ИСТОРИЯ НА БАНКНОТИТЕ

Банкнотите са един от видовете кредитни пари. Те се различават от

книжните пари по следните особености:

По произхода си - книжните пари са възникнали в резултат на

функцията на парите „средство за обръщение”, а банкнотата — от функцията им „платежно средство”,

По метода на емисията — книжните пари се пускат в обръщение от

органите на държавното съкровище или от Министерството на финансите, а банкнотите се емитират от централната банка;

По връщането в институцията, която ги е емитирала - т.нар. класически банкноти, емитирани до Първата световна война, след изтича нето на срока, за който са пуснати в паричното обръщение (на банкова-

та полица) се връщат в централната банка. За разлика от тях книжните

пари не се връщат в Министерството на финансите държавната институция, която ги е емитирала, а трайно се задържат в паричната циркулация на съответната страна.

По начина на размяна — докато при т. нар. класически банкноти (емитирани до двадесетте години на ХХ в.) след представянето им в централната банка е следвало да бъде изплатено на приносителя им съответното количество злато и сребро, то книжните пари всякога и навсякъде са били неразменими срещу благородни метали.  Същността на книжните пари или на съкровищните бонове може да се определи и като „парични знаци, които се пускат за покриване на бюджетния дефицит и обикновено не се обменят срещу метал (има се предвид злато по всяка вероятност — бел. авт.), но получени като дял от държавата по принудителен курс.За банкнотата е характерно, че тя за разлика от пълноценните пари (злато и сребро) има само представителна стойност, т. е. тя може да се използва само като пари, докато златото и среброто могат да се използват и съобразно своята собствена ценност като благородни метали, например за дълготрайно спестяване и натрупване (във функцията на парите съкровище) и за направата на различни украшения и изделия от тях (на практика това е част от същата функция). Повечето от визираните различия между книжните пари и банкнотите са били характерни за т. нар. класическо парично обръщение, т. е. преди Първата световна война, при което банкнотите свободно са се меняли от централните банки срещу злато и сребро. Понастоящем много от посочените разлики са се заличили и е налице в голяма степен сливане между тях. При т. нар. класическо парично обръщение, което е съществувало в своя чист вид до 1914 г., но в отделни развити страни до към 1950 г. и е могло свободно и безпрепятствено да се обменят книжните пари срещу злато или други благородни метали, е бил налице следния оборот, в основата на който са стояли полици и емитирани в основа на тях книжни пари от централната емисионна банка. Източник: Кредитен консултант - vsichki-krediti.com 

Напиши коментар