ИЛИ МЕНТЕТО, ИЛИ НИЕ! СРЕДЕН ПЪТ НЕ СЪЩЕСТВУВА!

Васил Пекунов
За Кафене.нет

30 декември 2012. Неделя. Обед. Стара планина. Небе без никакво облаче, слънце, тук-там сняг по северните оврази. Синьо, зелено, кафяво, бяло. Красота, мир, Божия благодат.

Махалата, където допреди 20 години лете живееха хора. Допреди десетина години лете още срещах хора, а от няколко години дори куче няма да чуеш, дори подивяло куче няма там! Няколко по-солидни къщи на около половин век, два пъти по толкова кирпичени съборетини на два пъти по толкова години. Вековни съборетини, ама лете бяха обитаеми. Сега всичко пустее и се руши. Тази есен навсякъде са откраднали железните порти и част от телените огради. Покрай другото. Ментето обаче си стои непокътнато. Върху вратата на една от по-солидните изоставени къщи повече от две десетилетия се мъдри следната табела: „Този обект се охранява с видео и радионаблюдение!” Ей Богу, и с радионаблюдение! Съвършено същата солидна табела (вероятно ситопечат върху пластмаса, А4, болд) стои и на вратата на обора (плевня, кочина, барака за инструменти?) в дъното на двора.

Комично? Е, в някакъв смисъл. Тъжно? Без съмнение. Менте? Съгласен съм. Безусловно: пълно менте.

Не знам защо, но у нас вече е прието да се правят равносметки, преди да изтече календарната година. Така че равносметките за 2012-а бяха готови още преди новата година. Който не го мързеше, а нашенските равносметкаджии никога не ги мързи, се отчете според каквото му беше на сърце и/или според както му бе платено. Десетки властващи политици и обгрижващи властта политолози; стотици обгрижващи властта социолози, социофоби и социопати; стотици обгрижващи властта публицисти, журналисти и особено любимите ми наблюдатели (навсякъде е с кавички, като изключим социофобите и социопатите) изтъкнаха „главното”, изпонасложиха акцентите, подчертаха дебело приоритетите. И от 2012-а леко и естествено изведоха каква ще да е 2013-а с всичките й акценти и приоритети.

Пълно долно менте.

Четох, гледах, слушах няколко седмици, но нито един от тия с кавичките и без кавичките не спомена думата менте. Не промърмори дори под носа си, че 2012-а е била пълно менте, каквито бяха и 2011-а, и 2010-а, и така нататък назад още 68 пъти. Че ментето е вездесъщата универсалия на БГ живуркането. Че огромна част от публичния аспект на живота ни е – цитирам какво пише за термина менте в нет-а – фалшив, фалшифициран, лъжа, измама, фалшификация, имитация, фиктивен, измислен, а като такъв не е живот, а живуркане, при това менте.

Затова нека отдадем дължимото на пълновластния БГ господар, на негово БГ величество ментето, и да се върнем 68 години назад. Нека за кратко да си припомним откъде почна всичко и как стигнахме дотук.

9 септември 1944-та. След три-четиридневна война менте със СССР (империята на ментето), България е окупирана от руското менте, наши партизани менте взимат властта не без позорното участие на продажни български политици менте, установява се народната демокрация – естествено също менте, а цялата дандания е наречена народна революция, което, разбира се, е пълно менте.

Нататък е ясно: избори менте и референдуми менте; конгреси менте; всякакви победили, развити, зрели, реални и прочие менте социализми. И от време на време по някой и друг менте комунизъм на хоризонта.

Междувременно десетки хиляди реално убити човеци в името на негово БГ величество ментето; стотици хиляди реално съсипани човешки съдби; милиони нереализирани според Божиите си заложби човешки съдби – все в името на негово БГ величество ментето.

И така 45 поредни години неспирен възход на ментето. А хората? Е, хората постепенно свикнаха с ментето, приеха го, обласкаха го, милиони човеци спряха да правят разлика между ментето и другото, как му беше името...

В началото на 46-ата година падна Берлинската стена, но нашето родно менте се беше подготвило отнапред и не му трепна окото, ако не броим няколкото седмици, докато премига и се ориентира доколко обстановката съвпада с предвижданията му.

През 1990-а маса народ се посъбуди. Усети се маса народ, почувства, а мнозина даже осъзнаха колко е лошо да живееш живот менте. Независимо дали го осъзнаваш или само го чувстваш като менте. Не личния, публичния ни живот. Пък и личния нерядко. И затова милиони хора през 1990 г. (о, не само пенсионери!) гласуваха с две ръце, че животът им не е бил менте – и публичният, и личният. И съответно допринесоха да се сътвори поредното менте. И дооментиха живота си за десетилетия напред, сякаш им беше малко и недостатъчно повсеместното шментосване, което не зависеше от тях.

С някои редки колебания и временни снишавания ментето продължи още 23 години царственото си владичество, НАТОвизира се, поевропейчи се, омилиони и омилиарди се, ояде се ужасно, надебеля ужасно, опростачи се до чудовищна простотия и простащина, надмина себе си дори, което си е истински подвиг, не менте. И даже взе да се обижда, ако някой случайно му рече, че е менте. Откъм неговата си камбанария, ако се покачим мислено там, с право се обижда: то вече няма самосъзнанието, че е менте.

