ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
Демокрацията в България, включва участието на хората , в напускането на света на безпомощността, разделянето с индентичността на жертви и пълноценно участие в публичния живот. Но днес е доста неясно , кой точно иска нормална цивилизована България, в която се провежда нормална цивилизавана политика по ясни правила. Триадата БСП, ДПС, Атака, толкова бързаха да ни оправят, че най-цинично си гласуваха 32 дни ваканция за да избягат в миши дупки, и тайно да кроят, как ще преразпределят заема от 1 милиард. В бързането си дори успяха да скарат интелектуалците в България по най-деликатния битовизъм „кой да им плаща труда”? Левите интелектуалци в болшинството си комплексари не искат промяна на статуквото. Десните интелектуалци пък прекалено демократично не искат от никой нищо и това вбесява още повече левичарите.Причината е, че не търпят зависимост интелигентните хора и не понасят ухажване от държавата , която винаги ще поставя интелекта им под съмнение, за да го държи в робска зависимост. Само десните интелектуалци в България , чрез силата на убежденията си и техният източник, не могат да поставят интелекта си под съмнение. Десният интелектуалец е онзи който става независим, когато е в състояние да критикува ръката, която го храни . Днес в бедна България , битката за оцеляването им, направи много интелектуалци за смях, правейки компромис със собствения си морал само да угодят на силните на деня. В тази битка за „оцеляване”, по чисто Дарвински оцеляват не най-добрите ,а най-пригодните към политиците. Битката за интелекта на Българската нация, трябва да премине първо през морално лустриране, а след това и през лустриране на донорите им. Десният интелектуалец освен че може да устои на критика, трябва да може и обективно да критикува. Само по този начин може да вдига общия човешки морал на обществото, въпреки, че за него няма мерна единица в реалния живот. Младите хора в България могат да бъдат заинтригувани, само от качествен интелектуален продукт, който им носи самочувствие на българи, и дълбоко не се интересуват, кой „спонсорира” интелектуалеца. Левите интелектуалци , носещи прегърбената сянка на социалистическата си рефлексия, оставиха дълбоко съмнение у българите, че основната им цел е да бъдат редовно нарцистично „погалвани” от властта и постоянно да се пререждат едни други на опашката за обществен паричен ресурс. В същия момент техните блага, са все по-негодни, за обществена критика и употреба , че е спорно вече България има ли въобще интелектуалци или повечето са полуинтелигенти. Илиян Нисторов Икономист.
Напиши коментар