ИНТЕРЕСНИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ИЗЛОЖБИ В МОНТАНА
В навечерието на Съединението монтанските художници ще честват кръгли годишнини, свързани с творческите им сдружения. С две изложби те ще отбележат половинвековния юбилей на Представителство на Съюза на българските художници и две десетилетия от създаването на дружеството на художниците „Тенец”.
На 5 септември от 17,30 ч. ще бъде открита богата в жанрово и стилово отношение обща художествена изложба. Живописните платна, скулптурните творби, произведенията на графиката и приложното изкуство ще бъдат подредени в експозиционна зала „Кутловица”. Повече от 20 художници от региона ще покажат най-стойностните си работи в галерията на бул. „Трети март” 64, уточни председателят на дружество „Тенец” Дончо Планински. Сред тях са автори като проф. Галилей Симеонов, Теодоси Антонов, Николай Пенков, Венелин Захариев, Георги Паунов – Паунеца, Чавдар Антов, Любомир Мечков, Валентин Герасимов, Димитър Гоцак.
Непосредствено след церемонията в зала „Кутловица”, ценителите на визуалните изкуства ще посетят ретроспективната изложба „In Memoriam” в художествена галерия „Кирил Петров”. Там им предстои среща с творби на 11 местни художници, отишли си от белия свят. От фонда на галерията са подбрани произведения на Милчо П. Михайлов, Петър Миланов, Веско Вачев, Георги Мечков, Евгени Томов и др.
Луксозен каталог представя членовете на Представителството на СБХ и дружество „Тенец”. Изданието събира биографични ескизи на 31 художници. То е илюстрирано с представителни за творчеството им произведения. В предговора му се припомнят ключови моменти в историята на сдружението. „Годината 1962 стана рождена дата за творческите формирования на художниците по места. За някогашната михайловградска група – също. През юни-юли същата година се осъществи учредителната изложба, а тя показа и даде да се разбере, че творците от Лом до Ком ще вървят по нов път, с друга естетика, без самодейните набези до този момент. Художниците бяха вкарани в руслото на професионализма под егидата на СБХ – София. Някои от колегите покориха изложбените зали в България, а някои и в чужбина.” – разказва Теодоси Антонов.
Напиши коментар