Понеже, огледа ли се, ментето съзира себе си. Най-вече. Преимуществено. Почти навсякъде. А когато човек гледа в огледалото, не нарича онова, което вижда, менте.
Ето така вече 68 години. Ето така нашенският монарх посрещна 2013-а и навлезе в 69-ата година от безметежното си владичество.

Нека сега на своя ред се огледаме и ние, но с по-различни очи. Я да видим!

Република България е менте. Няма да се аргументирам. Вярвам, че на тази територия все още има хора, които знаят какво означава република.

Конституцията на менте Републиката България е менте най-малкото защото никой не я спазва в целостта й и в смисъла й. Без изобщо да коментирам калпава ли е, не е ли.
Институциите на Република България са ментета. Като се почне от законодателната власт, мине се през изпълнителната, стигне се до съдебната и оттам до всички по-малки власти и властчета – всичко е менте. Народно събрание, Министерски съвет, всички министерства накуп, стотиците агенции и каквито там още имена носят, Висшият съдебен съвет и всякаквите съдилища, областите, кметствата – менте до ментето. И няма изключения!

Президентството у нас също е менте.

Футболният съюз, да не го забравя – и той.

Логично и закономерно работата на хората, които ръководят тези институции, както и работата на хората, които си вадят хляба там, също са менте. Логично и закономерно такава работа няма какво друго да е.

Така че и през 2013-а без никакво съмнение цялата ни държавност ще е менте, ако всичко продължава по старому.

А ние? Ние целокупно се занимаваме с акцентите и приоритетите. Жални ни акцентите, клети ни приоритетите ментета! Да ни се чудиш и дивиш на глупостта!

Най-близкият акцент падал върху референдума за АЕЦ „Белене”, както и да го наричат. Моля? Нека пофантазираме. Гласуват не необходимите за легитимност по закон 4 милиона и 225 хиляди, а всичките ни уж 7 милиона избиратели заедно с ментетата и фантомите по списъците. И до един са за ядрено/атомната енергетика. И какво? С какво ще промени този резултат действията на това и на следващите правителства? Мигар те ще се съобразят с уж народния „информиран” вот? Или обратно. Всичките милиони гласуват срещу „Белене”. И какво? Кой ще попречи да я построят един ден тая централа, ако царстващото у нас менте реши да стори точно това заради адски много пари, твърде много глупост и много грандомания?

Референдум ли? Менте, пълно менте!

Или пък приоритетът над приоритетите през 2013-а – парламентарните избори! Видите ли! Само който не го мързи, както споменах, не се упражнява да смята и да съставя „сложни” и „прости” коалиции, правителства на малцинството и каквото още там си смята и съставя на воля. Понеже било от извънредно голямо „приоритетно” значение дали ще се коалират Бойко, Сергей и Ахмед (1), дали Бойко, Меглена и Ахмед (2), дали Сергей, Меглена и Ахмед (3), или само Бойко и Меглена (4) ще стигнат, посипани с малко скълцан Яне на прах отгоре, или пък Сергей и Ахмед с някой новоизлюпен (5)… И дали Синята коалиция, дето я няма, но щяло пак да я има, нямало да обърка, ако влезела, сметките на 1, 2, 3, 4, 5 и да се получело някакво ново демократично 6…

Избори ли? Менте, пълно менте!

Трябва да си напълно сляп за реалностите у нас, за да вярваш, че каквито и да са комбинации от партии/политици ментета е възможно да искат да съборят чрез избори собствената си власт, сиреч властта на ментето – техния бог, цар и повелител.
Друг приоритет има нашата България. Един единствен. И той е да възстановим морала и справедливостта в политическия и обществения живот на родината си. Да ги върнем, да им поискаме прошка и да ги качим на трона, където им е мястото. Да възцарим истинския, човешкия, християнския морал на мястото на днешния морал менте. Да възцарим истинската, човешката, общоприетата по белия свят справедливост на мястото на днешната справедливост менте.

Трудно ми е да определя кое от двете е по-важно в нашия български конкретен случай. Все ми се струва обаче, че на първо място би следвало да е моралът. Ще обясня защо така смятам. Виждал съм, а и всеки е виждал, въпиещата несправедливост да проявява най-строг и даже достоен морал; ала никога не съм виждал и не съм чувал липсата на морал да роди трайна справедливост. Така или иначе, моралът и справедливостта вървят ръка за ръка. И не е нужно да си изкушен в историята, за да знаеш, че няма и не имало държава и съответно общество назад в хилядолетията, които да са потъпкали морала и справедливостта и да са оцелели.

Рано или късно или се променят само и единствено към добро, или загиват, изчезват. Част от няколкото съвременни държави, да ги наречем условно „бърлогите на злото”, рухнаха през 1989-а, една умря миналата година пред очите ни, друга със сигурност ща приключи тази година. И винаги така, и вовеки.
Нека повторя: преди всичко и над всичко останало – моралът и справедливостта!

