ИЗБОРИ НАПРОЛЕТ? ОТКЪДЕ НАКЪДЕ

Петър Щурм Константинов
Дневник

"ГЕРБ по всяка вероятност ще предизвика предсрочни парламентарни избори", каза, повтори и потрети политологът Огнян Минчев. Изборите щели да се състоят през пролетта на вече настоящата 2012 година, а Бойко Борисов щял да ги предизвика за да не загуби рейтинга си в последната година на мандата.

Нищо подобно няма да се случи, твърдя аз, и ще обясня защо подобно действие на премиера би било огромна и елементарна грешка, която той няма да допусне. На първо място наистина само Бойко Борисов може да доведе събитията до такова развитие – в партията си той няма конкуренция, а в парламента ГЕРБ влезе без мнозинство, но безпроблемно си "напазарува" необходимите депутати – нещо, с което нито Симеон Сакскобургготски, нито Филип Димитров могат да се похвалят.

От това следва че или Бойко Борисов трябва да си поиска вот на доверие и да нареди на собствените си депутатите да гласуват "против", или да се надява на вот на недоверие от опозицията, който да дойде в точно най-подходящия момент.

Първата опция освен шизофренична е и комична, защото ако премиерът поиска вот на доверие, който ясно цели да докара страната до предсрочни парламентарни избори, независимите депутати и колегите им от "Атака" и "Синята коалиция" не биха гласували "против" правителството. Та нали тогава сами ще унищожат шанса си да влязат в следващия парламент.

Ако приемем, че наистина съществува сделка между Борисов и "напазаруваните", то надали която и да е от двете страни би била щастлива да прекрати предсрочно нейното действие. Така ще се стигне до смешната и откровено невъзможна ситуация против правителството да гласуват само най-силните му поддръжници в ГЕРБ, а за него основни елементи на опозицията. Ситуация която допълнително ще се отрази негативно на електоралните резултати на споменатите партии.

Вторият вариант е БСП да внесе вот на недоверие, точно когато рейтингът на правителството е най-висок (през пролетта), и да се надява на подкрепа не само от традиционния си опонент "Синята коалиция", но също и на неочакваното дуо "Атака"-ДПС. Но дори и това да се случи, то ще е необходимо някои от независимите, прехвърлили се в ГЕРБ да подкрепят вота на недоверие – нещо, което, както вече отбелязах, работи директно против интересите им.

Но да приемем за кратко, че Бойко Борисов не разбира тези факти и реши да послуша Огнян Минчев и магически се стигне до предсрочни парламентарни избори на пролет 2012. Какво ще стане тогава?

Бойко Борисов ще изгуби любимия си реторически аргумент "ако не гласувате за мен, гласувате за БСП и ДПС", преди всичко защото той ще носи отговорността за тази постановка. Всъщност посланието му ще трябва да се преобразува на "ако гласувате за мен, гласувате за ДПС", защото ако се базираме на настоящите електорални нагласи, на имагинерните избори през 2012 г. ще влезнат само ГЕРБ, БСП и ДПС, а това ще значи сигурно коалиционно правителство с партията балансьор на Доган.

Поради това можем още веднъж да трансформираме популярното послание, този път на: "за когото и да гласувате, гласувате за ДПС... и да не гласувате, пак гласувате за тях". Надали точно това е посланието, което Бойко Борисов ще иска да излъчи – още по-малко ако той самият е открит и откровен виновник за това положение.

Крайно невероятно звучи премиерът да се самопостави в такава ситуация, но нека все пак да видим какви аргументи дава политологът Огнян Минчев в защита на своята теза. "И СДС (1997 - 2001), и НДСВ (2001 - 2005) имаха шанс да повторят мандата си, ако бяха отишли на избори една година по-рано. Тази вътрешна динамика на властта и нейната популярност едва ли е убягнала на Борисов и той ще се възползва от нея", казва той.

Нищо подобно, г-н Минчев. Нищо.

Ако Иван Костов (премиер 1997 – 2001 г.) беше предизвикал предсрочни избори, само щеше да ускори завръщането на Симеон Сакскобургготски, който подготвяше почвата си още от 1999 г. Да не говорим, че демонстрацията на слабост и разцепление в редиците на "командира" щеше да натисне и без това падащата електорална подкрепа, която през 2000 г. (когато според тезата на Минчев Костов е трябвало да предизвика избори) беше 18% - близо троен спад от изборния резултат през 1997 г., с който Костов взе властта – 52%.

Още по-грешно е да се твърди, че Симеон Сакскобургготски е имал подобна възможност – неговият рейтинг се сгромоляса още преди пясъчният му часовник, сякаш взет от някоя арабска приказка, да е отброил 800 дни.

В действителност и Костов и Сакскобургготски спечелиха най-много в последната година от управлението си. "Царят" (премиер 2001 – 2005 г.) постигна електорален резултат от почти 20% след края на мандата си – троен скок на фона на подкрепата от 7% през пролетта на 2004 г. Костов пък стоически донесе 18% на ОДС на изборите през 2001 г., след като проучванията година по-рано му даваха същия резултат – но без да е известно дали Симеон Сакскобургготски ще се завърне или не.

Съществуват и фактори, които карат премиера да иска да управлява точно в последната година на мандата си.

Да не забравяме, че той управлява вече почти три години в състояние на световна икономическа и европейска дългова криза. Борисов за нищо няма да пропилее възможността да продължи управлението си и в последната му година, когато, да се надяваме, и последното ехо на кризите вече ще е отшумяло и доходите на хората ще започнат да се покачват, а с това вероятно и рейтингът на еднолично управляващата партия.

Същевременно е в негов интерес ситуацията в дясно да се изясни или да се появи нов деснеещ политически субект. В противен случай и в компанията на БСП и ДПС, ГЕРБ ще бъде в положение на изолация и без полезен ход при опит за сформиране на правителство. Това е още една причина, поради която премиерът Борисов не би искал да предизвика предсрочни избори, точно когато всичките му евентуални партньори са слаби или неподготвени за изборна битка.

"В година на избори реформи не се правят", заяви също така Огнян Минчев. Истината е, че обратното важи за настоящото управление на ГЕРБ. Точно в годината на изборите примката на външните кризи ще се е отпуснала и правителството ще има уникалния шанс да реформира секторите, в които това все още не се е случило, а е повече от належащо.

По този, и единствено по този, начин ГЕРБ ще започне да възвръща от даденото й доверие в края управлението си, а предсрочни избори няма да има, защото шансът на Борисов и компания се крие в последната година на мандата.

*Данните са от проучвания на социологически агенции, публикувани във в. "Труд" през 2000

Напиши коментар