Уважаеми братя северомакедонци ,
моля Ви не ни давайте , по отвратителен за Вас начин Гърция и гръцката политика спрямо Македония за пример на България ! Забравихте ли Гърция, която обезкърви Егейска Македония по времето на Елефтериос Венизелос ?! Защото ние българите сме братя с хората в Северна Македония и с малкото останали наши хора в Гърция. Как не ви е срам да давате Гърция за пример? Ние можем да се караме с брат ми или сестра ми ( като , как Ви чувстваме Вас и през всичките години до 2020 г.) за собственост....дори и можем да се сбием....но съседите ни ( като Гърция в случая , с която сме също в добри отношения ), които не са наша кръв нямат думата в нашите двустранни спорове. С този исторически факт Ви припомням , че в междудържавните ни отношения от 2020 г. , трябва да се поучаваме от историческите грешки на държавниците и и на база на тях да се съобразявате с изказвания , политики и речи , по пътя Ви към ЕС :..... Денят на подписването на Ньойския договор е моментът да си спомним за двама човека : единия който е помогнал за оцеляването на България , като държава , и другия , чиито план е бил България да се унищожи , като бъде поделена между Гърция , Сърбия и Румъния . Единият е - двадесет и осмия Президент на САЩ / 1913-1921 г./ Удроу Уилсън, който ще бъде запомнен с това, че след края на Първата световна война, се опитва да защити границите на победените държави и да постигне справедлив мир в света. Той е убеден пацифист , и като такъв още преди края на войната започва да призовава тя да приключи по такъв начин, че победителите да не изпият кръвта на победените. Неговите призиви предизвикват искри на надежда у загубилите войната и досада у победителите . Удроу Уилсън категорично се противопоставя на това България да бъде жестоко наказана. Другият е гръцкия премиер - Елефтериос Венизелос, чийто дивизии са победени от българската войска при Дойран ( Нали е ясно ,че едноименното езеро се намира днес между Вас и Гърция ), който, като премиер на страна-победител има план, с който държавата му да направи решителна крачка към мечтаното възстановяване на Византия под гръцки скиптър. Той предлага България да бъде унищожена като държава, а територията ѝ да бъде поделена между победителките: Гърция, Кралство на сърби, хървати и словенци (бъдещата Югославия) и Румъния. Френският премиер Клемансо приема този план и го предлага за одобрение. Съпротива не се е очаквала от никой, тъй като всяка от победените страни е имала твърде много грижи за собственото си оцеляване, а през цялата си история, човечеството е показало, че победителите не ги интересува какво ще стане с победените. Очаквало се този план да бъде одобрен и от САЩ, и Президента Уилсън. Този път обаче е малко по-различно. На 8 януари 1918 г. американския президент произнася прочутата си реч за „14-те точки” , като предлага създаването на Обществото на народите, световна миротворческа организация, която ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации. На предложението на Венизелос, Уилсън заявява: "По-скоро ще напусна конференцията и Париж, отколкото да се съглася на подялбата на един народ със самостоятелна държава и минало". Американската делегация, водена от президента категорично не приема плана на Венизелос и идеята Българската държава да изчезне от лицето на земята. Уилсън предлага програма за справедлив и траен мир в Европа. Възмутен от налаганата късогледа и отмъстителна политика на европейските си съюзници от Антантата, спрямо победените във войната държави от Централните сили, той напуска конференцията и се завръща в САЩ. За своята упорита борба за справедлив и траен мир Уилсън е удостоен през 1920 г. с Нобелова награда. Категоричността на американската декларация е шамар в лицето на съседите ни ( Гърция , Сърбия , Румъния ) и техния съюзник френския премиер. "Плана Венизелос" рухва. Така Уилсън на практика спасява съществуването на България , като държава от коварните действия на съседите си и името му няма да бъде забравено. Спомнете си и думите на ген.Каварналиев " Аз на грък , гръб не давам ", казани в момент , в който на дело сме защитавали наша обща Родина и история , нашата обща чест и достойнство. Спомнете си и думите на ХРИСТО БРЪЗИЦОВ от Дойран - журналист, писател : “Бащин край...”Край” звучи двузначно: и като роден край, и като жизнен край. Уви, моят бащин край стигна до жизнения си край: разсечен между две държави, а отгоре на това и изпепелен! Какъв символ е тоя Дойран! Каква релефна картина на българските съдбини!...Граничната линия бе разделила Дойран на две части: източна и западна. Първата част бе дадена на Гърция. В нея влизаха 23 села и железопътната гара. Втората част се даде на Югославия, по-голямата, заедно с града, макар и разрушен. Дойранчани - по-голямата част - избягаха в България. Значителен брой бяха пратени по гръцките острови на робски труд и без да се завърнат вече в бащиния край. Премъдрите европейски дипломати не са имали време да обмислят по-обстойно и разумно граничната линия между Гърция и Югославия. Такова разрешение само по себе си говори, че “детето” не е принадлежало нито на едната, нито на другата майка. Няма майка, която да се съгласи да разсекат детето й. Соломоновата присъда бе неразбираема от малките им умове... Живеели си българите в Дойран , както по всички други крайове на поробената си българска родина: българи били, а турчин ги управлявал, българи били, а гърци искали да им бъдат духовните напътници. Живеел народът криво-ляво и се тешал, че все пак диша. Само отделни умни глави и горещи сърца не се примирявали...Буден българин в Дойран бил архимандрит Теодоси Синаитски, роден на границата между два века - около 1800 година...