*
Борба с вредителите

ИЗКАЧИХА ВРЪХ МИДЖУР ОТ ЧИПРОВЦИ

|
ИЗКАЧИХА ВРЪХ МИДЖУР ОТ ЧИПРОВЦИ

31 туристи заедно доказаха, че първенецът на Западна Стара планина – връх Миджур, се покорява от Чипровци и Мартиново. Новият заслон Мартиница, изграден изцяло с добрата воля и усилия на любители на природата от с. Мартиново, приюти 26 туристи на в първия августовски уикенд. 10 палатки бяха разпънати в района на заслона и Мартиница се огласи от смях и песни.

Преходът не е труден, а величествените гледки го правят незабравим. Най-смелите тръгнаха от хижа ”Явор” в 06.00 и на обяд се присъединиха към основната група на върха.

В групата имаше 3 деца и трима ветерани, покорили върха преди повече от 40 години. Най-малкият участник - деветгодишната Мария, бе очарована от това, че разбира всичко при разговора си със сърбина Горан и първото си качване на кон, точно на Миджур.

Сдружение „Чипровци, Алтернатива и Развитие – ЧАР” и новосформираното туристическо дружество „Кипровец”, планират маркирането на трасето и нови организирани преходи в красивия Чипровски край. Легенда за връх Миджур:  Най-високия връх в западна Стара планина. За него, една старинна легенда, предавана от уста на уста, гласи:
На този най-висок връх някога е живял всесилен змей (планински дракон). Драконът бил от древна, крилата, митична, гущероподобна раса?! Той притежавал необикновен слух и орлово зрение. От него се бояли заради размерите, физическата мощ и магическите способности. Древните дракони хилядолетия били едни от най-могъщите същества на земята. Местното му име било „Трескàвец”. Той живеел на планината заедно с майка си. Тя също била змеица. Нейното име било „Бабин зỳб”(1757). Миджурския змей бил главатар на всички змейове в тази част на планината. Подчинени му били другите змейове (изглежда от съседните върхове). Той бил невидим, защото се носел в мъглата (като дух божий), която се както се спускала внезапно, така и се разнасяла. Трескàвецът, не бил злонамерен към хората от двете страни на билото и пазел имотите им от чужди змейове, които ги съсипвали. Когато пожелаел (веднъж на 7 години), той се превръщал в хубав момък и слизал на селските хора, за да си избере невеста. Никой не го виждал, виждала го само избранницата. Нея, той отнасял в планината, в дома си, при майка си. Живял с нея известно време и я връщал при хората. От земните жени, змейят имал деца. Те били като хората, но носели по нещо от качествата му. Децата му обикновенно, си оставали да живеят сред хората. Но се проявявили с най-различни способности и дарби. Затова, когато някой човек надвишавал по способностите си обикновените хора, в селата се казвало, че той е син на змея.


ОЩЕ ОТ "СПОРТ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар