава ще имаме свобода на словото. За съжаление, това далеч не е така," допълни Тонев.

Участниците в кръглата маса си пожелаха силна гилдия, критично мислене, предприемаческа инициатива, и саморегулация. Нито едно от тези условия обаче не описва ситуацията на пазара в момента. "В момента сме по средата на един процес, в края на който ще узнаем истината за себе си. Може краят да не е много хубав но поне ще разберем кои сме ние," беше заключението на Алексей Лазаров.

Напиши коментар