Мнозина читатели вероятно ще възразят, че най-острият проблем на България е демографската катастрофа, а не убийствената в буквалния смисъл липса на публичен морал и обществена справедливост. Не, не съм съгласен. При цялата чудовищност на демографския проблем (току-що влязох в сайта на националната статистика: раждания през 2009 – 81 572; 2010 – 76 105; 2011 – 71 402; 2012 (неофициално) – 63 193; за сравнение умиранията през 2011 – 108 258) никакви финансови, икономически, социални и прочие стимули няма да повишат раждаемостта, нито ще спрат емиграцията, нито ще ограничат „умиранията”, ако у нас продължи да липсва морал и справедливост.

Младите не са идиоти, а навън не е 1950-а. Същото се отнася и за бедственото положение на здравеопазването, образованието, заетостта, културата и т.н. Всичко може да се оправи с морал и справедливост; никакви, дори най-адекватни мерки няма да помогнат без морал и без справедливост. Толкова е очевидно! И толкова хиляди пъти е доказвано!

Какво да правим?

Има една хубава „новина” и в нея ми е надеждата. Животът може да е менте и у нас е менте, но хората никога не могат да бъдат менте и не са менте. Каквито и да са, те са Божие творение. (Дори и най-сбърканите и зловредните, дори и онези, които са сбъркали пътя си и творят в глупостта и проклетията си зло – и те са се появили на тоя свят като Божии чада.) В огромното си мнозинството хората у нас не вършат умишлено зло и това, че живеят в менте, не е тяхна вина, а беда. В огромното си мнозинството хората у нас са се примирили с ментето, но няма да „протестират”, ако то внезапно се провали вдън земя и псовиса. Все пак Божието творение човек не е „програмирано” да живее в менте. И тъй, въпросът е дали ще продължим 69-а поред година да живеем в менте, после 70-а и после пак, или поне ще се опитаме да се преборим с ментето.

Кой да се пребори?

Добре, да видим с какво разполагаме. Грубо разделени, у нас има три вида човеци. Изключваме веднага първата група, за която поддържането на ментето е въпрос на живот и смърт, на оцеляване; групата, за която ментето е на начин на живот и самият й живот. Следва втората огромна група от милиони объркани, обезверени, унижени, отчаяни хора без надежда, слаби и апатични, потънали в униние и рутина, примирени и цинични, озверени и гневни, всякакви, които няма да си мръднат пръста да се борят с някакво си менте, за които то действително е станало „като слънцето и въздуха”, но които пък, от друга страна, никога няма и да застанат на страната на ментето, макар и да го носят в себе си към този момент. (Апропо, никой измежду нас няма право да презира, камо ли да съди тези хора. С какво право който и да е от поданиците на ментето ще съди събратята си!)

И накрая е третата група, най-малобройната, но и най-младата, най-жизнената, разумната, осъзнатата, борбената, която група е и последната надежда на тая клета страна, татковината ни. Тя ще трябва да поеме отговорността и да изнесе на плещите си битката с ментето, което води България към гибел. Всеки от нас по-възрастните, по-слабите и колебливите, който се чувства част от тази група и у когото са оцелели моралът и справедливостта, е длъжен да подпомогне с каквото може тези млади хора. А който е по-сърцат, дори и да се присъедини към тях. Залогът си заслужава. А и какво можем да загубим?

Как да се преборим с вездесъщото БГ менте?

За Бога, само не чрез избори! Само не чрез коалиции! Само не чрез първи, втори и десети мандат! Парламентарните избори могат да бъдат само „фон”, само ограничена рамка, само стриктно и предварително договорено между гражданското общество и новата, коренно сменена политическа класа „допълнение” към поредицата останали действия, които ще регламентират поне началото на промяната на целия ни политически и обществен живот. Съвременната демокрация познава цял куп мирни механизми за коренни преобразования. Съвременната демокрация предполага цял куп мирни методи за победа на гражданското общество при остри социални конфликти.

Съвременната демокрация позволява всякакви нестандартни мирни действия, които да доведат до възтържествуване на морала и справедливостта в публичния живот. Членството ни в ЕС в този случай е бонус, огромен бонус. Единственото, което сме длъжни да сторим, е да скъсаме с навика и примирението, да вземем най-сетне съдбата си в свои ръце!

Ще завърша с нещо може би банално за мнозина, но по-добре да го има черно на бяло. Животът се промени! Забърза се! И ментето заедно с него. Новото менте вече не е онова старо, бавно, флегматимно, лениво менте, което отлагаше всяко по-сложно усилие и се снишаваше с десетилетия. Скоростно и жилаво е новото менте. Мутира. Ползва компютри. Играе си с фондове. И гълта все нови и нови човеци в бездънната си утроба. Ако я караме все така, няма да е далеч денят, когато ментето ще ни погълне и унищожи всичките до един.

Прочее, изборът ни не е особено сложен: или ментето, или ние! Среден път не съществува!

Напиши коментар