Обсъжда се обмен на информация с НАП за идентифициране на командироване с риск от укриване на доходи
Във връзка със започването на активния сезон и набирането на работници за работа в чужбина Инспекцията по труда напомня сигналите за вероятна измама при изпращането им. Отказът за пряк контакт на предлагащия заетост с търсещия работа или уговаряне на срещи извън офис, настояването кореспонденцията да се води онлайн или по телефон, са едни от най-сигурните индикатори за възможна измама. От лицата не следва да се искат предварително такси и други плащания, независимо от използвания начин за търсене на работа - чрез фирма посредник, предприятие, което осигурява временна работа (ПОВР) или чрез командироване в рамките на предоставяне на услуги.
Законосъобразното упражняване на дейност, насочена към устройване на лица на работа в чужбина, изисква задължителна регистрация на фирмите посредници и предприятията, които осигуряват временна работа. Списъците на лицензираните посредници и ПОВР са достъпни на сайта на Агенцията по заетостта https://www.az.government.bg/intermediaries/
В случай на командироване в рамките на предоставяне на услуги, командироващият работодател трябва да развива значителна идентична дейност в България. Сигнал за измама е, ако фирма наема работници, само за да ги командирова. Инспекцията по труда създаде въпросник за самооценка, с помощта на който може да се провери дали командироването има белези на недействително. Той е достъпен на единния национален уебсайт https://postedworkers.gli.government.bg/ относно командироването на работници, поддържан от Агенцията. Сайтът е разработен по проект „Контрол на командированите лица“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
Законосъобразното устройване на работа на трансграничните работници изисква те да бъдат запознати писмено с условията на труд в приемащата държава, независимо от начина на изпращане. При заминаване чрез посредник лицето трябва да има сключен посреднически договор с него и да му е предоставен трудов договор с работодателя, при когото ще работи, преведен и на български. При изпращане от ПОВР трудовият договор се сключва с предприятието, осигуряващо временна работа. При командироване трудовият договор е с командироващия работодател, с който се сключва и споразумение за командироване. В трудовите договори и в споразуменията при командироване задължително се уговарят условията на труд и възнаграждение в съответствие със законодателството на приемащата страна, (в която се полага трудът), в т.ч. размерът на основното и на допълнителните трудови възнаграждения; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размерът на заплащането им; продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивки; дните на официалните празници; размерът на платения годишен отпуск; условията за жилищно настаняване на работника или служителя; други финансови условия на командироването или изпращането посочените (пътни разходи, квартира и др.).
От Националната агенция за приходите са идентифицирали като риск за осигурителните права на командированите работници практиката работодатели да сключват с тях договори на непълно работно време преди да ги командироват. Това води до намаляване на осигурителния им стаж и осигурителния им доход. На среща между ИА ГИТ и НАП беше обсъдена възможността Инспекцията по труда да получава информация за работодатели, използващи тази практика, за да бъдат информирани контролните органи в приемащата държава за извършване на проверка по компетентност реално колко часа работят командированите лица. Още информация, свързана с осигурителните права и задължения, можете да получите от сайта на НАП, в рубриката „Българи в чужбина“ https://nra.bg/wps/portal/nra/osiguryavane/zdravno-osiguryavane/balgari-v-chuzhbina
Във всички случаи, в които български граждани считат, че трудовите им права са нарушени, те могат да се обърнат към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, за да бъдат сигнализирани органите в приемащата държава. За да могат при необходимост да потърсят правата си, трансграничните работници трябва да разполагат с данните за работодателя, при когото ще полагат труд в приемащата държава, и за обекта, където работят. За българите, работещи в чужбина, се поддържа телефонен номер 00359 2 8101 747, на който могат, в работно време, да потърсят консултация и съдействие. На сайта на Инспекцията по труда https://www.gli.government.bg/bg, в секцията „За работодатели и работещи“, е публикувана полезна информация за работа в Европейския съюз за условията на труд и живот в страните членки. Подобна информация е налична и в сайта на EURES мрежата https://eures.bg/ , където се публикуват и обяви от проверени работодатели на територията на Европейския съюз, както и на единния национален уебсайт относно командироването на работници https://postedworkers.gli.government.bg/