И ето го вече сред своите братя българи; и ето горчивата му болка: да разговаря с хора, които говорят като него, а са длъжни да четат гръцки книги и да слушат гръцко слово по църквите. А знаел е Теодоси, че нявга българите са били горд и просветен народ. Тогава той намислил - и осъществил - да отвори българска печатница и да печата български книги... Дойранчани наложиха да се създаде в града църковно-училищна община. Председател стана Дине Хаджимитов, деятелен, запален българин. За учител бе назначен поп Христо Мачуковски. Турците го наричаха “шейтан-папаз”, което значи “дяволски поп”. Такава бе славата на тоя буден българин. Пък и как няма да е дявол, когато на пазарището поп Христо разправяше такива приказки: “Гърци и сърби уж са се съортачили срещу българите, ама не са го добре измайсторили. Гърците и сърбите думат, че Македония е нихна земя. Е, харно, защо гърчулята ни наричат “българогласни елини”, а не ни наричат “сърбогласни елини”? И защо в историята е казано, че Василий II бил “българоубиец”, а не се казва “сърбоубиец” задето на Беласица планина ослепил Самуиловите войници?” Случи се от лошото най-лошото: чу се, че “великите сили”- велики по граници, а инак дребнави в сметките си - били решили да не признаят определените в Сан-Стефано истински, верни граници на Българщината. Та те и оная българска земя - Горната - искали да делят: на Княжество и на Източна Румелия. Начумериха се лицата на дойранчани. Какво можеше, какво трябваше да се направи? Спуснаха се пратеници към Екзархията в Цариград, тропат на порти, молят се, заплашват, плачат...Да бяха единствени дойранци! А то половината българщина ридае и стене: как могло така - да се даде свобода само на една част от българския народ! Това не може да се побере в ума на българите от южните покрайнини на народа - ни в Македония, ни в Одринско. Чудят се как може такива големи дипломатически умове из голямата, учената Европа...такваз голяма дивотия да извършат, такава гнусна несправедливост! Из разни краища лумват въстания... Дойран се зачислил към I революционен район със седалище Солун. В Дойранско се очертавали като водачи войводите Иванчо Карасулев, Тодор Серменински, Тануш, Чернопеев...и броят им все повече растял с времето и с нуждите. Организацията не е могла от първия ден да събаря империи, но много бързо се справи с разбойниците. Ето правосъдие, щом като солунският валия и дойранският каймакамин спят или се преструват, че спят...”Аферите” започват. Сефтето е направено в Дойранско. Тъй наречената “Валандовска афера”, както се води и до днес в историята на македонското освободително революционно движение, разтърсила махмурлиите османски управници в тия краища на Империята. Нямало вече шега! Македонецът се надигал! И как нямаше да бъде така, щом като туй население през 1878 г. бе признато в Сан-Стефано за българско, но докато част от българския народ бе събрана в своя държава, тази част - македонска и тракийска - остана под турско иго - за нови ли пет века? Докога? Докога?... През септември 1912 г. България мобилизира. Дойранци заликуваха - ето го края! Онова което не можа да стане в 1878 г., сега неминуемо щеше да се осъществи: освобождаването на Дойран и приобщаването му към майка България бе въпрос на дни, нека да са седмици. Уви, колко тръне има около розите! Най-големият трън бе, че България потегляше по пътя на освобождаването в съдружие със същите ония, които македонското население ненавиждаше... Балканската война завари в Дойран следното положение в просветната област: добре уредено трикласно смесено училище (седем учебни години), три първоначални училища и забавачница. Учениците бяха около 500, а учителите единадесет. Освен добре уредените кабинети към училището имаше и богата библиотека... Заета в съдбоносни боеве срещу главните турски сили в Тракия, българската армия не можеше да участвува в сраженията при Кукуш и Лахна с достатъчен брой за отхвърляне на врага. Така бе предрешена и участта на Дойран. И същите ония дойранци, които така от сърце и душа се бяха радвали на добитата свобода, сега трябваше покрусени, разтърсени до дъното на душата, да бягат. Да бягат от родния си, от бащиния си край. Да бягат от небесносиньото Дойранско езеро, от своя свеж въздух, от своите мили домове. Но те знаеха какво ги очаква, ако останат. На 22 юни заедно с българската администрация три четвърти от населението на Дойран напусна града, оставило всичко на произвола на завоевателя. А той влезе на 23 юни...”
Поради Вашата неосъзнатост защо българското правителство не Ви направи компромис , но и не затръшна вратата към Европа за Вас , историческата комисия между РСМ и РБ оттук насетне ще се наложи да работи по документи , които са били обект на манипулация и мистификация през годините ( като посочените по - горе ).Това ще бъде ясен знак за желание и от Ваша страна за коректна работа. Вярвайте , че сега дори пред външни наблюдатели ще Ви се покаже реално къде и кога е извършвана манипулация с историята.
Уважаеми братя северомакедонци ,
видно е , че доста подценихте България и доста надценихте себе си. Дори висшия Ви естаблишмънт си помисли, че могат да симулират добросъседски отношения, но без реално да се придържат към фундамента на договора между двете държави от 2017 г. Този опит за правене на политика е много характерен за Балканите, но съм сигурен, че подобно хитруване не се гледа с добро око от останалите държави в ЕС. Време е да проумеете , че пътя на С. Македония към Европа минава през София, а не през Белград или Москва .
И най - важното! Помнете , как заедно творим днешната Балканска и Европейска история , защото тя утре , догодина и след сто години , неминуемо ще се чете и преразказва ! Дано не със срам и погнуса за Вас ...!
