ИЗБОРНОТО ПИЯНСТВО СВЪРШИ. ВРЕМЕ Е ЗА ПЕРЕСТРОЙКА!
Депутатите трябва да помислят за активна регистрация на гласоподавателите, открити заседания на ЦИК и прецизиране на уседналостта
Любен Обретенов
Сега
Още при приемането на Изборния кодекс беше ясно, че в някои отношения той има сериозни дефекти. Част от тях лъснаха със страшна сила на изборите тази есен, покачиха емоционалното напрежение и доведоха до немислима доскоро борба за правото да се гласува. Хубавата новина е, че до следващите парламентарни избори през 2013 г. има доста време, и управляващите от ГЕРБ биха могли да подобрят най-скандалните текстове на кодекса. Ако имат политическа воля за това.
Най-абсурдното е, че част от
проблемите в кодекса можеха да бъдат избегнати,
ако депутатите се бяха вслушали в мнението на експерти, докато той се обсъждаше по комисии и в пленарната зала. Така например проблемът с мъртвите души в избирателните списъци винаги е бил на дневен ред. Но тази есен той стана изключително важен заради проведеното в началото на годината преброяване на населението, от което се разбра, че реалните избиратели са с около 1 млн. по-малко от онези, записани в списъците.
Този проблем има решение и за него се говори от много време насам. Просто липсваше политическа воля, за да се осъществи. Решението се нарича активна регистрация на избирателите. Експертите отдавна предлагат механизъм, според който всички, които искат да упражнят правото си на глас, трябва да отидат предварително и да заявят това в общините си.
Кампанията по активното регистриране би могла да започне 6 месеца или дори година преди предстоящия вот. Онези, които не са се регистрирали, но все пак искат да пуснат бюлетината, ще бъдат дописвани в списъците в изборния ден. Възможно е държавата да направи специална кампания, с която да призове гражданите да се регистрират за вота.
При всички случаи активната регистрация ще има положителни последици за изборния процес. На първо място в списъците ще влязат само реални избиратели, а не виртуални. Това ще премахне възможността за спекулация с правото на глас на т.нар. фантоми, които фигурират в списъците, но не живеят реално в България. Предварителната регистрация ще активира гражданите и ще повиши техния интерес към вота. Едва ли организирането на рекламна кампания за тази регистрация ще струва много. Но дори и да излезе скъпо, си струва, защото
това няма да са пари, хвърлени на вятъра
Един от най-големите проблеми в тази кампания се оказа непрозрачната работа на ЦИК. Той не е от вчера, но на последните избори изпъкна с особена острота заради някои спорни решения, или по-точно заради липсата на решения на комисията по определени казуси. Най-активни защитници на това стенограмите от заседанията на ЦИК да се качват в интернет бяха от БСП.
Докато бяха управляващи обаче, социалистите не повдигнаха този въпрос. Но в битието й на опозиция е изключително удобно той да се ползва за атаки към властта. Въпреки конюнктурната употреба на темата прозрачността в заседанията на ЦИК е нещо изключително важно и то трябва да стане факт с промяна в кодекса. Не е нормално всички държавни институции да публикуват своите стенограми, а точно ЦИК да не го прави.
Към момента комисията публикува своите решения в интернет, но те често са толкова витиевато формулирани, че ориентацията в тяхната аргументация е доста сложно занимание. А да се разбере кой член на ЦИК как е гласувал е напълно невъзможно, тъй като това не се обявява.
Още по-скандални са случаите, в които заради отсъствия в ЦИК не могат да съберат мнозинство от две трети за едно или друго решение. И по тази причина комисията може да откаже да се произнесе, с което де факто създава пречка на един или друг кандидат. Напълно нормално е обществото да знае кой член на комисията е станал причина за провала в работата й, от коя квота е той и дали не използва участието си в комисията с политически цели.
Разбира се, може да се отиде още по-далеч - да се мисли в посока не само да се публикуват стенограмите, но и самите заседания на комисията да станат открити. Технически възможности за това има, но е доста съмнително, че има и политическа воля. Особено важно е да се помисли и за начин, при който процесът на
отчитането на резултатите от вота също да става прозрачно
На последните избори беше направена една малка стъпка в правилната посока. В Бобошево функционираше експериментален преброителен център, в който се брояха гласовете от всички секции в общината. Така се избегна практиката това да става по секционни комисии и купувачите на гласове нямаше как да направят справка от протоколите дали са получили онова, за което са платили. Освен това броенето на вота стана публично и не остави никакво място за спекулации. Видя се и че това не е толкова труден и скъп за организиране процес.
Огромен проблем се оказа и това, че заради административни неразбории в забранителните списъци за гласуване попаднаха хора, които отговарят на изискването за уседналост. Управляващите признаха за 12 хил. души, попаднали неправомерно в забранителните списъци, заради разминавания в данните между ГРАО и МВР. Опозицията вдигна мизата на няколкостотин хиляди.
Дори да приемем, че ГЕРБ са прави и тези хора не влияят съществено на изборните резултати, в Конституцията е ясно записано, че всеки има право да упражни правото си на глас. А в случая говорим не за единични случаи, а за лишаване от права на един малък български град. Още по-скандално бе, че дори при явни фактически грешки по вина на държавни институции, нито в деня на изборите, нито между двата тура списъците може да бъдат оправени. Което вече е съзнателно лишаване на граждани от право на глас.
Този проблем компрометира добрата по принцип идея за уседналост, която и без това се движи по ръба на конституцията.
Не е лошо да се помисли и за създаването на истинска постоянна изборна администрация. В кодекса
този въпрос бе решен частично
с даването на мандат от 5 години на ЦИК. Неразбориите в броенето на вота тази есен обаче бяха прекалено много. Една истинска изборна администрация, която се подготвя предварително и се обучава постоянно, а не набързо, месеци преди самия вот, би могла да неутрализира много от проблемите.
Няма да е лошо също така гласовете в София и големите градове на местните избори да се броят на две-три места, а не само на едно. Няма никаква логика на парламентарния вот в София да има три районни комисии и само една общинска комисия на местните избори, който е несравнимо по-труден за броене.
Общественото усещане, че нивото на демократичната ни култура пада с всеки следващ вот, определено има своите основания. Управляващите от ГЕРБ би трябвало да противодействат на това усещане, тъй като не е важно само да спечелиш властта, а и тази власт да бъде достатъчно легитимна. Това няма как да бъде постигнато без добро изборно законодателство и качествена организация на изборния процес.